Решение № 338 от 10.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Русе, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А. П. Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520106290 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от С. М. Й. против М. О. П., в която се твърди, че страните по делото са страни и по договор за наем на земеделски земи, сключен на 21.03.2013г. и анекси към него, с които е продължавано действието му. За стопанската 2023/2024г. ответникът като наемател на предоставени от ищцата земеделски земи в качеството на наемодател, не заплатил уговорената наемна цена за този период, поради което до него били изпратени съответните покани да изпълни задължението си. В резултат на постигнати уговорки между страните, било сключено споразумение от ***г. с нотариална заверка на подписите им от нотариус Р. Л., по силата на което М.

П. се задължил да заплати на С. Й. 1000 лв., представляващи разходи направени във връзка с провеждане на производство по медиация и подготовка на споразумението, като тази сума била действително заплатена от него на уговорената дата. Отделно от това се задължил в срок до 30.07.2025г. да заплати дължимата ѝ за стопанската 2023/2024г. сума в размер на 5534,46 лв., от която сума заплатил на 30.07.2025г. част от 4550.00 лв. Оставали дължими 984.46 лв. По силата на същото споразумение, ответникът се задължил в срок до 20.10.2025г. да заплати и дължимите суми за стопанската 1

2024/2025г. в размер на 4964,89 лв., които на 29.09.2025г. били заплатени от него.

Твърди се, че по сключеното между страните споразумение от ***г. останала неизплатена част от поетото от ответника задължение за сума от 984,46 лв. Поради това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което той да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 984,46 лв., дължима по горепосоченото споразумение, ведно със законната лихва за забава, както и направените по делото разноски.

В срока за отговор са направени възражения срещу допустимостта и основателността на предявеният иск, като се оспорва платените от ответника 1000 лв., за които се признава в исковата молба, да са във връзка с дължими от него разноски, както се сочи от ищеца, че същият останал с убеждение, че с тази сума е заплатил дължими по договорите за наем от него на ищцата суми.

Всички останали суми също бил заплатил. Моли се предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, а и се установява от представените доказателства, че на ***г., между ищцата С. М. Й., действаща лично и като пълномощник на З.М.С. и ответника М. О. П. е постигнато споразумение, подписано от страните, с нотариална заверка на подписите им, съгласно което ответникът се е задължил да заплати на ищцата до 30.07.2025г. дължимата сума по сключен между тях договор за наем на земеделски земи и анекси към него, дължима за стопанската 2023/2023г. в размер на 5534,46лв., а в срок до 20.10.2025г. да заплати всички дължими суми по договори за аренда и анекси към тях, дължими за стопанската 2024/2025г., възлизащи на 4964,89лв. Със същото споразумение (т.2 от него), ответникът се е задължил да заплати на ищцата и сумата от 1000лв., представляваща разходи, направени във връзка с провеждане на производство по медиация и подготовка на споразумението, която сума се счита заплатена с подписването на споразумението.

Страните нямат спор, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че във връзка с поетите уговорки със споразумението, ответникът е заплатил на ищцата сумата от 1000лв. в деня на подписване на споразумението, на 30.07.2025г. сумата от 4550лв., а на 29.09.2025г. сумата от 2

4964,89лв.

Спорно по делото е дали с така извършените плащания страните са уредили отношенията си или има останали незаплатени суми.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищцата е основала исковата си претенция на сключено между страните споразумение на ***г., поради което провноирелевантни за спора са предхождащите го договори и анекси, сключени между страните. Поетото от ответника с процесното споразумение задължение е за заплащане на парична сума в общ размер от 11 499,35лв. Общо платената от него сума е в размер на 10 514,89лв. Или след математическо изчисление следва да се приеме, че остава дължима сумата от 984,46лв., колкото е и размера на исковата претенция след направеното изменение в размера на иска в съдебно заседание по реда на чл. 214 и чл. 232 ГПК.

Единственото възражение срещу дължимостта на тази претендирана сума, което ответникът е направил се основава на това, че е бил „заблуден“ и не е разбрал, че с плащането на първата сума от 1000лв. не погасява задължението си по сключени между страните договори за наем и аренда на земеделски земи, под формата на аванс, а плаща разноски във връзка с постигнатото споразумение. На първо място това възражение е недоказано, а тежестта за това е на ответника. На следващо място текстът на споразумението е достатъчно ясен, страните са го подписали пред нотариус, което е допълнителна гаранция, че ответникът е имал възможност и е следвало да се запознае със съдържанието му преди подписването. И на последно място извършеното от него плащане на 1000лв. е напълно съответно като размер и дата на поетото по т.2 от споразумението задължение и опровергава в допълнителна степен възражението му.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен като доказан по основание и размер.

При този изход на спора следва да се определят разноските дължими на страните, но при съобразяване направеното частично оттегляне на исковата претенция. Първоначалният размер на предявения иск и този срещу който ответната страна е започнала защитата си е бил за главница от 1984,46лв.

Претендираните от ищцовата страна разноски са в размер на „направените в настоящото производство“, както и тези в обезпечително производство по 3 обезпечение на „настоящия иск“ по ч.гр.д.№***/2025г. Така формулирана претенция за разноски не е равнозначна на представен списък с разноски по смисъла на чл. 80 ГПК. Въпреки това съдът няма основание да откаже да присъди разноски само на това основание. Платената от ищцата по делото държавна такса е в размер на 79,38лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро (488,96 лв.) или общо 568,34лв. Пропорционално на уважената част от първоначалния размер на ищцата са дължими 281,94лв. или 144,15 евро. Няма основание да се присъждат в нейна полза разноски за поисканото и евентуално допуснато обезпечение на исковата претенция, поради това, че по делото не са представени доказателства както за това какви разноски са направени за това обезпечение, така и че то е било наложено. Ищцата не е направила своевременно искане за прилагане на горепосоченото обезпечително производство за доказване на разноските си по него, а и неговото прилагане без доказателство за образуване на съответното изпълнително делото и налагане на допуснатата от съда обезпечителна мярка (евентуално с удостоверение от съдебен изпълнител) също не би било достатъчно за присъждане на допълнителни разноски, още повече и всички направени разноски по обезпечението, при съобразяване направеното оттегляне на повече от 50% от първоначалната и съответно евентуално обезпечена искова претенция.

На основание чл. 78, ал.4 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят част от направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, пропорционална на прекратената част от първоначалния размер на исковата претенция или от сумата от 400лв. адвокатско възнаграждение следва да се присъди 201,57 лв. или 103,06 евро.

В полза на третото задължено лице по смисъла на чл. 192 ГПК – „Национална кантора за медиация и арбитраж“ ЕООД няма основание да се присъждат разноски в настоящото производство, още по-малко разноски за адвокатско възнаграждение, каквото искане е направено от адв. Д. К., представил в проведеното съдебно заседание писмени доказателства. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че евентуално разноските за копирането на 11 страници следва да се приеме, че справедливо са обезщетени със заплащането на сумата от 1000лв. разноски „за подготвеното споразумение“ и процедурата по медиация която го е предхождала.

Така мотивиран, районният съд

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. О. П. с ЕГН********** с постоянен адрес село ****, да заплати на С. М. Й. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, *** сумата от 503,35 евро (984,46лв.), представляваща неизплатена част от дължими суми по Споразумение от ***г., ведно със законната лихва върху нея считано от 30.10.2025г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М. О. П. с ЕГН********** с постоянен адрес село ****, да заплати на С. М. Й. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, *** сумата от 144,15 евро (281,94лв.), разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА С. М. Й. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, *** да заплати на М. О. П. с ЕГН********** с постоянен адрес село **** сумата от 103,06 евро (201,57 лв.), разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5