Решение № 240 от 14.09.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Бургас, 14.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600395 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 153/18.09.2024г. по НОХД № 1222/ 2023г., Районен съдБургас е признал подсъдимия В. А. З. ЛНЧ ********** за невинен в това, че на 25.02.2021г. около 21:45 часа в гр.Бургас, на строителен обект жилищна сграда в ж.к.„***“ между блок № *** и блок № ***, в качеството му на длъжностно лице „***“ към „Д.“ ЕООД с ЕИК *********, при изпълнение на службата му като такъв, чрез нанасяне на множество удари с юмруци, с коляно и ритници в областта на лицето и тялото, причинил средна телесна повреда на М. Д. А. от гр.Бургас, изразяваща се в счупване на долна челюст вляво, мандибуларния й ъгъл, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни, както и фрактура на проксималната фаланга на пети пръст на лява длан, довела до трайно затруднение движението на лява ръка за срок от повече от около 5 - 6 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес - престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Така постановената присъда е атакувана с протест от прокурор при Районна прокуратура-Бургас и с въззивна жалба на частния обвинител М. А., чрез повереника му адв.Мария Николова от АК-Бургас. В протеста и 1 допълнението към него се съдържат оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт и постановяването му в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. По същество приетата от съда фактическата обстановка, не се различавала с фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт. Сочи се, че показанията на свидетелите очевидци К. и К., и пострадалото лице М. А., били неоснователно игнорирани от съда, въпреки, че били преки и първични източници, доказващи по несъмнен начин обстоятелствата по делото, деянието, и авторството му. В мотивите към присъдата липсвал анализ на извършеното разпознаване. Не било ясно защо съдът поставял под съмнение способността на пострадалия А. да възприема правилно фактите, изхождайки единствено от факта, че същият се е лекувал от алкохолна зависимост през 2016 година, след като по делото не било доказано, че той е бил под въздействието на алкохол към момента на деянието. Оспорват се изцяло изводите на съда, че подсъдимият не е причинил деянието, за което е обвинен. Според протеста подсъдимият З. е осъществил обективните и субективните признаци на престъпния състав на чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Иска се съдът да упражни правомощието си по чл.336, ал.1, т.2 от НПК, като отмени присъдата на Районен съд-Бургас и постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия З. за виновен по повдигнатото обвинение по чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, и да му наложи наказание лишаване от свобода от 2 години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от 4 години.

При условията на евентуалност е направено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, в случай на констатиране на съществени процесуални нарушения.

С въззивната жалба също се оспорва правилността на присъдата. Твърди се, че при постановяването й, съдът е подходил формалистично, като изводите му не кореспондирали със събрания доказателствен материал. Иска се отмяна на обжалваната присъда на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. чл.334, т.2 от НПК и постановяване на нова присъда, с която съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, за което да му наложи справедливо наказание. В случай на констатиране на съществени процесуални нарушения е направено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

По делото е постъпило становище от подсъдимият З., чрез упълномощения му защитник – адв.Галина Колева от АК-Бургас, с което се изразява съгласие с извършения от първоинстанционния съд доказателствен анализ и установените от него фактически обстоятелства, и се настоява за потвърждаване на присъдата, като правилна и обоснована. Подкрепя се извода на съда, че за свидетелката К., при обстановката, в която се твърдяло да е осъществено деянието – в тъмната част на денонощието, февруари месец, между два фургона, отдалечени от терасата на свидетелката на около 30-40 метра, при липса на осветление, било обективно невъзможно да възприеме всички детайли около инцидента, от което следвало, че предоставените от нея подробни сведения правилно не били кредитирани с доверие. Многобройните удари, описани също от нея, и времетраенето на побоя, не кореспондирали с установените чрез съдебномедицинската експертиза увреждания по пострадалия А..

2

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа протеста и изложените в него аргументи. Отказът на съда да кредитира показанията на свидетелите-очевидци К., бил изцяло неправилен и необоснован, тъй като почивал на съмнения и предположения, ненамиращи опора в доказателствата по делото. Едно от изразените от съда съмнения се свеждало до липсата на осветеност около мястото на инцидента, въпреки че по делото отсъствали, каквито и да било доказателства за това. Наред с това съдът, отново основавайки се на предположения, счел, че констатирания през 2016 година „проблем с алкохола“ у пострадалия замъглил преценката му и към момента на деянието през 2022 година, за което също липсвали, каквито и да било данни. Налице били достатъчно данни, че именно подсъсимият З. е извършил деянието, предмет на разследването, поради което се настоява за отмяна на присъдата и постановяването на нова въззивна присъда, с която подсъдимият З. да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното с обвинителния акт деяние.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният обвинител М.

А., редовно призован, се явява, заедно с упълномощения си повереник – адв.Радослав Николов от АК-Бургас, който поддържа изцяло подадената от частния обвинител жалба и протеста на Районна прокуратура Бургас.

Изразеното в мотивите към присъдата становище на съда относно обстоятелствата около деянието било неправилно, необосновано, а в някои части – абсурдно, и некореспондиращо със събрания по делото доказателствен материал. Изразява съмнение в правилността на съдебния акт по отношение на причините, поради които не кредитирал с доверие показанията на свидетелите К. и К., а именно поради изключителната им детайлност. Без да бъде назначена съответната експертиза, съдът заключил, че пострадалия А., през голяма част от времето бил в безсъзнание, за което също отсъствали данни. От друга страна съдът се бил доверил безрезервно на другата група свидетели, състояща се от приятели и колеги на подсъдимия, без да отчете очевидната им заинтересованост от изхода на делото. Повереникът предлага атакуваната присъда да бъде отменена, като се постанови нова, с която подсъдимият З. да бъде признат за виновен по така повдигнатото му от прокуратурата обвинение.

Жалбоподателят и частен обвинител А. поддържа изложеното от своя повереник.

В съдебно заседание подсъдимият В. З., редовно призован се явява заедно с упълномощения си защитник – адв.Галина Колева от АК-Бургас, която поддържа изцяло изложените от нея аргументи в подаденото до въззивния съд становище и счита, че първоинстанционната присъда следвало да се потвърди като правилна и законосъобразна. В личната си защита, подсъдимият З. се присъединява към доводите на защитника си, отрича да е извършил вмененото му престъпление, не познавал пострадалия и за първи път го бил видял в нощта на инцидента, когато всъщност се опитал да му помогне, докато той бил паднал на земята, лежащ по гръб.

В предоставената му от съда последна дума подсъдимият З. изразява увереност, че ще бъде постановено правилното решение.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в 3 предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните установи следното:

Въззивните протест и жалба, целящи отмяната на атакуваната присъда, са процесуално допустими, тъй като са подадени в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимирани да обжалват субекти, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледани по същество, протестът и жалбата са основателни.

Настоящата въззивна инстанция констатира, че при изготвянето на атакувания съдебен акт са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила по чл.13, чл.14 и чл.305, ал.3 от НПК, чието естество не позволява извършването на въззивна проверка по съществото на делото, а налага отмяна на присъдата и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав. Дори от незадълбочения им прочит е видно, че изготвените към присъдата мотиви не покриват заложените в чл.305, ал.3 от НПК критерии, а именно да съдържат установените от решаващия съд фактически обстоятелства, ведно с изчерпателно посочване на доказателствената основа, послужила за изграждането й, и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия в доказателствените източници – да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В мотивите към проверяваната присъда не се съдържа описание на фактическата обстановка, възприета от съда, и въз основа на която са формулирани изводи за липсата на извършено от подсъдимия престъпление. В частта от тях, наименувана „фактическа обстановка“, съдът е написал следното: „Според изложеното в ОА…“, след което дословно е възпроизвел онази част от обвинителния акт, в която прокурорът е приел за установено извършеното деяние и последиците от него, авторът му и всички други обстоятелствата около самото престъпление. Непосредствено след това, в частта „По доказателствата“ съдът лаконично е пресъздал обясненията на подсъдимия, последвани от изключително кратко обобщение на показанията на разпитаните по делото свидетели, и формално заключение, че „Изложената фактическа обстановка в ОА не съответства на изложеното от свидетелите, при разпита им в съдебно заседание.“ След като условно е разделил показанията на посочените свидетели на няколко групи, съдът още веднъж е възпроизвел, изключително лаконично част от възприетите от тях обстоятелства, след което с общи фрази и изрази е посочил кои от тях отхвърля, като недостоверни и необективни и кои кредитира с доверие, като обективни и последователни. Накрая съдът преценил, че след извършения от него доказателствен анализ, било видно, че по делото отсъствали източници на фактически данни, които да обосновават извод за виновността на подсъдимия, с което на практика се изчерпват мотивите към присъдата.

Според въззивния съд, така използваната от проверяваната инстанция процесуална техника при изготвяне на мотивите е довела до пълната липса на ясна и категорично възприета от съда фактическа обстановка, която да обоснове последващите й правни изводи за липса на извършено от подсъдимия З. престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Многократно Върховният касационен съд е подчертавал недопустимостта на механичното възпроизвеждане на обвинителния акт в мотивите към 4 присъдата, но освен това, в конкретния случай, за настоящия състав, а също и за страните по делото, е обективно невъзможно да установят действителната воля на съда, и в последна сметка кои обстоятелства той е възприел за установени и кои – не, а това, ведно с отсъствието на задълбочен анализ на доказателствения материал, се явява и пречка за проследяването на начина на формиране на вътрешното съдийско убеждение, в съответствие с принципа, заложен в чл.14 от НПК. Посочената разпоредба вменява на съда задължение, след като събере всички относими и необходими за правилното решаване на делото доказателства, да ги подложи на обективен, всестранен и пълен анализ, насочен към изясняване и установяване на всички обстоятелства от кръга, указан в чл.102 от НПК, и на тази основа да изгради вътрешното си убеждение по въпросите, поставени в чл.301 от НПК. Номиналното посочване на доказателствата с декларация, че съдът ги кредитира или не, с положителност не покриват горепосочените изисквания, нито стандартите, съдържащи се в чл.305, ал.3 от НПК.