Решение № 6535 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6535 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110141695 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по предявен от **** срещу Ю. Ю. Р, действащ чрез своята майка ****, осъдителен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), вр. § 22 ПЗР на КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) за заплащане на сумата от общо 5025,87 лв., от която: 3000 лв., представляваща заплатено от ищеца по застраховка „*** застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Ж. Г. М. от настъпило на 05.08.2011 г. застрахователно събитие - ПТП, вследствие на виновното и противоправно поведение на наследодателя на ответника - Ю. Ю. Р, починал на 05.08.2011 г., и 2025,87 лв., представляваща изплатени от застрахователя лихви за периода от 06.06.2013 г. до 29.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.07.2024 г., до погасяване на задължението.

Ищецът **** твърди, че на 05.08.2011 г. в *****“, в района пред бл. 4, с посока на движение от **** е настъпило застрахователно събитие - ПТП, причинено от застрахован при него по застраховка „*** водач - Ю. Ю. Р, управлявал л. а. „*** рег.

№ */**. Поддържа, че вследствие на процесното ПТП са причинени телесни увреждания на пътника в самокатастрофиралия автомобил - Ж. Г. М., изразяващи се в черепно-мозъчна травма (закрита) - комоцио церебри, контузио торацис ет лумбалис, контузио регио фронталис декс капитис - открито нараняване на челната област. Сочи, че произшествието е настъпило по вина на застрахования при него водач, който е управлявал превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта от 0,40 промила и поради движение с превишена скорост губи контрол над превозното средство и излиза извън платното за движение, като самокатастрофира във входа на пешеходен подлез, след което се връща на пътното платно, при което водачът е починал. В тази връзка се уточнява, че съгласно действащата към релевантния момент редакция на чл. 5, ал. 3, т.

1 ЗДвП на водача на превозно средство е забранено управлението му под въздействие на алкохол, като едва с изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 1

2017 г., в сила от 26.09.2017 г. е въведена забрана за управление на превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Заявява, че за настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 11431/2011 г. по описа на ОДП - МВР, което е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 243, ал. 2-3 НК.

Твърди, че за обезщетяване на претърпените телесни увреждания пострадалото лице Ж. Г. М. е предявил претенция пред ищеца, обективирана в искова молба за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, по която е образувано гр. д. № 31939/2016 г. по описа на СРС, 36 състав, по което е постановено решение № 489206/17.09.2018 г., с което **** е осъдено да заплати на Ж. Г. М. сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва от 06.06.2013 г. до окончателното плащане. Сочи, че последното е потвърдено с решение № 8022/26.11.2019 г. по в. гр. д. № 16211/2018 г. по описа на СГС, а въз основа на него взискателят Ж. Г. М. е образувал изп. д. № 20199240401525 по описа на ЧСИ Галин Костов, рег. № 924 на КЧСИ, в рамките на което е събрана сумата от общо 6117,77 лв., от която: 3000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, 2025,87 лв. - законна лихва върху главницата от 3000 лв. за периода от 06.06.2013 г. до плащането - 29.01.2020 г., 491 лв. - адвокатско възнаграждение и 600,90 лв. - такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Предвид изложеното, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция за заплащане на сумата от общо 5025,87 лв., от която: 3000 лв., представляваща заплатено от ищеца по застраховка „*** застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Ж. Г. М. от настъпило на 05.08.2011 г. застрахователно събитие - ПТП, вследствие на виновното и противоправно поведение на наследодателя на ответника - Ю. Ю. Р, починал на 05.08.2011 г., и 2025,87 лв., представляваща изплатени от застрахователя лихви за периода от 06.06.2013 г. до 29.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 10.07.2024 г., до погасяване на задължението, в това число претенцията за лихва, която обосновава с твърдението, че водачът не е изпълнил задължението си по чл. 224, ал. 1 КЗ (отм.). Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ю. Ю. Р, поставен под пълно запрещение, действащ чрез своята майка и настойник ****, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията както по основание, така и по размер. Заявява, че към момента на смъртта на баща си, починал на 05.08.2011 г., е бил недееспособен, поради което по силата на закона наследството на починалия водач се приема по опис, каквито доказателства ищецът не е ангажирал. Поддържа, че продължава да е в състояние на недееспособност, тъй като от момента на раждането си е с 95 % инвалидност, с чужда помощ, с водеща диагноза „тежка умствена изостаналост“, позовавайки се на експертно решение № 2443 от заседание № 179/29.10.2014 г. на ТЕЛК при I ****.

Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „***, възникнало по силата на застрахователна полица № 2231110428458/09.05.2011 г., тъй като не съдържа ЕГН и подпис на застраховащия. Оспорва извършването на твърдяното плащане в размер на 5025,87 лв., тъй като представеното банково извлечение с данни за заплащане на сумата от 29 117,77 лв. с основание - по изп. дело № 1506/1525/2019 г., с получател ЧСИ Галин Костов, не е годно да удостовери този факт, доколкото касае две отделни изпълнителни дела. Твърди, че не става ясно защо изплатените лихви се претендират за периода от 06.06.2013 г. Оспорва да е доказано, че самокатастрофиралият автомобил е бил управляван именно от баща му, тъй като двамата със спътника му Ж. Г. М. са изпаднали от него. Оспорва да е доказано наличието на алкохол в кръвта на водача, посочвайки, че представеното постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.03.2012 г. по пр. пр. № 8356/2011 г.

2 по описа на СГП не е годно да установи този факт, както и че автомобилът се е движил с висока скорост - на 100 км./ч. Прави възражение за лошо водене на процеса по гр. д. № 31939/2016 г. по описа на СРС, 36 състав, оспорвайки възприетите по него констатации относно претърпените от пострадалия Ж. Г. М. телесни увреждания.

Сочи, че в рамките на процеса не е заявено и разгледано възражение за съпричиняване, обосновано с твърдението, че М. се е качил в автомобила на водач, с който заедно са употребили алкохол преди това и на същия е било известно, че е бил повлиян от алкохола, позовавайки се на разясненията, възприето с т. 7 на ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. Предвид изложеното, счита, че от страна на застрахователя **** не е положена дължимата грижа и същият не е проявил достатъчно активно процесуално поведение при водене на делото пред СРС, 36 състав, което изключва възможността за ангажиране на отговорността му. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „*** на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ (отм.), респективно чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ от 2016 г., представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 213 КЗ (отм.) и чл. 410 КЗ.

То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в отменения Кодекс за застраховането и сега действащия Кодекс на застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ (отм.), респективно чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ от 2016 г., именно с този момент. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към момента правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на застрахованото МПС. Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска „*** на автомобилистите.

С оглед момента на настъпване на процесното ПТП, приложение следва да намери чл. 274, ал. 1 КЗ (отм.)

Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за 3 алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

За възникването на регресното вземане по чл. 274 ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) е необходимо да се установи от ищеца наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1./ настъпване на посоченото в исковата молба застрахователно събитие, вследствие на виновното и противоправно поведение на наследодателя на ответника в (т. ч. и качеството на последния на негов наследник), който да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта; 2./ към момента на настъпване на застрахователното събитие ищецът да има качеството застраховател по застраховка „***, покриваща вредите от противоправното поведение на ответника, 3./ вида и размера на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие; 4./ плащане на застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на пострадалото лице. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат установени от ищеца, като вината се предполага - арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, и на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.

От доказателствата по делото, в т.ч. констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К - 718 и приетото по делото заключение за съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че на 05.08.2011 г., около 01:00 часа, е осъществено твърдяното от ищеца ПТП при следния механизъм: лек автомобил „*** рег. № */**, се е движил по *****“, и в района пред бл. 4, водачът е изгубил контрол върху управлението на автомобила, отклонил се вдясно, като в същото време автомобилът се завъртял около вертикалната си ос, преминал през бордюра и реализирал ПТП във входа на пешеходния подлез, а след удара се върнал на платното за движение на **** На база на приобщеното по делото постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 11431/2011 г. по описа на ОДП – МВР вещото лице сочи, че преди настъпване на процесното ПТП лек автомобил „*** рег. № *** се е движил с приблизително 138,3 км/ч. Вещото лице дава заключение, че от техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „*** рег. № *** е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако с избора на скорост и приборите за управление е запазил праволинейното движение на превозното средство, без да настъпи странично занасяне и ротация, вследствие на които е настъпило процесното ПТП.