Решение № 3077 от 14.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3077 гр. Варна, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110100132 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Е. № *, с която против „Ф. И. А.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. В. № *, е предявен отрицателен установителен иск по чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, следните суми: 500,00 лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за кредитна карта № * г.; 148,84 лв. - представляваща договорна лихва за периода 30.04.2009 г. - 13.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.12.2009 г. до окончателно заплащане на задължението, както и сумата от 25 лв. съдебно-деловодни разноски, за които по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, на * г. е издаден изпълнителен лист, образуван в изпълнително дело № *по описа за * г. на ЧСИ Н. Г. - рег № * КЧСИ, поради погасе н о по давност право на принудително изпълнение.

Претендират се сторените разноски по делото , както и адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

1

Въз основа заявление на „Ц.к.б.” АД, пред ВРС е образувано ч.гр.д. № * г. по описа на съда, като са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, за следните суми: 500,00 лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за кредитна карта № * г.; 148,84 лв. представляваща договорна лихва за периода 30.04.2009 г. - 13.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.12.2009 г. до окончателно заплащане на задължението, както и 25 лв. - съдебно-деловодни разноски.

По молба на кредитора и след представяне на издадения в заповедното производство, изпълнителен лист, е образувано изп.дело № * г. по описа на ДСИ М. Ж., което е прекратено на 11.02.2020 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Последното изпълнително действие по това дело е извършено на 04.05.2011 г. Според ищеца, след 05.05.2011 г. до 20.02.2022 г. взискателят не е поискал извършването на валидни изпълнителни действия и такива не са предприемани от страна на съдебния изпълнител. Сочи, че в периода от 05.05.2011 г. до 11.02.2020 г. такива действия изобщо не са извършени, поради което делото е прекратено по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

С договор за цесия от 29.12.2020 г., вземането на кредитора е прехвърлено на „Ф. И. А.“ ЕООД, като по искане на последното дружество, на 21.02.2022 г., за събиране на вземането е образувано изп. дело № * г. по описа на ЧСИ Н. Г., рег.№ * в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – В.

Според ищеца, правото на принудително изпълнение е погасено по давност, още към датата на образуване на изп. дело № * г. Сочи, че съгласно TP № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

Доколкото съгласно ППВС №3 от 1980 г. образуването на изпълнително производство прекъсва давността по отношения на вземанията, предмет на същото и по време на производството давност не тече, а на свой ред в т. 10 от TP №2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС същото е изгубило сила, намира, че 27.06.2015 г. е датата от която започва да тече новата давност. Заявява, че считано от 27.06.2015 г. до 28.06.2020 г. липсват поискани и предприети валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат 2 давността, поради което на 28.06.2020 г. е настъпило погасяването по давност на правото на принудително изпълнение по гореописания изпълнителен лист, както и е настъпила пълната давност за това вземане. До датата на подаване на исковата молба в съда изпълнителното дело не е прекратено и наложените обезпечителни мерки не са вдигнати.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който признава допустимостта и основателността на предявения иск, като намира, че същият следва да бъде уважен. Въвежда възражение по чл.78, ал.5 ГПК за евентуална прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

С писмена молба по делото, ищецът отправя искане за постановяване на решение, при признание на иска, на основание чл.237, ал.1 ГПК. В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник поддържа заявеното искане.

Ответникът не се явява, не се представлява.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбите на чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК. Съгласно чл.439 ГПК, ищецът – длъжник в неприключено изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на парично вземане на взискателя, с твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За ищеца е налице правен интерес от предявяването му, а процесуалната легитимация на ответника е установена.

Искът е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.

Съдът намира че в процесния случай не са налице отрицателните предпоставки, посочени в нормата на чл.237, ал.3 ГПК, определяща хипотезите, при които съдът не може да постанови решение при признание на 3 иска, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, страната няма пречки да се разпорежда с него. Следва да се посочи още, че признанието на иска обвързва съда, като същото не може да бъде оттеглено, поради което не са налице пречки за съда да се произнесе с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се следват сторените разноски по делото, в размер на 50 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. Т. – ВАК, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за настоящото производство, както и адвокатско възнаграждение за заповедното производство, в размер на 400 лева, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗА.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. ал.2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, че В. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Е. № *, НЕ ДЪЛЖИ на „Ф. И. А.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. В. № * , следните суми: 500,00 лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за кредитна карта № * г.; 148,84 лв. - представляваща договорна лихва за периода 30.04.2009 г. - 13.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.12.2009 г. до окончателно заплащане на задължението, както и сумата от 25 лв. съдебно-деловодни разноски, за които по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, на * г. е издаден изпълнителен лист, образуван в изпълнително дело № 132 по описа за 2022 г. на ЧСИ Н. Г. - рег № * КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

ОСЪЖДА „Ф. И. А.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. В. № *, ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Е. № *, сторените по делото разноски, в размер на 50 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „Ф. И. А.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. В. № *, ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. Т. – ВАК, с адрес на кантората: гр.

4

В., ул. П. К. № *, сторените по делото разноски, в размер на 400 лева, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗА.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Окръжен съд Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5