Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 290 от 08.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12791/2024
Вид
Определение № 290
Подписан
08.01.2025
В сила
08.01.2025
Състав
Виолета Йовчева, Мариана Георгиева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18, ал. 1 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл. 8 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. София, 08.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100512791 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 267 и следв. от ГПК.

С определение от 27.07.2023г., постановено по в.гр.д. № 6813/2023г. по описа на СГС, ГО, ІІ „А” въззивен състав, въззивният съд е прекратил производството по делото и е върнал същото на СРС, ГО, 119 състав, за извършване на преценка за редовност и администриране на подадените въззивни и частна въззивна жалба, както и за надлежно произнасяне по молбата на С. К. от 10.05.2022г. за допълване на постановеното по делото съдебно решение по реда на чл. 250 от ГПК.

Към настоящия момент СРС е изпълнил само част от дадените от въззивния съд указания, поради което производството по делото следва да се прекрати като преждевременно образувано. Първоинстанционният съд следва да предприеме следните процесуални действия:

По въззивната жалба на ответника Д. К. К. срещу решение от 25.08.2021г., постановено по гр.д. № 5319/2019г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, в частта относно определеното парично уравнение:

Първоинстанционният съд не е изпълнил правомощията си по чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 от ГПК и не е събрал дължимата държавна такса за въззивното обжалване. По делото е представено доказателство за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 40 лева, а дължимата държавна такса при въззивно обжалване на решението по втората фаза на делбата се 1 определя по реда на чл. 18, ал. 1 вр. чл. 8 ТДТССГПК и се равнява на 2% от стойността на дела на страната в делбения имот, като самият дял се определя с решението по допускане на делбата, а стойността му – във втората фаза, на база експертно заключение за пазарната оценка на имота. Този размер на държавната такса се дължи при обжалване на решение по извършване на делбата както досежно избора на способ за извършване на делбата, така и досежно определената от съда като дължима сума за уравнение на дяловете.

Ето защо след връщане на делото първоинстанционният съд следва да даде указания на въззивника Д. К. да довнесе по сметка на СГС дължимата държавна такса по подадената от него въззивна жалба, която е в размер на 2 % от стойността на неговия дял по аргумент от разпоредбите на чл. 8 и чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По въззивната жалба на ищцата С. К. К. срещу решение от 09.03.2023г., постановено по гр.д. № 5319/2019г. по описа на СРС, ГО, 119 състав:

Първоинстанционният съд не е изпълнил дадените от въззивния съд указания. СГС констатира, че в тази „въззивна жалба“ се съдържа оплакване, че в постановеното решение по реда на чл. 247 от ГПК, първоинстанционният съд не е отстранил всички допуснати очевидни фактически грешки в основното решение, т.е. „въззивната жалба“ представлява по своята същност молба за поправка на очевидна фактическа грешка. Ето защо след връщане на делото в СРС, съдът следва да се произнесе по искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, включително и съобразявайки възможността за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК служебно. В случай, че прецени, че „въззивната жалба“ не съдържа искане за поправка на основното решение, то следва да се произнесе по реда на чл. 250 от ГПК, доколкото в молбата по чл. 247 от ГПК от 11.11.2022г., страната е посочила две технически грешки в основното решение по отношение на кадастралния номер на имота, а в постановеното решение по реда на чл. 247 от ГПК е отстранена само една от фактическите грешки. Да се съобрази обстоятелството, че в молбата по чл. 247 от ГПК на С. К. от 11.11.2022г. изрично е посочено, че верният кадастрален номер на имота е ***, т.е налице е грешка в първите четири цифри и в последните четири цифри. С постановеното решение по чл. 247 от ГПК първоинстанционният съд е поправил фактическата грешка само по 2 отношение на последните цифри, не и по отношение на първите четири цифри от кадастралния номер.

По частната въззивна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК:

Първоинстанционният съд не е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства за надлежно учредена представителна власт на адв.

Стаменова за въззивното производство, която в качеството си на процесуален представител на страната е подписала тази частна въззивна жалба.

По подадената „насрещна въззивна“ от ищцата С. К. К. срещу решение от 25.08.2021г., постановено по гр.д. № 5319/2019г. по описа на СРС, ГО, 119 състав:

Първоинстанционният съд не е изпълнил указанията на СГС и в тази част. Ето защо след връщане на делото първоинстанционният съд съдът следва да даде указания на жалбоподателя да уточни дали това е насрещна въззивна жалба, с която се обжалва първоинстанционното решение или по съществото си представлява писмен отговор на въззивната жалба, подадена от ответника. В случай, че се поддържа от страната, че това е насрещна въззивна жалба, на жалбоподателя да се даде указание да посочи в какво се състои искането – с коя част на първоинстанционното решение се изразява несъгласие и какво искане се отправя към въззивния съд /коя част от първоинстанционното решение се иска да бъде отменено/.

Настоящият съдебен състав счита, че първоначалната проверка за допустимост, редовност, както и администрирането на въззивните жалби, следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на правомощията му по чл. 262, ал. 1 от ГПК. Ето защо делото следва да се върне на СРС за осъществяване на посочените процесуални действия.

Делото следва да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на депозираните жалби след отстраняване на констатираните нередовности.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

Воден от гореизложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 12791/2024г. по описа на СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 119 състав, за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4