Определение № 52 от 30.01.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. Бургас, 30.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500019 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на И. Н. Г. чрез пълномощника адв.Д., против определение № 3025/28.11.2024г. по гр.дело № 631/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата и за изменение на постановеното по делото протоколно определение № 2536/07.10.2024г., с което е прекратено производството по делото поради оттегляне на исковете в частта, с която е осъдена да заплати на ответното ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД разноски за процесуално представителство в размер на 9894,60 лв.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което присъденото на ответната страна възнаграждение за разноски да бъде намалено съгласно фактическата и правна сложност на производството и етапа на прекратяването му.

Сочи, че според решение от 25.01.2024г. на СЕС националните съдилища разполагат с възможността за преценка на размера на предоставената защита и договореното възнаграждение, неговата пропорционалност и легитимни цели.

В отговор на частната жалба, подаден от ответния застраховател, чрез пълномощника адв.Ш., се иска оставянето и без уважение като неоснователна и необоснована. Сочи, че предходната инстанция правилно е оставила без уважение възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е съобразил, че то надхърля минимума, установен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения само с няколко лева.

Сочи размера на материалния интерес, предявен по делото и размера на направените от дружеството разноски и твърди, че жалбата не съдържа 1 доводи за обосноваване на основателността на направеното искане.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по исковата молба на И. Н. Г. против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД за осъждане на ответния застраховател да и заплати сумата от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 09.01.2024г. и сумата от 5580 лв. имуществени вреди от същото произшествие.

С посоченото протоколно определение съдът е уважил направеното от ищцата оттегляне на предявените искове и е постановил осъждането и да заплати разноските, направени от ответника съгласно представения от него списък по чл.80 ГПК – възнаграждение за процесуално представителство в размер на 9489, 60 лв., с включен ДДС, 400 лв. разноски за съдебни експертизи в производството и сумата от 5 лв., внесена за издаване на удостоверение.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на ищцата да бъде изменено решението в частта, с която е осъдена да заплати на ответната страна разноски за процесуално представителство чрез намаляването му. За да достигне до този извод, съдът е намерил, че възражението за прекомерност на разноските не е направено в единственото по делото открито съдебно заседание, в което те са заявени и са представени доказателства за извършването им и, че размерът е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като се различава от посочения там с няколко лева.

Настоящата инстанция намира така постановеното определение за правилно. Ищцата е редовно призована за насроченото по делото единствено съдебно заседание, в което са заявени разноските на ответната страна и са представени доказателства за тяхното извършване. Обстоятелството, че не е присъствала на заседанието – нито тя, нито нейния процесуален представител, не санира пропуска възражението за прекомерност на разноските да е своевременно подадено – едва с молбата по чл.248, ал.1 ГПК и съдът основателно не го е зачел при постановяване на обжалваното определение.

Съгласно цитираното решение на СЕС от 25.01.2024г. действително националните съдилища не са длъжни да прилагат разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради констатираното нейно противоречие с правото на ЕС, но няма пречка тези разпоредби да служат за ориентир при определяне на възнаграждението на процесуалния представител.

В случая пълномощникът на ответника е депозирал отговор на исковата молба, изложил е становище по направените там доказателствени искания и е 2 направил собствени искания за събиране на доказателства. Съдебното производство се е развило при спазване на всички възможности за провеждане на насрещно доказване за ответната страна и оттеглянето на иска е направено в самия край на процеса пред първата инстанция, т.е. защитата е осъществена в пълен обем. На следващо място размерът на договореното възнаграждение за процесуално представителство съответства на фактическата и правна сложност на производството и на стойността на предявените по делото искове и не са налице основания за намаляването му.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на частната жалба на И. Н.

Г. чрез пълномощника адв.Д., против определение № 3025/28.11.2024г. по гр.дело № 631/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3