Протокол № 721 от 08.07.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 721 гр. Варна, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Петър Митев

Маргарита П. Д.а при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева и прокурора П. Д. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Петър Митев Въззивно частно наказателно дело № 20263100601088 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Лицето, чието настаняване се иска Я. Д. Б., редовно призован, явява се лично, воден от органите на РД „Охрана“ и с адв. Р. Т. С., назначена за служебен защитник от първата инстанция.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. В. Б., редовно призована, не се явява. Същата е уведомила по телефона, че поради ангажимент, ще закъснее малко за делото.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице пречки за даване ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА

АДВ. С.: Поддържам жалбата.

Оспорвам извършената СПЕ. Моля уважаемия съд, ако прецени, че въобще са налице социалните критерии за принудително лечение, да назначи нова СПЕ, по която друго вещо лице да изпълни поставената в първа 1 инстанция задача. Необходимостта от такава експертиза се налага от това, че видно от самата експертиза вещото лице изобщо не е изследвало актуалното състояние на подзащитния ми Я.. Базирало е своите заключения единствено на епикризата. Считам, че експертизата не е правилно извършена.

Искам да направя и малко допълнение към жалбата, което съм пропуснала да обърна внимание на съда. Аз съм написала, че единственият свидетел, който е разпитан, това е продавачката от магазина, който се намира в близост до моя подзащитен. Тя е казала, че не се чувства заплашена, не знае някой от нейните колеги да се чувства заплашен. Нейните показания въобще не са обсъдени от съда. Няма нито едно изречение за обсъждане на дадените показания, които са в полза на Я.. Тоест, изводите на съда за агресивно поведение остават без всякакви доказателства.

Държа на разпита на подзащитния ми Я.. Моля съда да го разпита и да го попита изрично дали е готов да се лекува, ако има нужда от психиатрично лечение.

ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че не е необходимо назначаването на експертиза. Не възразявам да се разпита лицето, чието настаняване се иска.

Съдът, намира, че за правилното изясняване на делото, следва да уважи направеното от защитата искане и да разпита лицето, чието настаняване се иска, Я. Д. Б. в днешното съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Пристъпва към разпит на лицето, чието настаняване се иска Я. Д. Б.

Б.:

БАЛТАЖДЖИЕВ: Имам депресия. Друго нещо нямам, те са такива общи заболявания. По повод на депресията съм ходил на лекар. Бил съм в Психиатрията във Варна при д-р Апостолов. Стана така, че ми бяха откраднали личната карта и нямах никакви пари единия път и затова отидох там. Един път отидох, защото ми бяха забавили пенсията, нямах пак никакъв пари. Отидох и пак ме изтърпяха. За това ходех. Имам лечение и лекарства.

Вземам литий. Аз си взимам лекарствата винаги. Сега се чувствам добре.

Сам живея в гр. Б., на ул. „А.П. 27. Не живея с брат си, той е отделно.

На въпроси на адв. С.:

2

Миналата година, когато лежах в психиатрията, отидох доброволно.

Продължавам да си пия лекарствата. Не ходя много често на психиатър, зависи, те понеже дават протокол за лекарства, едното се изписва. Лично аз нямам проблеми с близки или съседи, нито създавам проблеми.

Не съм готов да се лекувам. Аз имам всичко вкъщи, пия си лекарствата.

Не може друго лечение, защото лития се пие за депресия винаги, не може да се назначава друго лекарство.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към лицето, чието настаняване се иска.

В залата се явява в.л. д-р Р. Б..

С ъ д ъ т предоставя възможност на вещото лице да проведе личен разговор с лицето чието настаняване се иска, с оглед установяване актуалното му психично състояние.

Пристъпва към разпит на вещото лице д-р Р. В. Б. – 74 годишна, българска гражданка, неосъждана, омъжена, с висше образование, без родство със страните.

ПРЕДУПРЕДЕНА за отговорността по чл. 291 от НК. ОБЕЩАВА да даде заключение по съвест и знание.

В.Л.Б.: Това е втория пореден преглед на лицето. Първият беше по време на съдебно заседание и не беше ориентиран въобще дали ще има изготвяне на експертиза. Поддържам психичния статус, който съм описала.

Психомоторно е спокоен, некритичен е към заболяването си. Мисловният процес е символен и споделя параноидни изживявания, обхващащи близкото обкръжение. Поради тези параноидни изживявания поведението му е болестно мотивирано, има регистрирана агресия и би могъл да представлява опасност за себе си и за околните. При болните с психични разстройства и най-малкият жест на агресия трябва да бъде много обсъждан и много внимателно да се отнесем, защото тази агресия може да прерасне към него самия или към другите. В момента, пак под влияние на параноидните изживявания, агресията се изразява в хвърлянето на яйца към магазина и агресия към други живущи, което се разбра от съдебното заседание. Така че поддържам заключението да бъде настанен за лечение в Карвуна.

Относно друга форма на лечение, той няма други близки, които да го 3 следят. Той не е ходил на амбулаторен психиатър. Само д-р Апостолов, който е лекуващ лекар в отделението миналата година. Друга форма е дневен стационар, но той не живее във Варна, не може да ходи на дневен стационар.

По изключение бих могла да кажа 1 месец във Втора психиатрична клиника в МБАЛ „Св. Марина“ – Варна. Но трябва да се лекува, трябва да се уточни терапията. За разлика от другите пристъпи, при които епизодите са били депресивни, сега има манийни и параноидни изживявания, които го правят вече опасен. Много подробно огледах медицинската документация, той влиза с изразен депресивен синдром. Предишните епизоди, заради които е лекуван, са депресивни и първоначалната диагноза е рекурентно депресивни. След това има няколко хипоманийни епизода и тогава сменят на биполярно афективно разстройство. Това е налудна интерпретация.

На въпроси на адв. С.:

От цялото обследване, което е строго професионално и си има критерии, съм достигнала до извода, че той има параноидни, хипомайни прояви. Аз го обясних много пъти и сега го обясних. Как съм си поставила диагнозата, аз отговарям със знания.

На въпроси на прокурора:

Той няма раздвоена личност, а циклофрения. Той може да бъде провокиран, но си носи агресивния заряд. Чувства се и застрашен.

Параноидните изживявания в момента, не толкова афективните, определят болестно поведението му.

Страните заявиха че нямат въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ намира, че за отговори на допълнително зададени въпроси в днешното съдебно заседание следва изплати възнаграждение на вещото лице д-р Р. Б., поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице д-р Р. Б. в размер на 100 /сто/ евро. /изд. 1 бр. РКО/

Страните заявиха, че нямат искания по доказателствата.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което дава ход на същото

ПО СЪЩЕСТВО:

4

АДВ.С.: Уважаеми окръжни съдии, както стана ясно в днешното съдебно заседание Съдебно-психиатричната експертиза е базирана на нестанали известни на съда и на нас, като страна, обстоятелства, от които вещото лице прави тези генерални изводи за наличие на тежка психична болест, която може да стане опасна за околните и за самия Я.. Няма нито едно събрано доказателство за наличие на социалния критерий, тъй като единственият свидетел от първа инстанция обясни пред съда, че има оплакване само от зацапване на прозорците на магазина и не счита, че Я. е агресивен към нея. Не знае да има агресия към нейни колежки или към някой друг. Считам, че не са налице нито един от двата критерия, особено социалния.

Затова Ви моля да отмените решението на първа инстанция и да оставите предложението за принудително наставяне на подзащитния ми без уважение, тъй като основен принцип при психиатричното лечение е, че лечението на лица с психично разстройство трябва да са минимално ограничени в своята свобода, съгласно чл.148 от ЗЗ. Трябва да се стремим към намаляване на институционалната зависимост на тези лица при тяхното лечение, както и да се поощрява тяхното самолечение и взаимопомощта.

Никой от тези методи на този етап не се ползва. Директно се отива към абсолютно крайния метод принудително настаняване, при положение, че самото лице неведнъж доброволно, само е постъпило на лечение, което е индиция, че то всъщност има съзнание за психичната болест, от която страда.