Определение № 439 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. София, 30.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600504 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК във вр. Глава XXII от НПК.

С определение от 08.04.2025г., по НЧД № 2273/2025г. по описа на Софийски градски съд, НО, 29 състав, е оставено без уважение искането на лишеният от свобода С. П. В. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложеното му с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 764/2023г. на Районен съдСливница.

Срещу определението е постъпила частна жалба от адв. Д. М. служебен защитник на осъдения В., с оплаквания за необоснованост, изразяваща се в неправилно интерпретиране на доказателствата по делото.

Изложени са доводи за наличие и на двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване, като се изтъква поведението на осъденото лице по време на престоя му в мястото за лишаване от свобода и се акцентира на трудовата му ангажираност и положени усилия за изпълнение на индивидуалния план на присъдата. В този смисъл с жалбата се иска отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване.

Апелативен съд-София, като съобрази доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено 1 следното:

Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С влязло в сила на 21.11.2023г. определение по НОХД №764/2023г. на РС-Сливница, е одобрено споразумение, с което С. П. В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.281, ал.3, вр. ал.2, т.1, т.3, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и осъден на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. Постъпил е в Затвора –гр. София на 23.11.2023г., като е зачетено начало на наказанието от 30.10.2023г. Към момента на произнасяне на първоинстанционния съд е изтърпял общо 1 година, 9 месеца и 8 дни, включая и приспаднатото от работа, видно от издадена справка от началника на затвора-гр. София. Остатъкът от наказанието към този момент е възлизал на 6 месеца и 22 дни.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд намира, за правилни изводите на първостепенният съд, че формално осъденият С. В. е придобил право по чл.70, ал.1, т.2 от НК да бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, което е за престъпление, представляващо опасен рецидив.

Въззивната инстанция се солидаризира и с изводите на проверяваната относно липсата на втората кумулативно предвидена предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

За да стигне до този извод, СГС внимателно е обсъдил относимите доказателства по чл.439а, ал.2 от НПК, отразил е всички констатации негативни и позитивни, и обосновано е приел, че трайното поправяне у осъденият В. не е настъпило. Съпоставяйки оценката на риска от рецидив -90 точки, изготвена към 28.11.2023г., с тази, изготвена по повод подадената молба за УПО-24.03.2025г., която е съвсем леко занижена 81 точки, но също остава във високи стойности, въззивният съд намира, че корекционното въздействие спрямо В., не дава желаните резултати. Рискът от вреди за обществото продължава да е висок и нисък за останалите лишени от свобода, служителите и самия осъден, като са отчетени и преобладаващ брой 2 проблемни зони, подробно описани в доклада на ИСДВР от 24.03.2025г.

Прието е, че поведението на лишеният от свобода в затвора не се отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и В. не е дал доказателства за поправянето си в степен, че да се приеме пълно поправяне и пълноценно негово участие в обществото.

Неоснователно е оплакването в жалбата срещу повлияването на изводите на съда от предходната съдимост на С. В., илюстрирана в приложената справка съдимост, а също и претенцията на защитата за нейното игнориране. Действително, в настоящото производство акцентът стои върху евентуалното поправяне на лишеният от свобода, което е установимо от данните за поведението и нагласите по време на пенитенциарния престой, но няма как да се елиминира съдебното минало, особено когато се касае за многократно осъждано лице, пребивавало също така многократно в местата за лишаване от свобода, след напускането на които е реализирало нови престъпления. Именно този факт красноречиво разкрива криминогенни нагласи и повторяемост в криминалната активност, чието необратимо преодоляване изисква далеч по- солидно и убедително доказване, каквото в случая не се наблюдава.

Видно от материалите по делото лишеният от свобода В. е устроен на работа и се занимава с товаро- разтоварна дейност в хранителен склад, като спазва трудовата дисциплина. Полагането на труд показва стремеж за изграждане на трудови навици и се взема предвид като доказателство за тенденция за поправителен процес, но няма как да се подмине обстоятелството, че по този начин се намалява престоят на лицето в затворническите условия, което основателно е констатирано и от първостепенният съд. Трудовата ангажираност, на която акцентира защитникът в жалбата, както и дължимото отношение към затворническата администрация, а също и липсата на агресивни и конфликтни прояви, са признаци на добро поведение, което е обичайното дължимо поведение на лишените от свобода, но е и на такива за устойчиво трайно поправяне.

Вярно е, че осъденият С. В. е награждаван веднъж с „Писмена похвала“ със Заповед №31/29.01.2025г. В жалбата обаче се пропуска обстоятелството, коментирано от първата инстанция, за налагано преди това наказание за нарушаване на затворническата дисциплина с „Писмено предупреждение“, 3 което макар и със заличени последици има значение за настоящото производство, доколкото говори за липсата на устойчив прогрес в насока спазване на установените правила и норми.

Въззивната инстанция също не намира причини да изрази съмнение в достоверността на сведенията, фигуриращи в доклада на затворническата администрация, въпреки изтъкнатите от защитата недостатъци в съдържанието му. Затворническата администрация е тази, която има пряко наблюдение върху цялостното поведение на лишения от свобода в пенитенциалното заведение и резултатите, които той постига при изпълнение плана на присъдата. Упреците за субективизъм при изготвяне на доклада не се споделят, тъй като в него не са спестени и позитивни проявления на жалбоподателя/ липса на зависимости, липса на емоционални проблеми, нисък риск от вреди за останалите лишени и за администрацията в затвора/.

Наред с това, е констатиран дефицит по отношение водене на законосъобразен начин на живот, умения за мислене, образование и обучение, предвид липсата на стремеж у осъденият за включване в учебен процес и преодоляване на неговата неграмотност. В тази връзка, обосновано е становището, че констатираните дефицити, са останали неповлияни от корекционното въздействие, въпреки някои демонстрирани позитивни тенденции при лишения от свобода.

Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на наложеното, за извършено престъпление, наказание. Този институт предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал поправянето си в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни усилия в тази насока. За да се допусне лишеният от свобода преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен ефект, а не само тенденции за такъв, каквито не са достатъчни, особено в хипотеза като настоящата, при която е била демонстрирана упорита криминална активност, налагаща много поубедително установяване на промяна в интелектуалните нагласи.

В обобщение, въззивният съд намира, че от представените доказателства все още не може да се направи убедителен извод, че при осъденото лице е налице пълно поправяне, което да му позволи пълноценна адаптация в обществото.

4

Всичко това диктува потвърждаване на обжалваното определение като обосновано и законосъобразно, а подадената срещу него жалба –оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 във вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 от НПК, Апелативен съд-София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 08.04.2025г. постановено по НЧД № 2273/2025г. по описа на СГС, НО, 29 състав, с което е оставено без уважение искането на лишеният от свобода С. П. В. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложеното му с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 764/2023г. на Районен съд-Сливница.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5