Решение № 93 от 03.11.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Луковит, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20224320100021 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК

Подадена е искова молба от „Е.С.О.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.Ц. - Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Н. О., срещу „Е." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. М. П. и К. С. П. (поотделно), с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество „Е.С.О." ЕАД /Е.С.О. ЕАД/ е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК пред Районен съд - гр. Луковит за вземания към „Е." ЕООД в размер на 1 135.69 лева - главница и 194.92 лева - законна лихва, във връзка с което е образувано частно гражданско дело № */2021 г. по описа на PC – Луковит, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение № */ 30.09.2021 г., по силата на която „Е." ЕООД е осъдено да заплати на Е.С.О.

ЕАД суми в размер: сумата от 1 135.69 лева /хиляда сто тридесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/ за периода месец септември 2018, месец октомври 2018, месец ноември 2018, месец декември 2018, месец януари 2019, месец февруари 2019, месец март 2019, месец април 2019, месец май 2019, месец юни 2019 г., месец юли 2019 г., месец август 2019 г., месец септември 2019 г., месец октомври 2019 г., месец ноември 2019 г., месец декември 2019 г., месец януари 2020 г., месец февруари 2020 г., месец март 2020г., месец април 2020г., месец май 2020г., месец юни 2020г., месец юли 2020г., месец август 2020г., месец септември 2020г., месец октомври 2020г., месец ноември 2020г., месец декември 2020г. и месец февруари 2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 29.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 194.92 лева /сто деветдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща законна лихва; сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса в заповедното производство и сумата от 50.00 лева /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Изложени са твърдения, че „Е.С.О." ЕАД /Е.С.О. ЕАД/ е енергийно предприятие по смисъла на §1, т. 24 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), 1 което осъществява дейността пренос на електрическа енергия в изпълнение на лицензия № ***/18.12.2013 г., издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 51, ал. 1, и чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ, от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. С решение № */30.07.2015 г. и решение № */05.11.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, Е.С.О. ЕАД е сертифицирано като независим преносен оператор на електропреносната мрежа в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката, транспонирани от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Нотифицирането на решението за определяне на оператора е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз в брой С 428 от 19 декември 2015 г.

Посочва се, че „Е." ЕООД е дружество с предмет на дейност добив на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ и от своя страна е собственик на електрическа централа, която произвежда електрическа енергия от ВЕИ /слънце или вятър/.

Ответникът е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на Закона за енергетиката в качеството си на производител на електрическа енергия от ВЕИ.

Дружеството е присъединено към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България" АД /ЧЕЗ РБ/. Съгласно чл. 39, ал. 4, т. 1 от ЗЕ и доколкото общата инсталирана мощност на централата на „Е." ЕООД е до 5 MW, то за последния няма изискване за издаване на лицензия за производство на електрическа енергия.

Посочва се, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ на регулиране от КЕВР подлежи цената за достъп до електропреносната мрежа. Видно от легалната дефиниция, дадена в §1, т. 15 от ДР на ЗЕ, „достъп" е правото на ползване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащането на цена. Съгласно т. 41а на § 1 от ДР на ЗЕ „ползвател на мрежата" е физическо или юридическо лице

-ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа. Следователно ползватели на мрежата са както потребителите, така и производителите на електрическа енергия, в това число и производителите на електрическа енергия, ползващи възобновяеми източници, с оглед на което последните също дължат цена за достъп до мрежата /вкл. и ответникът по настоящото производство/.

Посочва се, че по силата на чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ /в редакцията, обн. ДВ, бр. 66 от 2013 г./, производителите /какъвто е „Е." ЕООД/, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. По силата на чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ /в редакциите, обн., ДВ, бр. 39 от 2014 г. и ДВ, бр. 90 от 2015г./ производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа (какъвто е настоящия случай) и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези производители цената за достъп до електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор (Е.С.О. ЕАД). В § 1, т. 23 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (от месец), както и в § 1, т. 23 от ДР на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, е дадена легална дефиниция на "ценови период" - период, през който цените остават непроменени от комисията - обикновено дванадесет месеца.

В исковата молба се излагат още доводи за основателността на исковата претенция, като в тази връзка се сочат Решения на КЕВР. Твърди се, че от описаните в исковата молба решения на КЕВР и на основание чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ се установява, че цената за достъп до електропреносната мрежа се дължи на ищеца от всички производители на електрическа енергия от възобновяеми източници (в т.ч. и от ответника), присъединени към 2 електроразпределителните мрежи (вкл. и към ЧЕЗ РБ), като от своя страна ЧЕЗ РБ ги превежда на Е.С.О. ЕАД. Твърди се, че по искане на ищеца, ЧЕЗ РБ представи справки на ВЕИ производителите, присъединени към неговата електроразпределителната мрежа, които не са заплатили дължимите суми за достъп до електропреносната мрежа. Твърди се, че от издадените справки е видно, че ответното дружество „Е." ЕООД като производител на електрическа енергия от ВЕИ, присъединен към разпределителната мрежа на ЧЕЗ РБ, не е изпълнил задължението си за плащане на определените с решенията на КЕВР цена за достъп върху количеството произведена електрическа енергия, за посочения в табличен вид период в исковата молба.

Отправена е молба съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между „Е.С.О." ЕАД с ЕИК *** и „Е." ЕООД с ЕИК ***, че „Е." ЕООД дължи на „Е.С.О." ЕАД следните суми, незаплатени, представляващи цена за достъп до електропреносната мрежа на Е.С.О. ЕАД, както следва: 1 135,69 лева /хиляда сто тридесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/ - главница по издадените фактури; 194,92 лева /сто деветдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/ - законна лихва върху главницата за периода 16.10.2018г. до 28.09.2021г., в едно със законна лихва върху главницата от 1 135,69лв., считано от 29.09.2021 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане; както и направените в заповедното производство по ЧГД № */ 2021 г. по описа на Районен съд Луковит в размер на 25.00 лева заплатена държавна такса в заповедното производство и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, държавна такса за предявяване на установителен иск в размер на 25,00 лева и съдебно - деловодните разноски и юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.

Към исковата молба са приложени като писмени доказателства: Удостоверение за актуално състояние на „Е.С.О.“ ЕАД; Извлечение от Търговския регистър към Агенцията по вписванията за актуално състояние на „Е." ЕООД; Заверено копие на лицензия № ***/ 18.12.2013 г. за пренос на електрическа енергия; Извлечение на решение № */ 30.07.2015 г. на КЕВР; Извлечение на решение № */ 05.11.2015 г. на КЕВР; Извлечение от решение № *** от 01.07.2018 г. на КЕВР; Извлечение от решение № *** от 01.07.2019 г. на КЕВР;

Извлечение от решение № *** от 01.07.2020 г. на КЕВР; Заверено копие на справка, предоставена от ЧЕЗ РБ за задълженията на „Е." ЕООД; Справка за задълженията на длъжника и лихвени листа; Заверено копие на заповед за изпълнение № */ 30.09.2021 г.;

Заверено копие на съобщение от PC - Луковит по ЧГД № */ 2021 г.; Заверено копие на разпореждане № *** от 13.12.2021 г. на PC - Луковит по ЧГД № */ 2021 г.; Заверено копие на възражение с вх. № 3763/ 06.12.2021 г.; Пълномощно за процесуално представителство;

Молба по чл. 192 от ГПК; Препис от исковата молба и доказателствата за ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от страна на ответника „Е.“ ЕООД, с който се оспорва изцяло предявения иск по основание и размер.

Излагат се съображения, в които се сочи, че с предявени иск „Е.С.О." ЕАД /Е.С.О./ претендира за заплащане услуга - достъп до електропреносната мрежа, която съобразно даденото определение с § 1, т. 15 от ДП на Закона за енергетиката /ЗЕ/ представлява право за използване на електропреносната мрежа за пренос на електрическа енергия. Твърди се, че в исковата молба ищецът не е посочил облигационно или законно основание, въз основа на което да е възникнало задължение за ответното дружество да заплаща такава услуга. Още повече, ищецът нито е предоставял такава услуга на ответника, нито пък ответникът е ползвал електропреносната мрежа за пренос на електрическа енергия. Въпреки че в т. 10 от исковата си молба ищецът твърди че е налице законна делегация за заплащане на претендираните от него суми, същият не е посочил такава, а се е позовал на административни разпоредби, които са в противоречие на материални закон. В тази връзка се сочи, че задължението за заплащане на услугата достъп до съответна електропреносна или електроразпределителна мрежа възниква съгласно разпоредбите на чл. 104, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ, които същевременно изискват това да се осъществява чрез сделка между оператора на дадена мрежа и съответния ползвател на тази мрежа. Съобразно даденото определение с § 1, 3 т. 41а от ДП на ЗЕ, „ползвател“ на дадена мрежата е лице което се снабдява или доставя електрическа енергия в тази мрежа.

Твърди се, че както е посочил ищецът /в т. 2 от исковата си молба/ ответното дружество е производител, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, поради което доставя произведената си електрическа енергия в тази мрежа, а когато е в режим ма потребление се снабдява с такава от същата мрежа и съответно е „ползвател на електроразпределителната мрежа", но не е ползвател на електропреносна мрежа по смисъла на § 1, т. 41а от ДП на ЗЕ. В тази връзка се сочи, че разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗЕВИ изисква производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW /какъвто именно е и ответното дружество/ да уредят сделката си за предоставяне на достъп чрез сключване на договор със съответния оператор на електропреносна или електроразпределителна мрежа при общи условия, одобрени от КЕВР.