Решение № 87 от 24.06.2019, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е № град Свиленград, 24.06.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар:

Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 353 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 18-0351-001148 от 05.03.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Е.А.П. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 98, ал.

1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв.

Жалбоподателят Е.А.П. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не били попълнени данните на нарушителя – те били попълнени при връчването му и тъй като деянието, описана в обжалваното НП не представлявало нарушение.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Е.А.П., се явява.

За него се явява адвокат Митко Христозов, който пледира за отмяна на обжалвания акт поради допуснато процесуално нарушение във връзка със съставянето на АУАН и тъй като жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение.

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -

Началникът на

Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 18.11.2018 година в град Свиленград, област Хасково, се провежда протест против увеличението на цените на горивата, поради което свидетелят – Младши полицейски инспектор Д.Д. участва в план разстановка рег.№ 351р-28182/16.11.2018 година, като охранява масовото мероприятие. Около 14.00 часа се установява, че множество моторни превозни средства (МПС), включително лек автомобил марка „Рено”, модел „Конго” с държавен регистрационен номер Х 41 75 ВТ – собственост на „Краси 91” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул.„Македония” № 126, е паркиран на пътното платно на първокласен път № 8 в участъка от квартал „Гарата” до кръстовището с второкласен път № 80 на територията на община Свиленград, област Хасково, като блокира преминаването на останалите участници в движението. За посоченото е съставена Докладна записка от свидетеля Д. от дата 23.11.2018 година. Извършено е и заснемане на автомобилите от служители на РУ – Свиленград.

На 23.11.2018 година и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д.А.Д. – Младши полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши експерт (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя в присъствието на свидетеля К. и в отсъствие на нарушителя АУАН със серия Д и с бланков № 802658. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с паркиране на место, където превозното средство (ПС) е пречка за движението, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 98, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. В кориците на делото липсват доказателства нарушителят да е бил търсен, респ. поканен да присъства при съставяне на Акта. В съдебно заседание свидетелят Д. сочи, че не е търсил нарушителя за съставяне на АУАН, както и не е предприел действия да го издири и покани, уведоми за съставяне на Акта. В последствие друг полицейски служител „дописва” във вече съставения АУАН имената и идентификационните данни на нарушителя П.. Препис от АУАН е връчен на П. на дата 05.12.2018 година. В посочения АУАН липсва подпис на нарушителя, наличен е такъв само в графата, удостоверяваща получаването му. Жалбоподателят сочи, че има възражения против констатациите в Акта.

Видно от приложената в Административнонаказателната преписка (АНП) Декларация по чл. 188 от ЗДвП от дата 05.12.2018 година жалбоподателят декларира, че в посочените час и дата е управлявал МПС.

Срещу

Акта в законоустановения 3-дневен срок постъпва Възражение, в което се сочи, че неправомерно АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, че не са вписани задължителни реквизити, а са дописани в последствие и че не били налице обективния и субективния елементи от състава на нарушението - поради наличието на други паркирани автомобили било невъзможно спирането на друго место.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП №

18-0351-001148 от 05.03.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган като я доуточнява - чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя П. административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 25.04.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.

Материалната компетентност на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издава НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР и от Писмо с рег.№ 351000-2804 от 17.05.2019 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложени са Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че П. има наложени няколко санкции с НП и Фиш за различни административни нарушения на ЗДвП, Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на „Краси 91” ЕООД и Справка относно собствеността на процесния автомобил.

По делото бе допуснат и разпитан в процесуалното качество на свидетел лицето Божидар Д. Вълканов, който удостовери пред настоящия Съдебен състав, че на процесните дата и място бил заедно с жалбоподателя, но тъй като имало задръстване жалбоподателят не успял да се върне назад, спрял автомобила и отишъл да провери какво става.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата, поставена на плика, с който е изпратена до АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”.

Деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС (законният представител на юридическото лице), която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, е предвидено, че представителят на юридическото лице може да посочи лицето, на което е предоставил управлението на МПС и по този начин да се освободи от административнонаказателна отговорност. Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т.

25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното пътно ПС (ППС). От Декларацията по чл. 188 от ЗДвП е видно, че жалбоподателят е заявил, че той е управлявал автомобила. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Преценена по същество,

Жалбата е основателна по следните съображения:

1. Настоящата

Въззивна инстанция намира, че е допуснато съществено нарушение на особената административнонаказателна процедура в насока нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Такова се доказва именно чрез събраните доказателства.

Принципът е даден в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които присъстват при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на Акта, Актът се съставя и в негово отсъствие (чл. 40, ал. 2 от ЗАНН). Безспорно, процесният АУАН не е съставен на датата на нарушението, която се визира в него, а едва на 23.11.2018 година, което изключва приложение на хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

При това положение и доколкото е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, то следва органът да докаже и наличие на установените предпоставки, за да е законосъобразен крайния акт – НП.

Както вече бе посочено, АУАН не е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. По делото обаче липсват данни Е.П. да е търсен за съставяне на Акта, нито че не е намерен на адреса си, или че не се явява след покана за съставяне на Акта. Прилагайки правилото на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН актосъставителят следва да спазва установеното в тази норма, като даде възможност на лицето да се яви или да изпрати валидно упълномощен представител, който да присъства при съставянето на АУАН на дата 23.11.2018 година, но след като му се отправи покана за явяване за определената дата, посочена в Акта.

Получаването от санкционираното лице само на препис от Акта на 05.12.2018 година, без реално същото да присъства или поне да е надлежно поканено да присъства на неговото съставяне, не санира нарушенията на процедурата по чл. 40 от ЗАНН. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, при липса на особените предпоставки за това, в случая се явява процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателна процедура и прави крайния акт незаконосъобразен.