Решение № 2287 от 03.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2287 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 6-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ангелова при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Гражданско дело № 20221100106329 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава двадесет и седма „Производство по дела за гражданско състояние” - чл. 331-335 от ГПК.

Образувано е по искова молба, с вх. № 37891/16.06.2022 г., поправена с молба, вх. № 47466/26.07.2022 г., с която Ч. Ф. П. предявява субективно съединени искове с правно основание чл. 62, ал. 2 от СК, срещу И. И. П. и малолетното дете К. И. П.-за оспорване на произхода на малолетната К. от ответника И. И. П., съпруг на ищцата.

В исковата молба се твърди, че ищцата и първия ответник И. П. са съпрузи, като от брака си имат родено едно дете. Твърди, че от 2004 г. двамата са разделени, като не поддържат никакви отношения помежду си, като е по нейна искова молба е образувано съдебно производство за прекратяване на брака им, което понастоящем не е приключило. Сочи, че от 2020 г. установила интимна връзка с друг мъж, от когото забременяла и на 16.03.2022 г. родила детето К.. Твърди, че малолетната не била зачената от първия ответник, но предвид това, че раждането й по време на брака и действащата законова презумпция, в съставения акт за раждането й, съпругът 1 й бил вписан като родител, а детето с имената – К. И. П..

Въз основа на гореизложеното счита, че за нея е налице правния интерес да установи, че този ответник не е баща на малолетната К. и тя не е зачената от него. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 61, ал. 1 от СК, да признае за установено по отношение на И. И.

П., че същият не е баща на детето й К., родено на 16.03.2022 г.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа исковата си претенция и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът И. П. не е баща на детето К.. С допълнителна молба от 31.03.2023 г. уведомява съда за промяна на фамилното си име след прекратяване на брака си с първия ответник.

В срока по чл. 131 от ГПК, изтекъл за ответника И. И. П. на 05.12.2022 г., понеделник, първи присъствен ден след 03.12.2022 г., събота, неприсъствен ден, същият не е подал писмен отговор.

Редовно призован, същият не се явява по делото и не взема становище по допустимостта и основателността на предявения срещу него иск.

По отношение на малолетната ответница К. И. П. е допусната правна помощ, като за нейн процесуален представител с определение № 8588 от 07.09.2022 г. е назначен адвокат Н. М. от САК, съгласно уведомително писмо, № 302/2022 г. на САК. В срока по чл. 131 от ГПК същия депозира писмен отговор от името на малолетната ответница, с вх. № 66162/13.10.2022 г., като счита предявения иск за процесуално допустим, като не се ангажира със становище относно неговата основателност, а заявява, че ще изрази такова становище след събиране допустимите и относими доказателства. Не оспорва направените от ищцата доказателствени искания и представените от нея писмени доказателства. Счита, че при установяване на твърденията на ищцата, следва да се прецени и интереса на детето от евентуално уважаване на исковата претенция.

В хода на съдебното дирене, особения представител на малолетната ответница пледира за уважаване на исковата претенция.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установена 2 следната фактическа обстановка :

Ищцата и ответникът И. И. П. са сключили граждански брак на27.02.2002 г., от който имали родена една дъщеря – пълнолетната М.Т. И.

П., родена на **** г. На 16.03.2022 г. ищцата завела искова молба, с вх. № 50660, с която същата предявила брачен иск срещу ответника И. И. П. с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК-за прекратяване на брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, като постанови в бъдеще да носи предбрачното си фамилно име Тханх. В исковата молба ищцата изложила твърдения, че с ответника са разделени от 2004 г., от когато не поддържали никакви отношения помежду им. Към момента на приключване на устните състезания в настоящата инстанция страните не са ангажирали доказателства за приключване на съдебното производство по предявения от ищцата брачен иск. Такива са представени с молба, вх. 30724/31.03.2023 г., и доколкото не са надлежно приети като писмено доказателство по настоящото дело не могат да бъдат обсъждани от съда.

От представеният по делото заверен препис на Акт за раждане № 0104/30.03.2022 г., съставен при Столична община, Район „Връбница“, гр.

София, както и от издаденото въз основа на него заверено копие на удостоверение за раждане се установява, че на 16.03.2022 г. в гр. София се родила малолетната ответница К. И. П., с ЕГН **********, от майка Ч. Ф. П., с ЕГН **********, и баща И. И. П., с ЕГН **********.

Видно от справка от Национална база данни „Население“, „пълни данни“, касаеща ответника И. И. П., същият от 2016 г. е с постоянен и настоящ адрес в с. Голяновци, община Костинброд, област Софийска, като същият има четирима низходящи – дъщеря М.Т. И. П., родена на **** г., пълнолетна, син И. И. И., роден на 05.11.2006 г., непълнолетен, дъщеря К. И.

И.а, родена на **** г., малолетна, и малолетната ответница К. И. П., дъщеря, родена на 16.03.2022 г.

По делото е допусната съдебна ДНК експертиза за определяне на бащинство, за чието изготвяне, макар да е бил предупреден за последиците от това, ответникът И. И. П. не е съдействал. Предвид процесуалното му поведение (в открито съдебно заседание на 20.02.2023 г. съдът е наложил на този ответник глоба за неизпълнение на разпореждане на съда във връзка с допуснатата експертиза, като го е предупредил за възможността при 3 последващо неизпълнение да му наложи отново глоба в размер до 1200 лева, като същевременно приеме за доказани обстоятелствата, за които с бездействието си същият ответник е създал пречки да бъдат установени посредством допуснатата ДНК експертиза, а именно, като приеме, че той не е баща на малолетната ответница К. и тя не е зачената от него), и при условията на чл. 161 от ГПК съдът приема, че същият не е баща на малолетната ответница и тя не е зачената от него.

С оглед участието на малолетното дете като ответник в настоящото производство по делото е призована ДСП „Връбница“, която е депозирала социален доклад, в който се съдържа актуална информация във връзка с отглеждането на детето. Посочено е, че майката полага отговорни грижи за него с подкрепата на собствената си майка, което отглежда в жилище, собственост на бабата по майчина линия. По данни на ищцата, след като през 2004 г. се разделила със съпруга си, тя оставила дъщеря им М.Т. на грижите на своята майка и се върнала във Виетнам, където се запознала с настоящия си съжител Н.В.А., от когото забременяла с детето К.. Върнала се в страната в седмия лунарен месец от бременността си с малолетната ответница, която се родила на 16.03.2022 г. Детето има избран личен лекар в България, като не страда от хронични болести или алергии и е със завършен имунизационен статус за възрастта си. Майката не работи в България, като издръжката й и издръжката на детето К. се осигурят от настоящия й партньор, като бабата по майчина линия също им оказва финансова помощ. Изразено е становище, че е в интерес на малолетната К. да бъде установен действителния й произход от бащата, за да може тя да създаде принадлежност към семейството, традициите и обичаите, като опознае своите корени и реална житейска история.

Други относими доказателства за твърденията си не са ангажирани от страните.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи :

Установи се по делото, че раждането на малолетното дете К. И. П. е станало по време на брака на майка й с първият ответник И. И. П., поради което и на основание чл. 61, ал. 1, предложение І от СК за баща на детето се считал именно този ответник – вече бивш съпруг на майката. В този случай 4 майката е активно легитимирана да оспори презумпцията за бащинство съгласно чл. 62, ал. 2 от СК. Детето е родено на 16.03.2022 г., а исковата молба, по която е образувано настоящето дело е предявена 16.06.2022 г.

Следователно, е спазен едногодишния преклузивен срок по чл. 62, ал. 2 от СК и са налице всички предпоставки за допустимост на предявеният иск, поради което той трябва да се разгледа по същество.

Главен предмет на доказване при иска по чл. 62, ал. 2 от СК е невъзможността майката да е заченала от бившия съпруг. Под „невъзможност” по смисъла на чл. 62 СК се разбира реално съществуващата съвкупност от обстоятелства, при чието наличие е изключена всяка възможност за физически контакт между майката и съпруга в периода на зачеване на детето, или е доказано чрез съдебномедицинска експертиза, че съпругът се изключва като баща. В настоящият случай се установява, че съпрузите са във фактическа раздяла от 2004 г., от когато са прекъснати всякакви контакти помежду им. След раздялата им, и докато била във Виетнам, ищцата установила интимна връзка с трето, неучастващо по делото лице – Н.В.А.. Предвид процесуалното поведение на ответника И. П., които с бездействието си е създал пречки да бъдат установени посредством допуснатата ДНК експертиза обстоятелствата относно произхода от бащата на малолетната ответника, съдът прилага по отношение на него последиците на чл. 161 от ГПК, като приема, че той не е баща на малолетната ответница К. и тя не е зачената от него. След като е налице фактическа невъзможност за бащинството на вече бившия съпруг на ищцата, презумпцията за неговото бащинство е опровергана и искът по чл. 62, ал. 2 от СК, следва да бъде уважен.

По разноските :

Съдът не е сезиран с претенции за присъждане на деловодни разноски от страните, като не дължи служебно произнасяне по този въпрос.

След влизане в сила на решението препис от него следва да бъде изпратен на Органа по гражданско състояние по местоживеене на детето за вписване на промяната в акта за раждането му и личния му регистрационен картон.

Така мотивиран, СЪДЪТ

5

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл. 62, ал. 2 от СК, предявен от Ч. Ф. П., с ЕГН **********, срещу И. И. П., с ЕГН **********, и срещу малолетното дете К. И. П., с ЕГН **********, действащо чрез назначения му особен представител адвокат Н. Б. М. от САК, че малолетното дете К. И. П., с ЕГН **********, родено на 16.03.2022 г. в гр.

София, съгласно Акт за раждане № 0104/30.03.2022 г., съставен при Столична община, Район „Връбница“, област София, не е заченато и не произхожда от И. И. П..

ПРЕПИС от настоящето решение, след влизането му в сила, да се изпрати на органа по гражданско състояние по местоживеенето на детето за вписване на промяната в регистрите по гражданско състояние.

НЕЗАВЕРЕН препис от настоящето решение да се връчи на страните.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписите.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6