Определение № 485 от 05.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 485 гр. Пазарджик, 05.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно частно гражданско дело № 20235200500567 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба с вх. № 20048/25.08.2023г. от адвокат И.

Л., в качеството си на пълномощник на заявителя в заповедното производство - „Е. Ф. К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.

В., бул. „М. Л. " №** , ет. * , представлявано от Е. Д., против Разпореждане № 1280/13.07.2023 г., инкорпорирано в инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 20235220101790 по описа за 2023 г. на VI граждански състав на Районен съд – Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на заявителя в заповедното производство за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, поради липса на доказателства за изплащане на такова.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, доколкото не е уважено искането за присъждане на разноски. Оспорват се изводите на съда, че не са представени доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение.

Излага съображения, че адвокатът има право на адвокатското възнаграждение, което се определя с договор между страните, който по своята същност представлява договор за поръчка. Счита, че Закона за адвокатурата въвежда отклонения от правилото на чл. 286 от ЗЗД, че възнаграждение се дължи само ако е било уговорено такова, като такова се дължи винаги, освен 1 в случаите предвидени в закона. Излага, че вписването за направено плащане в договора за правна помощ има характер на разписка, което било достатъчно за доказване на извършените разходи за адвокатско възнаграждение. Твърди, че изрично било отбелязано, че договорното възнаграждение е заплатено в брой и е получено от адвоката, поради което в тази част на договора е налице разписка. В т. 6 от договора изрично било отбелязано, че служи като разписка. Излага, че законът не въвеждал изискване за форма на договора за правна помощ. С оглед на това неправилно съдът отказал да присъди с издадената заповед за плащане адвокатско възнаграждение. Прави искане постановяване на съдебен акт за отмяна на обжалваното разпореждане в отхвърлителната част и да се осъдят длъжниците Б. К. и „Ф. Г. З. Ф. Л.“ ЕООД да заплатят солидарно на жалбоподателя претендираното адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на разноски и в настоящото производство, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Насрещните по спора страни не изразяват становище по частната жалба.

Въззивният съд, след като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и изложеното в жалбата, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалва се Разпореждане № 1280/13.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 20235220101790 по описа за 2023 г. на VI граждански състав на Районен съд – Пазарджик, инкорпорирано в издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение, в частта за разноските, с която съдът е оставил без уважение искането на заявителя в заповедното производство за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, претендирано със заявлението.

Заповедното производство е образувано по заявление с вх. № 12014/18.05.2023г. от заявителя „ Е. Ф. К.“ ЕООД, ЕИК ********* – чрез адвокат И. М. Л., вписан в АК – С., с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу солидарните длъжници Б. М. К. от с. В., ул. „П. " №* и „Ф. Г. З. Ф. Л.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л.", бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **.

В заявлението е посочено, че към него се прилагат следните документи:

1/ Пълномощни, 2/ 3 бр. Допълнителни споразумения, 3/ Декларации, 3/ Фактури – 3 броя, 4/ Бордеро за внесена държавна такса, 5/ Удостоверение за 2 актуално състояние – 2 бр., 6/ Договор за встъпване в дълг, 7/ Договор за правна защита и съдействие и 8/ Списък на разноските.

Въпреки посочването в заявлението, че се представят Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските, в кориците на делото не се съдържат такива.

С ъ с Заповед за изпълнение № 1280/13.07.2023 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 20235220101790 по описа за 2023 г. на VI граждански състав на Районен съд – Пазарджик, съдът е уважил искането за претендираните от заявителя суми спрямо длъжниците, като ги е осъдил да му заплатят сумите както следва: 369,54 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 18.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 119,55 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по издадени фактури, както следва: № 1275574101/15.11.2019г. за отчетен период от 15.10.2019г. до 14.11.2019г.; № 1277209747/15.12.2019г. за отчетен период от 15.11.2019г. до 14.12.2019г.; считано от датата на падежа по всяка от фактурите до12.03.2020г. и по фактура № 1278690325/15.01.2020г. за отчетен период от 15.12.2019г. до 14.01.2019г., мораторна лихва считано от датата на падежа до 12.05.2023г. Със заповедта, съдът е осъдил длъжниците да заплатят на заявителя и направени по делото разноски за сумата от 25.00 лева - държавна такса. Със същата заповед, съдът е оставил без уважение искането на заявителя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, тъй като не са представени доказателства за изплащане на такова.

В заповедта е посочено, че същата подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик, само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването. Последната е връчена на заявителя на 25.07.2023г. Частната жалба от представителя на заявителя е подадена по пощата на 24.08.2023г., видно от пощенското клеймо и е пристигнала в съда на 25.08.2023г.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.

Обжалваният съдебен акт има характера на разпореждане, доколкото с него е оставено без уважение искането за присъждане на разноски, заявено в заявлението.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу 3 съдебен акт, подлежащ на обжалване, събрана е дължимата държавна такса, поради което същата се явява редовна и процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата – „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че „Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.“ В този смисъл, за да бъдат присъдени разноски на страна по делото, същите следва да са на първо място поискани, на следващо място да са реално извършени и на последно място по делото да са представени доказателства за това – т.е. да е представен договор за правна помощ, фактура, платежно нареждане или други документи, удостоверяващи реално извършване на разноските, съответно тяхното плащане.

Със заявлението, в т. 14 от него, изрично е поискано присъждане на разноски в размер на 425,00 лева.

Видно от кориците на делото обаче, по същото не е представен нито договор за правна помощ, нито фактура за извършено плащане, нито списък на разноските пред заповедното производство или каквито и да документи, които да удостоверяват извършване на разноски за адвокатско възнаграждение. Такива не са представени и с последващите уточнителни молби. В представените пред заповедния съд пълномощни за представителната власт на адвокат И. Л., не се съдържат уговорки за дължимото адвокатско възнаграждение, нито такива за плащането му, за конкретното производство. Тоест, липсват каквито и да било доказателства за реално извършване на разноски от заявителя за заплатен адвокатски хонорар в заповедното производство, поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оставил искането без уважение. В този смисъл 4 всички аргументи и възражения в частната жалба се явяват неоснователни, доколкото в заповедното производство не са представени обсъжданите в жалбата документи.

С оглед съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.

Във връзка приетото в т. 8 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, доколкото заповедното производство е двуинстанционно, настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1280/13.07.2023 г. , инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 20235220101790 по описа за 2023 г. на VI граждански състав на Районен съд – Пазарджик, в частта за разноските, с което е оставено без уважение искането на заявителя „Е. Ф. К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „М. Л. " №** , ет. *, представлявано от Е. Д. – чрез адвокат И. Л., за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за заповедното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5