Решение № 281 от 17.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300500076 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, против решение №4157 от 24.10.2024 г., постановено по гражданско дело №2698/2024 г. на ПдРС, V граждански състав, в частта му, с която е признато за установено в отношенията между „Профи Кредит България“ ЕООД и М. Д. Д., че клаузата от договора за кредит от *** г. за закупена допълнителна услуга Флекси в размер на 420 лв., е недействителна като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК; отхвърлен е предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД против М. Д. Д. иск за установяване на дължимост на сумата за разликата над установения размер главница в размер от 238.11 лв. до размера от 364.22 лв. (или за сумата от 126.11 лв. след прихващане на суми) и ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.06.2023 г. до окончателното плащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №9414/2023 г. по описа на ПдРС; отхвърлени са предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД против М. Д. Д. искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми по договор за потребителски кредит №*** г., а именно: сумата от 181.90 лв. 1 договорно възнаграждение за периода от 25.01.2022 г. до 02.02.2023 г.; лихва за забава – 118.40 лв., дължима за периода от 26.08.2021 г. до 02.02.2023 г., и законна лихва в размер от 54.82 лв., дължима за периода от 02.02.2023 г. до 27.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 28.06.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е отхвърлено с разпореждане от 07.07.2023 г., и е осъдено „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на М. Д. Д. сумата от 50 лв. разноски по гр.д. №2698/2024 г. по описа на ПдРС по предявения иск за недействителност, както и да заплати на адв. С. Н. сумата от общо 565.60 лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ по гр.д. №2698/2024 г. и по ч.гр.д.

№9414/2023 г. по описа на ПдРС.

С въззивната жалба се оспорват изводите на съда, че кредитното правоотношение между страните е недействително, и че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Излагат се подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната му част. Иска се съдебният акт да се отмени в атакуваните части и да се постанови нов, с който да се установи съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника М. Д. Д. за разликата над присъдената сума от 238.11 лв. до претендирания размер от 364.22 лв., както и за обжалваните суми.

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. Д. Д..

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично 2 направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове - установителни и осъдителни, с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, вр. с чл.240 ЗЗД.

Ищецът „Профи кредит България“ ЕООД е предявил против М. Д.

Д. иск за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 563.78 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №*** г., ведно със законната лихва за периода от 28.06.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №9414/2023 г. по описа на ПдРС, както и осъдителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във чл. 79, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД и чл. 9 и сл. ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми по договор за потребителски кредит №*** г., а именно: сумата от 181.90 лв. договорно възнаграждение за периода от 25.01.2022 г. до 02.02.2023 г.; възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 130,44 лв., дължима до 02.02.2023 г.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 315 лв., дължима до 02.02.2023 г.; лихва за забава – 118,40 лв., дължима за периода от 26.08.2021 г. до 02.02.2023 г., и законна лихва в размер на 54,82 лв., дължима за периода от 02.02.2023 г. до 27.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 28.06.2023 г. до окончателното им изплащане, за които суми заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е отхвърлено с разпореждане от 07.07.2023 г. Претендират се и разноски за заповедното и исковото производства.

С определение №8190/04.07.2024 г. е присъединено за съвместно разглеждане производството по гр.д. №7295/2024 г. по описа на ПдРС, образувано въз основа на искова молба от М. Д. Д. против „Профи кредит България“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 26 ЗЗД и чл. 19, ал.2 ЗПК за недействителност на клаузата от договора за кредит от *** г. за закупена допълнителна услуга Флекси в размер на 420 лв., като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ищецът по предявените искове по чл. 422 ГПК твърди, че на *** г. ответникът е депозирал искане за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри, като на ответника е предоставена преддоговорна 3 информация, за което са подписани и съответните декларации. С оглед принципа на свобода на договаряне и по собствена воля ответникът е заявил допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Предоставената в заем сума в размер от 700 лв. е преведена по сметка на ответника. Същият е получил одобрение да закупи и заявените от него допълнителни услуги, за които, както и за договорното възнаграждение, е уведомен още при сключване на договора за кредит. Твърди се, че договорът за кредит е сключен при следните параметри – сума на кредита – 700 лв., срок на кредита – 24 месеца, размер на месечната вноска по кредита – 42,45 лв., дата на погасяване на вноска – 25 –то число на месеца, ГПР – 48,33%; ГЛП - 41%, лихвен процент на ден – 0,11% и обща дължима сума по кредита -1018,76 лв. Относно закупените допълнителни услуги, тяхната стойност е по услугата Фаст – 175 лв., по услугата Флекси – 420 лв., като размерът на вноската по допълнителните услуги е 24,79 лв. Общото задължение по договора за кредит, ведно с допълнителните услуги, е 1613.76 лв., общ размер на месечната вноска – 67,24 лв. и дата на погасяване -25-ти ден на месеца. Посочва се, че ответникът е извършвал плащания в периода от 19.07.2021 г. до 01.03.2022 г., като общата платена сума е в размер на 461,89 лв., с която сума счита, че са погасени 6 вноски в пълен размер или обща сума в размер на 404,26 лв. и частично сумата от 0,82 лв. от седмата вноска. В общата сума ищецът е включил и погасени лихви за просрочие в размер на 126,03 лв., както и 50 лв.- такси по Тарифа, свързана с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг. С оглед изпадането в забава и на основание уговореното в договора за кредит, кредитът се сочи, че е обявен за предсрочно изискуем, за което на ответника е връчено уведомление. Ищецът счита всички задължения по договора за кредит за предсрочно изискуеми от 02.02.2023 г. От тази дата се твърди, че е започнало начисляване на обезщетение за забава съгласно уговореното в чл. 12/12.1. от ОУ. Не се претендира договорно възнаграждение след обявяване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че договорът е съобразен с императивните изисквания на ЗПК, излага подробни доводи, касаещи допълнителните услуги, като сочи, че ответникът е ползвал част от тях. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита договорът за кредит за недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, като на основание чл. 23 ЗПК се дължи връщане само на предоставената главница. Твърди и противоречие с добрите нрави, което води до недействителност на договора на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Посочва, че предвидената в договора възнаградителна лихва, която е цената на предоставеното ползване на заетата сума, е явно нееквивалентна на предоставената услуга. Твърди се заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с предвиждането на допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва. Излагат се подробни доводи за недействителност на договора, моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани.

4

Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

Ищецът по предявения иск по чл. 124 ГПК във връзка с чл. 11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК, чл. 26 ЗЗД и чл. 19, ал.2 ЗПК М. Д. не оспорва сключването на процесния договор за кредит на *** г. с описаните вече параметри. Посочва, че съгласно глава V от договора е предоставена допълнителна услуга „Флекси“ – право на промяна на погасителния план. Съгласно глава VІ се дължи и възнаграждение по услуга „Флекси“ в размер на 420 лв. Твърди се, че клаузата, предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 420 лв. е недействителна поради заобикаляне на чл. 19, ал.4 ЗПК и нарушение на принципа на добросъвестност. Предвидената сума за тази услуга не се включва в ГЛП, който не отразява действителния размер.

Моли се искът да се уважи. Претендират се разноски.

Ответникът по иска по чл. 124 ГПК оспорва иска като недопустим с оглед на образуваното производство по предявените искове по чл. 422 ГПК.

Излага съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че договорът за кредит е сключен при спазване на императивните изисквания на ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока и за неоснователност на твърденията за недействителност на клаузата за допълнителна услуга, като се сочи, че същата не е условие за сключване на договора. Оспорва същата да противоречи на добрите нрави и да е налице основание за включване на допълнителната услуга като разход в ГПР. Моли се искът да се отхвърли.