Решение № 162 от 17.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Стара Загора, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря М. Ж. Т. като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245500600550 по описа за 2024 година Производството е на основание чл.313 и сл. от НПК.

Постъпил е въззивен протест против постановената по НОХД № 861/2023 г. по описа на РС-Казанлък присъда № 24/ 27.02.2024г., с която подсъдимият Г. Р. Р. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК като на основание чл.78а от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева, а по първоначално повдигнатото обвинение по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 от НК го е признал за невинен и го е оправдал. Протестът е насочен срещу присъдата в оправдателната й част. В него са направени оплаквания за неправилност на присъдата в тази и част незаконосъобразност- поради противоречие с материалния закон и съдебната практика, както и необоснованост- поради това, че изводите на съда не кореспондирали със събраните по делото доказателства. Не се уточнява какви са те, но е направено изявление, че ще бъдат изложени в Допълнителни мотиви, които така и не са постъпили по делото до изпращането му във въззивната инстанция. Искането е за отмяна на присъдата в оправдателната й част и постановяване на нова такава, с която 1 подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение-по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. Не прави предложение за това какво наказание следва да бъде наложено на подсъдимия, нито пък са постъпили по делото допълнителни съображения.

Срещу протеста е постъпил писмен отговор от защитника на подсъдимия адв. Г., в който се взема становище по направените оплаквания.

Излагат се доводи, че прокуратурата не е успяла да докаже в какво точно се изразяват действията му, отговарящи на посочената в ОА квалификация, както и в какво точно се състои цинизма и дързостта на действията му. Искането е за потвърждаване на присъдата в оправдателната й част. В края на отговора на защитника се съдържа и друго искане - за признаването му за невинен и по обвинението, за което е осъден /по чл.325, ал.1 от НК/. Тъй като обаче т. нар. „Отговор“ на протеста е постъпил много след срока за обжалване, такова искане не би могло да бъде квалифицирано като жалба и да бъде разгледано, тъй като е недопустимо - в тази част присъдата е влязла в законна сила.

Представителят на ОП- Стара Загора взема становище, че поддържа протеста на РП-Стара Загора и моли в тази и част присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова такава - осъдителна съгласно искането на представителя на РП.

След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НОХД № 861/2023г. по описа на КРС, както и с оплакванията в протеста, като обсъди обстойно доводите на страните и анализира мотивите на обжалваната присъда, въззивният съд в настоящия си съдебен състав намери за установено следното:

Въззивният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Делото се разглежда за втори път пред въззивната съдебна инстанция след отмяна на първоначалната присъда, постановена по НОХД №634/2022 г. по описа на КРС, с Решение от 20.07.2023 г. по ВНОХД № 362/ 2023 г. по описа на ОС-Стара Загора. С първата присъда подсъдимият Р. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 325, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца при условията на чл.66, ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок. Тази присъда е била отменена на основание чл.335, ал.2, вр. с чл. 348, ал.3, т.2 от 2

НПК - поради липса на мотиви досежно правните изводи на съда по отношение на квалификацията „изключителна дързост“, а също така и относно извършване на деянието при евентуален умисъл.

При новото разглеждане на делото подсъдимият Г. Р. Р. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, а по първоначалното обвинение по чл.325, ал.2, във връзка с ал.1 от НК съдът го е признал за невинен и го е оправдал.

Настоящият въззивен съд намира за правилни и обосновани направените след обстоен анализ фактически и правни изводи на първоинстанционния съд относно наличието в случая на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.325, ал.1 от НК. С оглед на което и поради наличие на предпоставките на чл.78а от НК подсъдимият Г. Р.

Р . е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание- глоба в размер на 1500 лева.

От фактическа страна съдът обосновано е приел, че на 16.05.2020г. около 21,00 часа в гр.Казанлък, в района на кръстовището на ул.“Стоян Янъков“ с ул.“Алеко Константинов“, подсъдимият Г. Р. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Същите са се изразили в това, че на инкриминираната дата подс.Р. е възпроизвел изстрели с притежавания от него въздушен /пневматичен/ пистолет марка Umarex „Х-В-G“ калибър 4,5 мм/.177/ с идентификационен номер 18К37866, като това е станало на обществено място -[1]зад Централната поща на гр.Казанлък, в района на кръстовището на ул. “Стоян Янъков“ с ул.“Алеко Константинов“, но го е признал за невинен и го е оправдал за това, че малко след това е възпроизвел изстрели и срещу свидетелите С.Г.А. и Р.И.Д., а също и за това, че ударил С.Г.А. с цевта на пистолета в областта на гърдите, и отправил спрямо тях следните думи: „Сега ще се кача, ще взема пистолет, ще се върна и ще ви избия!“ и “Ще ви убия, ще ви застрелям, вие ме крадете!“, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

От правна страна обосновано и законосъобразно съдът е приел, че на посочената дата и място подсъдимият Р. е извършил хулигански действия, които са скандализирали присъстващите и грубо са нарушили обществения ред. В тази насока по делото са налице: частичните самопризнания на 3 подсъдимия както и отчасти - показанията на св. С.А. /в разпита му пред съдия на ДП, приобщени чрез прочитане към доказателствения материал по делото на основание чл.281, ал.1, т.4, предл. първо от НПК; на св. Р.Д.- дадени в хода на съдебното производство и на досъдебното производство/ приобщени чрез прочитане към доказателствения материал по делото на основание чл.281, ал.

4, във вр. с ал.1,т.2, предл.второ от НПК на досъдебното производство /прочетени на основание чл.281,ал.4, във вр.с ал.1,т.1 от НПК; на св. А.И.; и на св.М.Д., дадени в хода на съдебното производство/, както и тези на св. Д.Д. експертните заключения на две балистически, една техническа и две съдебнопсихологически експертизи; писмените доказателства по делото - 2 бр.справки от служба КОС, 2 броя протоколи за доброволно предаване, предавателно-приемен протокол; вещественото доказателство - въздушен /пневматичен / пистолет марка Umarex „Х[1]В-G“ калибър 4.5 мм/. 177/ с идентификационен номер 18К37866/.

От тях по безспорен начин е установено, че поводът за хулиганските действия на подс. Р. на посочената дата и място са били действията на група непълнолетни момчета, които продължително време умишлено размествали и премахвали конуси, поставени на пътното платно за движение под неговата тераса, с което е можело да се стигне до предизвикване на ПТП. Вместо да извика органите на реда /респ. да поззвъни на тел.112/, и след като те не преустановили тези си действия въпреки отправената им забележка, подс. Р. слязъл на улицата, вземайки със себе си притежавания от него пневматичен пистолет марка „Umarex X-B-G“ калибър 4.5 мм (.177) с идентификационен номер 18К37866, използващ сгъстен въздух, който бил снаряден с пластмасови сачми 4,5 мм, и произвел няколко изстрела във въздуха по посоката на момчетата с цел сплашване. След като те избягали, а той върнал на мястото му преместения от момчетата конус, обаче му се сторило, че отново вижда хора и в тъмното отново произвел няколко изстрела във въздуха по посока на църквата. Изстреляните сачми в посока двора на храм „Св. Йоан Предтеча“ зад сградата на пощата в гр. Казанлък, обаче попаднали на пътя на свидетелите С.А. и Р.Д., бивши съпрузи, и настоящи съжители на съпружески начала, които по това време се намирали до задната врата на храма и хранели куче. Последните, освен че чули шума от изстрелите от пневматичния пистолет по металната врата на църквата, усетили върху тях да падат и сачми /св. Д. която била принудена да клекне, за да се предпази/, и сачмите 4 попаднали по металната врата на църквата. След което св. А., възмутен от случилото се му нанесъл няколко удара по гръдния кош, по гърба, в областта на таза и по главата. Възникнало пререкание между него и подс. Р., което завършило с позвъняване на тел.112 от св. А. и пристигането на място на дежурния полицейски екип. При пристигането им подс. Р. доброволно предал въздушния пистолет. Същият, видно от заключението на СБЕ, не представлява огнестрелно оръжие, създаден е за изстрелване чрез сгъстен въздух /СО2/ на беззарядни куршуми, представляващи метални сачми с диаметър 4,5 мм.

Обосновано с оглед липсата на други доказателства съдът е приел, че подс. Р. не е отвърнал на ударите, което ясно е отразено и на изискания и приобщен по делото видеозапис /както е установено и с показанията на полицейския служител, св.Драгомир Драгнев/.

С присъдата подс. Р. основателно е бил признат за невинен относно потежката квалификация по ал.2 на чл.325 от НК, за това, че хулиганството се отличава с изключитебен цинизъм или дързост, като съдът е приел, че не са налице безспорни доказателства относно тези обстоятелства: че подс.Р. е възпроизвел изстрели срещу св.С.Г.А. и св.Р.И.Д.; че е ударил св.С.Г.А. с цевта на пистолета в областта на гърдите, както и че е отправил спрямо тях думите:

„Сега ще се кача, ще взема пистолет, ще се върна и ще ви избия!“ и „Ще ви убия, ще ви застрелям, вие ме крадете!“ Настоящият въззивен съд също намира, че изводите на КРС в тази насока са правилни и обосновани с оглед на обстоятелството, че двамата свидетели, чиито показания от ДП са прочетени /св. Р.Д. и св. С.А./, не ги потвърждават или не ги потвърждават с нужната категоричност. Св. Д. не е могла да си спомни с точност от колко метра е било стреляно като отрича да е казвала, че то е било само на около 5-10 метра.

Което изключва вероятността подсъдимият да се е прицелвал в тях докато е стрелял във въздуха по посока на църквата. Освен това не твърди за никакви удари от страна на подсъдимия над св. А. като счита, че св.А. е бил този, който е тръгнал да се разправя с него. От приложения по делото видеозапис също не се установяват както твърденията на св.А. за отправени от подсъдимия закани, така и за някакви удари от негова страна към свидетеля; напротив-виждат се удари от страна на св.А..

Обосновано съдът е приел, че единствено в показанията на св. С.А., дадени на ДП пред съдия, се съдържат твърдения, че подсъдимият го е ударил с цевта на пистолета в гърдите, и че му е отправил заплашителните думи:

5

„Сега ще се кача, ще взема пистолет, ще се върна и ще ви избия!“. Въпреки че е приобщил чрез прочитане тези показания, дадени пред съдия на ДП, в които се съдържат горните твърдения, съдът ги е анализирал като законосъобразно е приел, че същите не са достатъчни да се обоснове обвинителната теза и да се приеме тя за доказана, тъй като те са единственото доказателство в тази насока, и освен това са дадени на ДП в отсъствието на обвиняемия и неговия защитник. В тази насока съдът правилно се е позовал на практиката на Съда на ЕС/ Решение на Съда на ЕС от 08.12.2022г.по дело С-348/21, член 8, параграф 1 от Директива /ЕС/2016/343 на Европейския парламент на съвета от 9 март 2016 година, във връзка с член 47, втора алинея и член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз/. Показанията на този свидетел, които не са потвърдени пред съда /поради отсъствието му от страната, макар и приобщени към делото на основание чл.281, ал.1, т.4, предл.първо от НПК/, действително са и изолирани с оглед обстоятелството, че св. Д. в разпита си пред съда не ги подкрепя. Последната е заявила, че не поддържа даданите от нея показания на ДП, касаещи отправени закани от страна на подсъдимия към тях, а именно репликите: „Ще ви убия, ще ви застрелям, вие ме крадете!“. Това са именно обстоятелствата, на които прокурорът основава обвинението си по по-тежката квалификация по чл.325,ал.2, във вр.с ал.1 от НК. Достоверността на нейните свидетелски показания е проверена чрез заключението на назначената СППЕ, видно от която св.Д. не страда от психично заболяване. Събитията на инкриминираната дата са предизвикали у нея единствено чувства на обида, унижение, както и нормален психологичен страх от думите на подс.Г. Р. Р., но не са възбудили основателен страх от осъществяване. Всъщност още тогава тя си е дала сметка за това, че подс. Р. е бил в нетрезво състояние, поради което не ги е възприела като закани. Предвид което и с оглед заключението на експертизата съдът правилно е приел, че същите са довели само до неприятни преживявания и няма данни в случая за когнитивно, емоционално и поведенческо ниво на отклонение, което да е доказателство за преживяно чувство на непосредствена опасност за живота си и страх, който да съответства на юридическото понятие основателен страх. Освен това съдът обосновано е приел, че доказателствата по делото не сочат подсъдимият Р. да е възпроизвел изстрели, насочени директно срещу свидетелите С.А. и Р.Д., въпреки че на два пъти е възпроизвел по няколко изстрела в посока към църквата, където са се намирали те. Той 6 обаче не е могъл да знае или да предполага това, тъй като е било тъмно, а и е мислел, че стреля по момчетата, които е целял да респектира. Налице е грешка във възприятията както на подсъдимия, така и на свидетелите Д. и А., които в момента са си помислили, че той стреля по тях. Касае се до техни субективни съждения, които не кореспондират с обективираните действия на подсъдимия, установени от доказателствата по делото. Тези изводи на съда се възприемат от настоящия съд като напълно логични като се има предвид цялата обстановка преди това и посоката, в която са избягали момчетата, поради което обвинението и в тази му част действително е недоказано.