Решение № 295 от 21.11.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Перник, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500355 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.

С решение рег. № 192 / 28.02.2025г., по негово гражданско дело № 631 по опис за 2024г., състав на РС Перник е отхвърлил предявения от В. И. З., с ЕГН: **********, с адрес: ***, положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 68, ал. 1 от от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника А. Б. В. , ЕГН:

**********, с адрес: ***, че ищецът е собственик по силата на давностно владение продължило повече от десет години , на поземления имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: *** с площ по скица 380 кв.м., номер по предходен план 1.1616, кв.***, парцел ***, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и

*** – съгласно скица на поземлен имот № 15-218268-27.02.2023г. на СГКК- Перник, както и искането по чл. 537, ал.2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот ***, том ***, рег.номер ***, дело 170 от 2023 г., по описа на Нотариус Н.З. с район на действие РС — Перник , като неоснователен и недоказан; ищецът е осъден да заплати и разноските по делото.

1

Ищецът обжалва това решение, като го счита за недопустимо и неправилно. Поддържа, че решението е недопустимо, тъй като първионстанционния съд смесил в мотивите си процесуалните качества на страните (това, кой е ищец и кой – ответник). Оспорва се извода на първоинстанционния съд за липса на проведено от него пълно главно доказване на изтекла придобивна давност съгласно чл. 79 от ЗС , като се поддържа , че именно ищеца е упражнявал фактическата власт върху имота в процесния период; отрича се ползване от страна на ответника. Моли решението да бъде отменено, а предявения от него иск – уважен.

Въззиваемия е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Поддържа , че решението е правилно и моли да бъде потвърдено .Претендира разноските.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , при внесена такса. Тя е допустима.

Установено е следното :

Пред районния съд в Перник е предявен иск с правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК, като ищецът В. И. З., с ЕГН: ********** е поддържал фактическа обстановка , според която е владял имота , представляващ ПИ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно с построената в него сграда , одобрени със Заповед № РД-1891/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, още от 2006г. , както и към датата на подававането на исковата молба – 06.02.2024г. , като съборил находящата се между двата имота ограда. През 2016г. сложил необезпокояван в имота пчелни кошери . Затова по силата на несмущавана придобивна давност, изтекла в периода от 2006г. до 2016г., станал собственик на имота и иска правата му на собственост да бъдат установени със сила на пресъдено нещо спрямо ответника.

Искът е оспорен от ответника , който е поддържал, че процесния имот е негова собственост по силата на наследство и придобивна давност, като имота бил в наследството на дядо му и записан на негово име в разписния лист към дворищнорегулационния план на кв . „***“ от 1958 г.. В. владял имота със съгласието на наследиците на дядо му ( вкл. баща му, свид Б. ) и през 2023г се снабдил със констативен нотариален акт за придобиването му по давност.

Не отрича търпяно ползване на имота като пчелин на ищеца в периода от 2017г до 2022г., но твърди, че то е осъществено по съгласие на бащата на ответника и само за тези цели, като през 2022г съгласието за ползването отпаднало и кошерите били преместени. Оспорва наличието на афиширано спрямо него намерение на З. да свои имота и моли иска да бъда отхвърлен.

Районният съд е кредитирал показанията на част от свидетелите – тези, доведени от ответника – както и заключението на вещото лице , приел е, че ищеца не е осъществил постоянно , непрекъснато , спокойно, явно и с несъменно и с намерение да се държи вещта като своя владение и отхвърлил иска, включително в частта ,с която е искана отмяната на нотариалния акт за собственост на недвижим имот ***, том ***, рег.номер ***, дело 170 от 2023 2 г., по описа на Нотариус Н.З. с район на действие РС — Перник.

По фактите:

Не е било спорно, че страните са собственици на недвижими имоти , които имат обща граница със процесния такъв. Няма спор по това , че с нотариален акт № ***, т. *** рег. номер *** дело № 170 от 2023г от дата 29.06.2023г . на нотариус З. при ПРС, В. е признат за собственик на имота с идентификатор *** по КК и КР на Перник. Спори се обаче по това, кой от двамата претендирани по давност собственици е упражнявал фактическата власт върху имота, като за доказването на противоречивите си в чази част твърдения, всяка от страните е ангажирала свидетелски показания.

Свидетелят Я.В. твърди , че от около 6-7 години З. е поставил кошери в имота, като не е виждал В. или друг член на неговото семейство в имота. В същия смисъл са и показанията на свидетелите А. .

Според свидетеля Й. , процесния имот бил ограден още от бабата на В. , поддържан бил от цялото семейство – бабата , бащата Б.Б. и ответника. През 2017г. В. поставил в имота кошери ; майката на ответника казала на свидетеля , че те се временно поставени. Кошерите били изнесени от имота „преди около година „ , тоест, в началото на 2023г.

Установява се от разпита на свидетеля Б. , баща на ответника , че имота е бил на неговия баща , като през годините е обработван от неговото семейство , включително от ответника. Бил заграден от всички страни , като свидетелят засял вътре плодови дръвчета . Кошерите били поставени през 2017г., без разрешението на Б., която обаче неколкократно се противопоставял на това , и в крайна сметка кошерите били изнесени от имота през 2023г.

Според заключението на вещото лице по събраната за изяснявяне на регулационния статут на имота експертиза, че имот пл. № *** в кв. *** по отменения план на ***, кв. „***“ е включен в регулационния план на ***, кв.

„***“ одобрен със заповед № 7993/21.12.1958 г. Имот пл.№ *** попада в парцел *** в поголямата си част и малки части от него попадат в парцели ***,***, *** и *** в кв. *** по отменения план. По сега действащия регулационен план, имот пл.№ ***в кв. ***по отменения план на ***, кв.

„***", с променен номер *** и конфигурация, първоначално е част от УПИ ***,***, а след ПУП е част от УПИ ***, *** в кв. ***, като много малки части попадат и в УПИ *** и в УПИ ***. ПИ *** е част от УПИ **, 501.697 в кв. ***, като много малка част попада в УПИ ***. Имот пл.№ ***е записан в разписния лист по отменения план от 1958 г. с вид и предназначение на имота — двор на Б. Н. Х. Налице е частична идентичност между имот пл.№ *** в кв. *** по отменения план на ***, кв. „***“ от 1958 г. и поземлен имот с идентификатор *** по КККР, като по-голямата част на имот № *** попада в поземлен имот № ***, малка част от имот № *** попада в поземлен имот № *** и съвсем малка част попада в поземлен имот № ***. Площта на припокриването на имот *** в кв. *** по отменения план на ***, кв. „***“ от 1958 г. и поземлен имот с идентификатор *** по КККР е 259 кв.метра, като имота е деклариран от ответника , който е заплащал и данъците за него.

3

По правото :

При тези факти , решението е валидно. То е и допустимо - наличието на фактическа и/ или печатна грешка в мотивите, която обаче не е довела до неяснота на волята на съда и не е възпроизведена в диспозитива на решението, не съставлява основание за неговата недопустимост; дори да е възпроизведена в диспозитива, такава грешка подлежи на поправяне по реда на чл. 247 от ГПК. С оглед това , че въззивния съд и служебно следи за допустимостта на решението, трябва да са каже още , че районния съд е установил релевантните факти точно и ги е подвел под съответната им норма от закона. По отношение на правилността на оспореното решение , съдът е обвързан от наведените във въззивната жалба пороци.

Решението е и правилно, като съдът на основание чл. 272 препраща и към изложените там мотиви. Отделно, с оглед оплакванията в жалбата , следва да се каже още следното :

Предвид предмета на спора, така , както е дефиниран от ищеца ( като положителен установителен иск за собственост), на доказване в хода на делото подлежат два факта по смисъла на чл. 153 от ГПК – това, че З. е афиширал спрямо собственика на процесния имот намерение да свои същия, тоест да го придобие, и това, че за целия процесен период той е ползвал имота, без да бъде смущаван в това си ползване. Предвид спецификата на давността като придобивен способ, не може да има времева конкуренция на владения на различни лица върху един имот. Затова е вън от предмета на доказване по настоящото дело това , дали в полза на В. е изтекла придобивна давност или не, на какво основание той се легитимира като собственик на спорния имот и дали е присъденил към своето владение такова на негов праводател – като се има предвид, че към датата на устните състезания по настоящото дело, наследството на баща му Б. Б. действително не е открито. В тази връзка, обстоятелството, дали ответника фактически е ползвал имота в процесния период, се изследва не от гледна точка на това, дали е придобил правото на собственост върху него по силата на давност, а дали евентуалното владение на ищеца ( подлежащ на доказване per se факт ) е било смущавано или не.

По делото обаче не бе установено З. да е афиширал спрямо ответника, вкл. чрез конкудентни действия, намерение да свои имота. Писмени доказателства в този смисъл няма , а и никъде от съдържанието на свидетелските показания не личи ищеца да е посочил еднозначно, че смята или ще смята имота за своя собственост. В съдържанието на гласните доказателства са само факти, относими към фактическото ползване на имота. Обективните данни сочат като възможна начална дата на владение от страна на ищеца датата 10.07.2019г., (тази на регистрацията на кошерите като животновъден обект), като писмени данни за наличието им в имота преди тази дата няма. Дори да се възприемат безкритично твърденията на ищеца в исковата молба, че З. отглежда в имота пчели още от 2016г. и че оттогава владее имота , той не го е придобил по давност – ищеца не е добросъвестен владелец , не може да се позове на кратката придобивна давност, а обшата такава не е изтекла нито към датата на подаването на исковата молба, нито към датата на устните състезания пред втората инстанция. Само по себе си обаче, поставянето на 4 кошери в имота не съставлява непременно афиширане на намерение този имот да се свои, тъй като отношенията между страните по този повод могат да бъдат уредени по различен начин. Самото поставяне сочи на договор за влог, при който обаче влогодателя има право във всяко време и при поискване да получи вещта. Затова влогополучателя не е владелец на вещта, а само я държи за другиго и е необходимо нарочно негово волеизявление, че смята вещта за своя , за да започне давността да тече. В тази връзка, имота е деклариран пред община Перник не от ищеца, а от ответника и той плаща данъците за същия, доколкото се афишира чрез вписания си нотариален акт като собственик спрямо всички.

Няма доказателства и за друг елемент на владението – несмущаването ползване за период от повече от 10 години . Според показанията на свид . Б., З. неколкократно е канен да изнесе кошерите и това се е случило през 2023г.

Имота е ограден, но врата има към имота на В.; обратно , между имота на ищеца и процесния такъв има „дувар „ , според показанията на свид. Й.; в тази част, нейните показания кореспондират и със записаното от вещото лице в експертизата, че „визуално „ между имота на ищеца и процесния имот има иззидана ограда. Премахването на високата част от наличната ограда също не сочи намерение да се свои , доколкото З. има и друга причина да навлиза в имота.