Решение № 17 от 16.02.2017, Районен съд - Своге
- Съд
- Районен съд - Своге
- Дело
- Гражданско дело 528/2015
- Вид
- Решение № 17
- Подписан
- 16.02.2017
- В сила
- 24.05.2019
- Състав
- НАДЯ СТЕФАНОВА БАКАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.195 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е
Н И Е гр.Своге,
16.02.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свогенски районен съд, II-ри състав, в публично заседание на седемнадесети януари, двехиляди и седемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ БАКАЛОВА при секретаря И.С., като разгледа докладваното от съдията Бакалова гр.д. №
528 по описа за 2015 година на СвРС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявена е искова молба от Л.П.М.
ЕГН ********** *** В.П.Е. ЕГН ********** *** против Н.П.М. ЕГН ********** ***АД, със седалище и адрес на управление:град С., С. община, район”....”, ул.”.....”№ .....
Ищците заявяват, че са собственици по наследство и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на 2/6/две шести/идеални части от следния недвижим имот:Поземлен имот № .... по КВС, с площ .... кв.м., находящ се в землището на село Р., С. област, ... категория, местността”....”, при граници и съседи:имот № ....-водно течение на Държавата, имот № ....-ливада на „....”ООД, имот № ......-залесена територия на наследници на И. М. А., имот № ....-залесена територия ан ДАГ – С., имот № .....-недървопреработваема площ на ДАГ С., имот № ....-просека на ДАГ С., имот ....-ливада на „.....”ООД.
С исковата си молба ищцовата страна заявява, че предявява срещу ответника обективно съединени искове, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.42, ал.2 от ЗЗД.Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че като сключени от лица, без представителна власт са недействителни, следните сделки:1.сделката, извършена с нотариален акт № ..., том ..., н.д.№ .../1993 г. на нотариус при РС Своге, по силата на която ответникът Н.П.М. е придобил по дарение, чрез пълномощника на дарителите, 7/8/седем осми/идеални части от описания в акта имот, с което се легитимирал като собственик на целия имот-тъй като ищците не са упълномощавали адв.Д. И. с права да извършва разпоредителни действия с имота; 2. сделката, извършена с нотариален акт № ..., том ..., рег.№ ...., д.№..../2010 г. на нотариус при РС Своге, по силата на която ответникът Н.П.М. е продал на ответника „......”АД целия имот, включително правата на ищците за сумата 65 000 лева, платени на продавача по банков ред-тъй като М. нямал представителна власт. Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди „....”АД да им заплати по 10 800,00 лева за всяка от тях – сума, представляваща частта от продажната цена, съответстваща на правата на М. и Е. върху имота.Претендират се направените по делото разноски.
На ответниците е предоставен срок за отговор съгласно чл.131 от ГПК и такъв е постъпил в РС – Своге от ответника Н.П.М.. В отговора е изразено становище за неоснователност и отхвърляне на исковите претенции.Сочи се, че ответникът М. е придобил по давност (28.01.1993г.-09.11.2010г.)собствеността върху имота – предмет на първата, заявена като недействителна от ищците сделка, както и, че този ответник имал уговорка с наследодателката на ищците – Ц. М. и със самите тях да владее имота сам за себе си, с цел пълното му придобиване.
В о.с.з.ищцовата страна чрез процесуалния си представител адв.Н. поддържа исковите претенции.
В о.с.з.ответникът Н.П.М. ***ООД чрез процесуалните си представители адв.М., адв.Р. и адв.С. изразяват становище за неоснователност на исковите претенции.
Свогенският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от нотариален акт, съдържащ се в нотариално дело № ..../1993г., съставен през месец юли 1993 г. двете ищци, тяхната майка и наследодателка Ц. Р. М. и първия ответник – Н.П.М., са сред лицата, признати за собственици на ливада и нива, с площ от по .... кв.м., находящи се в м.”.....”, землището на село Т., въз основа на Решение № ..../28.01.1993г.на Поземлена комисия – град Своге.С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...., том ..., нотариално дело № ..../1993г., съставен на 28.12.1993г. от нотариус при РС Своге-Е.Е., на първия ответник Н.П.М. били дарени 7/8 идеални части, както от първия така и от втория имоти(нива и ливада), описани в първият, посочен нотариален акт, като сред дарителите били съответно и двете ищци, както и тяхната майка и наследодателка Ц. М. В нотариалния акт е записано, че при изповядване на дарението, дарителите(М. М. М., Н.
М.П., А. М. М., И. М. М., Ц. Р. М. В.П.Е. и Л.П.)били представлявани от адвокат Д.
И. И. от Софийска адвокатска колегия, упълномощен с нотариално пълномощно № .... от 7.10.1993г., съставено от нотариус при РС Своге.
По делото е представено копие на нотариално заверено пълномощно, съставено през 1993г.- с № ..../10.06.1993г., в което е записано, че горепосочените лица, сред които двете ищци и тяхната майка и наследодателка, упълномощават първият ответник да ползва и владее процесния имот – към тогавашния момент с площ общо от шест декара – три декара ниви и три декара ливади, да се снабди на свое име с нотариален акт за собственост, както и да извършва всякакви действия, свързани с този недвижим имот.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..., том ...., рег.№ ...., дело № .... от 2010г., на нотариус А.
Ч., при РС Своге, на 09.11.2010г., ответникът Н.П.М. продал на втория ответник „.....”АД, поземлен имот №....., с площ ..... кв.м., находящ се в землището на село Р., С. област, ..... категория, местността „.....” – за сумата от 65 000 лева.
Видно от удостоверение за наследници от 21.02.2014г., Ц. Р. М. е починала на 02.08.2013г., а нейни законни наследници – дъщери и син, са съответно двете ищци – В.П.Е. и Л.П.М. и ответника Н.П.М..
От заключението по извършената съдебно-техническа експертиза, се установява, следното:Недвижим имот, представляващ поземлен имот, с бивш индентификатор № ..../образуван от два имота, с № .... и № ..../, с площ от ..... кв.м.в местността”......” по КВС, землище на село Р., описан в обстоятелствената част на исковата молба, е идентичен с двата имота, описани в нотариален акт № ..../29.07.1993г. и нотариален акт № ..../28.12.1993г., както и с имота, описан в нотариален акт №..../09.11.2010г.и съставлява част от нов, обединен имот, с нов индентификатор №....., с площ от ..... кв.м./образуван от три имота - № ....., № ..... и № ...../.Обединеният имот е за производство на електроенергия и по предназначение е за нуждите на селското стопанство.
От заключението по извършената допълнителна съдебно-почеркова експертиза, се установява следното:Подписът за”Упълномощители”, срещу № 5, в Пълномощно, с № ..../10.06.1993г.( в което е записано, че горепосочените лица, сред които двете ищци и тяхната майка и наследодателка, упълномощават първият ответник да ползва и владее процесния имот – към тогавашния момент )е положен от Ц. Р. М., подписът, срещу № 6 от изследвания документ, вероятно е положен от В.П.Е. и подписът, срещу № 7, в пълномощното, е положен от Л.П.М.
От събраните по делото гласни доказателства/показанията на свидетелите Г. Т. И., П. Б. М. и Л. И./се установява, че от 1993 г. до 2010 г. ответникът Н.П.М. е владял процесния имот, като косял трева, садял картофи, а ищците – негови сестри не го ползвали, идвали по веднъж в годината, в населеното място, където се намирал този имот, тъй като били ангажирани със семействата си.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д. Й. в частта, в която заявява, че заедно с ищцата Л.М. събирали картофи в процесния имот през 1999-2000-2001г., тъй като не кореспондират с остналия доказателствен материал по делото, който има количествен превес, а именно показанията на останалите трима свидетели, които по категоричен начин твърдят, че от 1993г., имотът бил ползван единствено от ответника М.
От показанията на свидетелката Е., се установява, че в качеството си на нотариус, пред който била изповядана сделката за дарение, с нотариален акт № .../28.12.1993г., том ...., нотариално дело № ..../1993г., е проверила прецизно обема на представителната власт, както и какъв вид сделка може да се изповяда.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :
Исковите претенции, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.42, ал.2 от ЗЗД са недоказани, неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
В настоящото производството е оспорено нотариално заверено пълномощно, съставено през 1993г.- с № ..../10.06.1993г., в което е записано, че съсобствениците, сред които двете ищци и тяхната майка и наследодателка, упълномощават първият ответник да ползва и владее процесния имот – към тогавашния момент с площ общо от шест декара – три декара ниви и три декара ливади, да се снабди на свое име с нотариален акт за собственост, както и да извършва всякакви действия, свързани с този недвижим имот.Чрез извършената допълнителна съдебно-почеркова експертиза се установява, с категоричност, че като упълномощители в него, са се подписали ищцата Л.П.М., нейната майка и наследодателка Ц. Р. М., както и, че подписът на В.П.Е. вероятно е положен от нея.
Основен спорен въпрос по делото е свързан с истинността на пълномощното от 10.06.1993г., предвид твърдението на ищците, че същото не е подписано от тях и майка им в качеството на упълномощители. Във връзка с оспорването е открито производство по чл.193 ГПК за установяване истинността или неистинността на този документ. За изясняване на спорния въпрос са приети основна и допълнителна съдебно-почеркови експертизи, разпитани са свидетели, съгл.разпоредбата на чл.194, ал.1 ГПК.С оглед последното изразено становище от вещото лице, че като упълномощители, са се подписали ищцата Л.П.М., нейната майка и наследодателка Ц. Р. М., както и, че подписът на В.П.Е. вероятно е положен от нея и като взе предвид свидетелските показания(и най-вече заявеното от свидетелката –нотариус Е.Е.), настоящият съдебен състав приема, че оспорването на този документ е недоказано и неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.195 ГПК вещо лице се назначава когато „за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други”, каквито съдът не притежава. Целта на експертизата е да предостави на съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице/вещите лица. Съгласно установената трайна съдебна практика, към която ВКС последователно се придържа, при наличието на противоречиви заключения съдът, кредитирайки едно от тях, е длъжен да мотивира преценката си, посочвайки правните съображения, поради които е възприето едно от заключенията /решение № 254/14.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 569/2010г., ІVг.о., ГК; решение № 58/13.02.2012г. на ВКС по гр.д.№ 408/2010г. , І г.о., ГК- и двете по чл.290 ГПК/. В случая доколкото се касае за оспорване истинността на подпис, съгласно разпоредбата на чл.194 ал. ГПК проверката за автентичността му се извършва от съда чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или вещи лица. Представените съдебно-почеркови експертизи следва да бъдат ценени наред с всички доказателства по делото.
За да обоснове извод, че поставените подписи на
Пълномощно, с № ..../10.06.1993 г. в графа „упълномощители”, са на двете ищци и тяхната майка, съдът се позовава на заключението на допълнителната експертиза(при която са използвани повече на брой сравнителни образци), обсъдена в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, и най-вече със свидетелските показания, които не са опровергани по никакъв начин, въпреки дадената от съда възможност за това.В този смисъл са показанията на свидетелката – нотариус Е.Е., която заявява, че е удостоверила подписите, след изследване на това, върху което лицето ще си положи подписа и задължително бил проверен обема на представителната власт, както и самоличността на подписващите се.
С оглед горните съображения съдът намира, че оспорването на подписа на „упълномощители” в процесното Пълномощно, с № ..../10.06.1993г.е недоказано – чл.194 ал.3 във вр. с ал.2 ГПК.
При този извод относно автентичността на подписите на упълномощителите, съдът приема, че е налице валидно пълномощно, което е породило своето правно действие.