Определение № 446 от 21.10.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. С., 21.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500414 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба о т С. М. К. ЕГН **********, чрез адв. Е.И., против определение № 231/ 03.08.2026г., поставено по гр. дело № 328/2025г., по описа на PC - Девин, с което е отхвърлена молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 78/23.06.2026г. в частта на присъдените в нейна тежест разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Търси се отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК изцяло, евентуално – намаляване на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Не се претендират разноски.

Формулирано е и особено искане – в случай на съмнение относно съответствието на разпоредбите на ГПК и разпоредбите на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 дали в тежест на потребителя следват да се възлагат разноски при спор с кредитодателя, да се отправи до СЕС преюдициално запитване.

Ответникът по частната жалба - „Н.“ ООД ЕИК ****, изразява становище за нейната неоснователност по подробно изложени съображения. Търси отхвърлянето й. Не претендира разноски.

С.ски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Пред районния съд са предявени от жалбоподателя – ищец против ответното дружество обективно съединени искове: установителен за нищожност на договор за кредит и осъдителен – за връщане на недължимо платени по недействителното правоотношение суми.

С постановеното по делото решение, чието изменение в частта за разноски съдът е отказал, установителният иск е уважен изцяло, а осъдителният – частично: за сумата от 57 евро, като до пълния му предявен размер от 409.03 евро искът е отхвърлен.

1

С оглед изхода на спора разноските са разпределени по съразмерност, като ищецът е осъден да заплати на дружеството юрисконсутско възнаграждение в размер на 100 евро, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – ДТ в размер на 21,04 евро.

Срещу решението в частта за разноските е подадена молба от ищеца за изменението им, като оплакването е срещу присъденото в полза на ответното дружество юрисконсутско възнаграждение в размер на 100 евро, което се счита за недължимо по силата на решение на СЕС по дело С-714/22, евентуално се търси намаляването му.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел неприложимост на цитираното решение на СЕС към разглеждания казус, тъй като осъдителната претенция на ищцата е отхвърлена изцяло, а не частично.

Определението е неправилно с оглед на приетото от съда, че реституционният иск е отхвърлен изцяло, а не частично, което противоречи на данните по делото.

На практика по частично уважения облигационен иск съдът е разпределил отговорността за разноските между страните по общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК – съразмерно с отхвърлената му част.

В постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, се приема, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21 март 2024г. по дело С-714/22 на СЕС, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато след установяването на нищожността на договорната клауза поради неравноправния й характер искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично. Така, според т. 87 от цитираното р еш ен и е не се допуска национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, ако за него е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото му на връщане на сумите, защото това може да го възпре да упражни предоставените му от Директива 93/13 права. Изрично обаче се допуска възможността потребителят да понесе част от разноските, когато недобросъвестно упражнява реституционното си право.

Даденото разрешение съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от националните съдилища, независимо че е постановено по преюдициално запитване, отправено от друга юрисдикция /в този смисъл определение № 262/11.08.2020 г. по ч.т.д. № 844/2020 г. на ВКС, I т.о./.

Именно в горния смисъл е и цитираната от жалбоподателя, както и от самия съд практика - Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г., I т.о. на ВКС, като изрично в обжалваното определение се приема, че тази практика намира приложение в случаите, когато потребителят е доказал иска си по основание, но не и по размер, т.е., при частично отхвърляне на 2 претенцията. Именно такава обаче е разглежданата хипотеза, която изцяло попада в приложното поле на цитираната практика на СЕС и на ВКС, като изводът на районния съд, че искът на потребителя е отхвърлен изцяло, поради което разпределянето на разноските попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, при спазени принципи на равностойност и на ефективност, не отговаря на действителния изход на повдигнатия пред него спор. Освен това в случая не би могло с категоричност да се приеме, че частичното отхвърляне на претенцията не произтича от практическата невъзможност или прекомерната трудност потребителят да определи точния размер на вземането си, доколкото за целта са използвани специални знания на вещо лице, т.е. за съда също е било практически невъзможно или прекомерно трудно да определи размера на вземането на ищеца без ССчЕ. В случая не се твърди, нито установява и хипотеза на недобросъвестно упражнено от потребителя право на връщане.

Налага се изводът, че определението е неправилно и следва да бъде отменено, а постановеното по делото решение – изменено.

Жалбоподателят не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 231/03.08.2026г., поставено по гр. дело № 328/2025г., по описа на PC – Девин, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ постановеното по делото Решение № 78/23.06.2026г. в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решението в частта, в която С. М. К. ЕГН ********** с. Б., общ. Б., обл. С., ул. П. № 4, е осъдена да заплати на „Н.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК 1797, район И. ул. Л.С. № 3 ( Л.Т.), ет. 10, разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер 100.00 EUR в левова равностойност 195,58 лева, съобразно отхвърлената част от иска по чл. 55 ЗЗД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3