Решение № 1288 от 26.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1288 гр. Велико Търново, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20264110101477 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид :

Предявен е на основание чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, вр. с чл. 10а, ал.12 и ал.4, вр. с чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД установителен иск за нищожност на клаузи на договор за потребителски кредит.

Ищецът Д. Д. В. от гр. *** твърди, че на **.**.**** г. е сключил с *** договор за потребителски кредит, по силата на който е получил сумата 300 лева , която се задължил да върне на две вноски , всяка по 157,50 лева, при ГПР в размер на 26,43% и годишен лихвен процент от 39,78%.

Според клаузата на чл.22 от договора , попадаща в част VIII Доброволен пакет *** :

„Кредиторът предлага , а кредитополучателят се съгласява срещу парични вноски да осигури преимуществено „допълнителни действия“/термин, обяснен като „пълно съобразяване с нуждите на кредитополучателя и пълна ангажираност на кредитора , включително и при евентуално неизпълнение на задълженията по договора , обхващащи следните действия : 1/ „скорост; 2/ „спокойствие“; 3/ „безплатни документи“ и 4/ „вътрешен рефинанс без собствени средства“, всяко от които е с посочено съдържание /, касаещи дейността му , с цел миниминизиране на риска от неизпълнение на задълженията и осигуряване на плащанията на втория по договора за кредит“ .

Клаузата на чл.24 от договора предвижда , че кредиторът и кредитополучателят се съгласяват възнаграждението за закупения пакет *** в размер на 135 лева , дължимо към момента на подписването му , да бъде разсрочено в срока на договора и пллатимо на три вноски : на **.**.**** г. – 90 лева; на **.**.**** г. – 22,50 лева и на **.**.**** г. – 22,50 лева. Общата дължима сума по кредита и допълнителния пакет възлиза на 45 лева.

Вземанията по договора са прехвърлени на ответника „Мост Финанс Мениджмънт“ АД – София в резултат на договор за цесия от **.**.**** г.

Заявява , че двете взаимно свързани договорни клаузи са нищожни поради накърняване на добрите нрави , тъй-като срещу предвиденото в тежест на потребителя 1 допълнително плащане, оскъпяващо кредита, кредиторът в действителност не му предоставя услуга, а получава допълнителна печалба, с каквато цел, както и с цел да се заобиколи максимално дзопустимия размер на годишния плоцент на разходите , определен с повелението на чл.19, ал.4 от ЗПК , те/ клаузите / са създадени . Размерът му е повече от 1/3 от отпусната в заем сума и надхвърля повече от два пъти размера на възнаградителната лихва. Противоречат и на повелението на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК , а клаузата на чл.22 т.1 противоречи и на повелението на чл.10а, ал.4 от ЗПК, доколкото в случая не става ясна разликата между обикновено и експресно разглеждане на документи. Престациите на страните по тези клаузи са явно неравностойни.

Предвид горетвърдяното моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че въпросните клаузи са нищожни , с присъждане на направените по производството разноски .Пълномощникът му претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е подал отговор , а впоследствие писмено заявява , че оспорва предявения иск с възражения, че клаузите не нарушават изискванията на конкретно приложимите повелителни норми на ЗПК , на чието нарушаване се позовава ищецът , нито накърняват добрите нрави.

Съдът , след като разгледа събраните по делото доказателства приема за установено иобосновава средните правни изводи :

Юридическият факт на сключен между ищеца и „Би Енд Джи Кредит“ ООД договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1, ал.2 от ЗПК , включващ двете взаимно и неделимо свързни оспорени клаузи е безспорен и установен със съответния договорен документ .

Безспорен и установен със съответния представен договорен документ е и юридическия факт на сключения между кредитора по договора за потребителски кредит и ответника договор за цесия , в резултат на който същият се счита , че придобива всички вземания , призтичащи и от този кредитен договор / чл.99, ал.2 ЗЗД/.

Клаузите са нищожни.

По начало е позволено договорът за потребителски кредит да включва и възложено на потребителя плащане на такси/ т.е. казано на грежданскоправен език : възнаграждения/ и комисионни за предоставени му от кредитора допълнителни услуги, свързани с него/ чл.10а, ал.1 от ЗПК/, стига обаче да са добросъвестно поставени в сфера на очевидното им отграничение от типичните действия на кредитора , неминуемо извършими при отпускане на кредита, без които той няма как да се отпусне , няма как да се предоставят средствата на потебителя и са присъщо необходими, за да да се отчитат или събират погасителните плащания в изпълнение на договора , или иначе и обобщено казано : да не са свързани с усвояването и/или управлението на кредита – чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Законът не стеснява поянието „свързани“, в смисъл не насочва тълкуването нужно за прилагане на или за отказ от прилагане на забранителната норма в и чрез правене на разлика между пряко и косвено свързване, нито между отпускане и усвояване на кредита.

Идеята й е да не се позволи да се обременява потребителя с правно неоправдани плащания, привидно заложени като задължения за предоставени му допълнителни услуги , каквито те по същината си не могат да бъдат и фактически не му се предоставят от кредитора ,тъй-като са неотменна част от търговската му дейност му по кредитирането, без значение , че може да са представени с различни по имена , вид и съдържание „услуги“.

2

„Допълнителното действие“ „Скорост“/ чл.22, ал.1 от пакета /, представено като услуга , изразяваща се в задължения на кредитора да даде становище по заявката за отпускане на кредит до два часа в рамките на своето работно време и да предостави заемната сума , за която кредитоискателят е бил одобрен, по банков път, в рамките на същия работен ден , в който вторият е подписал договора за кредит, съвсем очевидно е свързано с усвояването на кредита и попада в приложното поле на забранителната норма.

„Допълнителното действие“ „Спокойствие“/ чл.22, ал.2 /, представено като отпадане на задължението на кредитополучателя да уведомява незабавно кредитора за обстоятелствата по чл.12, ал.2, т.1 , поставящи го в невъзможност да изплаща която и да било погаситгелна вноска по кредита, обезсилване на клаузите на чл.26 и чл.27/ отнасящи се до вменяване в задължение на кредитополучателя да поеме тежестта на направените от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания в размер на 50 и 100 лева на месец /;неначисляване на законоустановената лихва и оставане на разходите за сметка на кредитора до настъпване на посредната падежна дата при неизпълнение на което и да било задължение , а в случай , че е налице просрочие на кредита , считано от деня, следващ деня на падежа на последната вноска , кредитополучателят ще дължи направените разходи за събиране на задължението в размер на 20 лева на месец / чл.22, ал.2, т.4/, както и „допълнителните действия“ „Безплатни документи“ / чл..22, ал.3/ и „Вътрешен рефинанс без собствени средства“/ чл.22, ал.4 /, щом имат за съвкупна цел „да се минииминизира риска от неизпълнение на задълженията и осигуряване на плащанията по договора за кредит“, както е казано в обяснителния текст за доброволния пакет , не са никакви допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК / тези по ал.1 и ал.2 не са даже и никакви действия /, а разкриват свързаност с идейната същност на управлението на кредита в най- широкия обхват на понятието , поради което попадат в приложното поле на забранителната норма.

Освен това тези клаузи са установени в договора , без да е спазено повелението на нормата на чл.10а, ал.4 от ЗПК да бъде посочен размер на възнаграждение поотделно за всеки един от всички описани по съдържание видове „допълнителни действия“.

Кредитополучателят е поставен в неблагоприятното/ рисковото/ положение да заплати отнапред съпкупен размер на възнаграждение от 135 лева за четири групи/ видове „действия“, без да е упражнил правото си да получи безплатно заверен препис на документ или да получи „вътрешно рефинансиране“, както и без да е настъпила нито една от хипотезите на „допълнителното действие“ „Спокойствие“ в т.3 и т.4, тъй-като платеното в тези случаи не му се връща.

Така уредени оспорените клаузи предоставят на кредитора изгодната и недобросъвестна възможност да получава „нещо срещу нищо“, т.е. да се облагодетелства във вреда на потребителя .

Щом по общо правило на закона , отразяващо правната логика възнаграждението за дадена услуга се заплаща , когато е поискана и действително предоставена , а не предварително срещу хипотетична „възможност“ да бъде поискана/ аргумент от чл.266, ал.1 от ЗЗД/, в материята на потребителското кредитиране всяка клауза , налагаща на клиента потребител да заплаща възнаграждение за допълнителна услуга срещу въпросната „възможност“, без оглед на обстоятелството дали е поискана и реално предоставена, трябва да се приеме за неравноправна и като такава- нищожна на основание чл.146, ал.2, ал.1 , вр. с чл. 143, ал.2, вр. с ал.1 , т. 20 в аналогична връзка с чл.146, ал.1, т.15 на ЗЗП.

3

Независимо че ищецът изрично не се е позовал в исковата си молба на посочените от съда други основания за нищожност / неравноправен характер на оспорените неделимо свързани клаузи/ , правилото на чл. 7, ал.3 от ГПК му дава възможност служебно да ги следи и съответно да съобрази в правораздавателния резултат / ако няма да ги съобрази , не би имало смисъл служебно да ги следи/, както и да ги обяви - в този дух са постановките на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

А и няма разумни доводи да се отрече правилността на извода , че неравноправието в духа на чл. 24 от ЗПК, във връзка с чл.143-чл.146 от ЗПП всъщност е частен случай на накърняване на добрите нрави / чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД/.

По изложените съображения искът подлежи на уважаване.

При този изход на спора ищецът има право да му бъдат присъдени направените по производството разноски във вид на заплатена държавна такса в размер на 25,56 еврочл.78, ал.1 от ГПК.

Тъй-като е страна спечелила делото, която е безплатно защитавана от адвокат в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА , същият има право на основание чл.38, ал.2 от ЗА да му бъде присъдено поисканото адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 евро, преценявайки справедливостта , обосноваността и действителната фактическа/ такава няма/ и правна сложност на делото- чл.36, ал.2 от ЗА според реално положения от адвоката труд / в случая работата му се състои в изготвяне на искова молба и подадена допълнителна молба с прилагане на доказателства/

Предвид горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. Д. В. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.***“ №*, ет.*,ап.*- от една страна и „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“АД, с ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.4- от друга, че клаузите на чл.22 и на чл.24 от Договор за потребителски кредит с номер *** , сключен на **.**.**** г. между първия и ***, по който договор вземанията са прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия от **.**.**** г. са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.10а ал.2 и ал.4 от ЗПК , чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, вр. с чл.143, ал.2, т.20, т.15, ал.1 , вр. с чл.146, ал.1, ал.2 от ЗПП .

ОСЪЖДАна основание чл.78, ал.1 ГПК „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“АД,

4 с ЕИК 200385975, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.4 да заплати на Д. Д. В. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.***“ №*, ет.*,ап.* сумата от 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/, представляваща направени по производството разноски .

Разпечатката съдържа 39 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c462d5d1-4d29-4143-883a-413e8e374582