Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262926 от 09.12.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15433/2020
Вид
Решение № 262926
Подписан
09.12.2021
В сила
09.02.2022
Състав
ДИМИТЪР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№………… гр.Варна, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 16.11.2021 год. в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15433/2020год. по описа на Районен съд гр.

Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявени от Д.И. ****, ЕГН:********** с адрес: ***, против „****“ ООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, автогара ****, офис 41 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ, чл. 224 и чл. 220 КТ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

- сумата от 650 лева, представляваща остатък от дължимо и уговорено извън трудовия договор трудово възнаграждение за положен труд в периода месец август 2020г., считано от

01.08.2020г до 31.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба

- 30.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетението за забава в размер на 22,03 лева, считано от първо число на месеца /01.08.2020г/, след който е положен труда до датата на исковата молба -30.11.2020г.

- сумата от 502.27 лева, представляваща остатък от дължимо и уговорено извън трудовия договор трудово възнаграждение за положен труд в периода месец септември 2020г., считано от

01.09.2020г до 23.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба

- 30.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетението за забава в размер на 12,70 лева, считано от първо число на месеца /01.09.2020г/, след който е положен труда до датата на исковата молба -30.11.2020г.

- сумата от 325,00 лева, представляваща остатък от дължимо и уговорено извън трудовия договор трудово възнаграждение за положен труд в периода от 16.03.2020г до

31.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -

30.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетението за забава в размер на 46,94 лева, считано от 16.03.2020г. до датата на исковата молба - 30.11.2020г.

- сумата от 145,42 лева, представляваща остатък от дължимо и уговорено извън трудовия договор трудово възнаграждение за положен труд в периода от 01.04.2020г до

30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -

30.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетението за забава в размер на 9,86 лева, считано от 01.04.2020г. до датата на исковата молба - 30.11.2020г.

- сумата от 145,42 лева, представляваща остатък от дължимо и уговорено извън трудовия договор трудово възнаграждение за положен труд в периода от 01.05.2020г до

31.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -

30.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетението за забава в размер на 9,86 лева, считано от 01.05.2020г. до датата на исковата молба - 30.11.2020г.

- сумата в размер от 590,91лева, представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019г. в размер на 20 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението и 55,15лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.12.2019г. до 29.11.2020г. вкл.; сумата от 443лева, представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер на 20 работни дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението и 8,49лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.09.2020г. до 29.11.2020г. вкл.

- сумата в размер от 650лева, представляваща дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 30.11.2020г. до окончателното погасяване на задължението и 12,46лева, представляваща дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.09.2020г. до 29.11.2020г. вкл.

Приет е за съвместно разглеждане насрещен иск на „****“ ООД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, автогара ****, офис 41 против Д.И. ****, ЕГН:********** с правно основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане ответникът да му заплати сумата от 2834,73лева, с която ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил и представляваща платени от ответника, но дължими от работника задължителни осигурителни вноски /вноски

ДОО, ДЗПО и ЗО/ за периода 22.01.2018г. до 23.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на насрещната искова молба- 26.02.2021г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Твърди, че е сключила с ответника трудов договор от 22.01.2018г., с който е назначена на длъжност - служител издаване на пътнически билети, с код по НКПД :42212005, с код по НКИД : 4939, с място на работа - град Варна, офис №15 в автогара Варна, на пълно работно време - 8 часов работен ден, с основно месечно възнаграждение от 510 лева, с натрупан професионален опит 01 първа група 0,6% за всяка натрупана година, както и с полагащия се платен годишен отпуск от 20 работни дни. Твърди, че с допълнително споразумение към трудовия договор от 02.01.2019г. е била преназначена на същата длъжност, с основно месечно трудово възнаграждение от 560 лева, за трудов стаж - първа група 0.6 и платен отпуск от 20 работни дни. Твърди, че от 01.01.2020г., след увеличение на минималната работна заплата за страната от 610 лева, месечното й възнаграждение било определено на сумата от 650 лв.- по устна договорка с ответника, а всичко удръжки били за сметка на работодателя. Твърди, че от началото на 2020г. е получила възнаграждение за периода от януари, февруари, половината месец за март-15.03.2020г. и за 15.06-31.07.2020г., а за периода от 15 март до октомври .2020г. не получила възнаграждение. Твърди, че след проведени няколко разговора с управителката на дружеството, същата й предложила да й изплати някакво възнаграждение, които са изчислили по тяхно усмотрение. Твърди, че на 10.07.2020г. подала жалба- сигнал до Дирекция „ Инспекция по труда" - Варна. Твърди, че при проверката било установено, че в представените ведомости за м.април 2020г, май и юни е начислено възнаграждение за платен годишен отпуск. Оспорва тези обстоятелства.

Твърди, че на 08.09.2020 година, в кантората на нотариус ****, вписана в регистър на НК град София, под №114, с район на действие - PC гр. Варна, получила покана да се яви в срок от 3 работни дни в офиса на ответното дружество в гр.София, за да получи трудовите си възнаграждения за м.април, май и юни 2020г. Твърди, че на 10.09.2020г. изпратила по Телепоща отговор до ответното дружество, с което заявила, че местоработата й е в гр.Варна и следва тук да получава трудовото си възнаграждение.

Твърди, че в края на м.09.2020г. й била връчена заповед № 11/23.09.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.1, т.12 КТ и изплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие. На 05.10.2020г. получила от ответника сумата от 1366,05 лева с основание- заплата за месец април, май и юни 2020г. Твърди, че уговореното между страните месечно трудово възнаграждение за 2019г. е било в размер на 650лева, а за 2020г. в същия размер от 650лева, вкл. че всички осигуровки ще се плащат от него. Твърди, че за получаваното от нея трудово възнаграждение никога не е подписвала ведомост, а възнаграждението си получавала след приспадане от оборота. Твърди, че с колежката си предавали на шофьорите на ръка справка колко билета за продадени, на каква цена, какви са разходите за наем, ел. енергия, интернет, телефони. Твърди, че през м. март 2020г. й било съобщено, че следва да излязе в платен отпуск, докато трае извънредното положение. Твърди, че не е подписвала молба за ползване на такъв, нито й е бил платен. Твърди, че до 01.08.2020г., когато е бил прекратен договорът на работодателя за наем на офиса, е била на работното си място, тъй като вътрешните линии не били спрени. Претендира обезщетение за забава считано от последния календарен ден на всеки от месеците. Предявява иск и за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради неспазен срок на предизвестие, както и такова за неползван платен годишен отпуск. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който исковите претенции се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че с ищеца са били в соченото трудово правоотношение прекратено с негова заповед от 23.09.2020г. Потвърждава, че в периода от 22.01 до 30.09.2018г. ищцата е работила на пълно работно време.

Твърди, че от 02.01.2019г. трудовото възнаграждение е изменено на 560лева и 0,6% за стаж, а от 01.01.2020г. трудовото възнаграждение е изменено на 610лева и 0,6% за стаж. Оспорва наличието на уговорка между страните трудовото възнаграждение за 2019 и 2020г. да е в размер на 650лева и всички удръжки да са за негова сметка. Твърди, че изменението на трудовото възнаграждение е възможно само с писмена уговорка между страните, каквато в случая не е постигана. Признава, че за периода от 16 до 31.03.2020г. не е изплатил на ищцата обезщетение за ползван платен годишен отпуск от 12 дни в размер на 273,60лева, за м. 08.2020г. трудово възнаграждение от 550,03лева и за периода от 01 до 23.09.2020г. трудово възнаграждение от 385,01 лева, както и обезщетение за неспазен срок на предизвестие от 504,54лева. Оспорва момента на изпадането си в забава, като твърди, че това е 25-о число на месеца следващ този, за който се начислява работната заплата съгласно разписаното в чл. 14, ал.1 от Вътрешните правила за работната заплата на дружеството. Оспорва претенциите за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. и 2020г., като твърди, че с негова заповед № 2/16.03.2020г. по повод обявеното извънредно положение в страната, ищцата е ползвала платен годишен отпуск през м.03.2020г. от 12 дни- неизплатени, м.04.2020г. от 20 дни- платени и м. май 2020г. от 18 дни- платени. Искането е за отхвърляне на исковите претенции, извън признатите и присъждане на разноски.

Ищецът по насрещната искова молба основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на писмения отговор: В периода от назначаването си на работа - 22.01.2018г. ответницата е работила на 8-часов работен ден с основна заплата от 510 лева + 0,6% доплащане за стаж.

Твърди, че от 02.01.2019г. трудовото възнаграждение е изменено на 560лева и 0,6% за стаж, а от 01.01.2020г. трудовото възнаграждение е изменено на 610лева и 0,6% за стаж. Работното място на ответницата е било в гр. Варна, като в края на всеки месец е изготвяла отчети за продадените билети и получени суми, които е предавала на шофьор на работодателя. В отчета е посочена и сумата, която си е удържала от продадените билети представляваща за нея трудово възнаграждение. Съгласно тези отчети се сочи, че ответницата е удържала възнаграждение в пълен размер без да приспада осигурителните вноски, които са за нейна сметка. Твърди, че в чл. 129 КТ, КСО и ЗЗО е разписан начинът на разпределяне на осигурителната тежест между работодателя и работника, като работодателят е този, който удържа и превежда дължимите от него и работника осигурителни вноски. Всички удръжки и плащания се извършват от работодателя към датата на изплащане и едновременно с трудовото възнаграждение. Твърди, че за целия период на действалото ТПО, размерът на дължимите от работника осигурителни вноски за ДОО, ЗОО и ДЗПО са били внасяни от ищеца, с което последният се е обогатил, а ищецът обеднял. Затова и заявява претенция за неоснователно обогатяване. Искането е за уважаването й присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е ангажирал писмен отговор, с който го оспорва и иска неговото отхвърляне. Изразява становище по отговора на ответника.