Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 792 от 27.06.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1171/2019
Вид
Решение № 792
Подписан
27.06.2019
В сила
27.06.2019
Състав
КРАСИМИР ТОДОРОВ ВАСИЛЕВ, СВЕТЛА ВЕЛИЧКОВА ПЕНЕВА, НЕВИН РЕДЖЕБОВА ШАКИРОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 27 юни 2019 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев, въззивно гражданско дело № 1171 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 т. 3 от ГПК и е образувано по жалба с Вх. № 13 483 от 23.05.2019 година от А.Т.А. против отказ на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова да прекрати производството по изп.дело № 384/2016 година.

В жалбата се навеждат доводи, че отказът на ЧСИ се явява незаконосъобразен, като се твърди, че е налице бездействие от страна на взискателя в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка се посочва, че не са били предприемани изпълнителни действия и по този причина е приложим текстта на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Взискателя Община – град Варна изразява становище, че молбата е неоснователна и в случая е валидна 10 годишната давност, която също не е изтекла.

ЧСИ е депозирал обяснения на осн. чл.436 ал.3 ГПК, с които намира, че жалбата е неоснователна.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна -Длъжник по изпълнително дело, в седмодневния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване на акт по чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК – отказ от прекратяване на ИД, поради което и е процесуално допустима.

Съдът, след като разгледа жалбата на длъжника и прецени представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Община – Варна на 27.05.2016 година в СИС при ВРС. С молбата за образуване са представени Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК против Длъжницата А.Т.А., за невнесени Данък върху недвижимите имоти и Такса битови отпадъци.

С разпореждане от 19.10.2016 година е бил наложен

Запор върху сметки на Длъжника в „Райфайзен Банк“ АД, а на 15.02.2018 година е насрочен опис и оценка върху движими вещи, собственост на Длъжника.Насрочения опис е бил отложен, т.к. не е бил осигурен достъп до вещите.

По делото като присъединен Взискател е бил конституиран и НАП, а на 13.03.2019 година Община – Варна е присъединила втори Акт за установяване на задължения по чл.107 от ДОПК.

ВОС намира, че отказът на ЧСИ за прекратяване на ИД за законосъобразен, по следните съображения:

Съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба е нужно в продължение на две години взискателят да не е поискал каквито и да е изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Началото на срока по чл. 433 ал. 1. т. 8 от ГПК се поставя от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител, както и с всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от ФС на предвиден в закона способ.

Съгласно т. 10 на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.

№2/13г. на ОСГТК изпълнително е това действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.Т.е. закона изрично посочва, което изпълнително действие се явява валидно и годно да прекъсне давността, и кое не е от тази категория.

В настоящия случай, се установява, че след образуване на ИД е бил наложен запор върху сметките на Длъжницата в „Райфайзен Банк“ АД на 19.10.2016 година и е проведен опис на 16.04.2018 година, които не е завършен, поради неосигуряване достъп до движимите вещи на Длъжницата.Следователно именно от 16.04.2018 година е датата, която е прекъснала давността и от тази дата, започва да протича нова. Т.к. не е изтекъл предвидения в нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК срок, то жалбата се явява неоснователна, а разпореждането на ЧСИ, с което е отказал да прекрати изп.дело – правилно.Депозираната от Длъжника жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изложеното дотук, ВОС,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба № 13 483 от 23.05.2019 година на А.Т.А., ЕГН ********** против отказ на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег.№ 711 да прекрати производството по изп.дело № 384/2016 година.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: