Определение № 444 от 11.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. М.

Веселина Т. Семкова като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно наказателно дело № 20235300600914 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК и същото е образувано по жалба на М. Р. като Управител на „П.“ О. гр. С. З., подадена чрез повереника адв.Р. К., против Определение №309/04.04.2023 г. по ЧНД №539/2023 г. по описа на Районен съд-Пловдив, V н.с., с което е потвърдено Постановление на РП-Пловдив от 18.12.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №587/2020 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР - Пловдив. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото на прокуратурата със задължителни указания относно прилагането на закона.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и в контекста на изложените в жалбата оплаквания, прие за установено следното:

Наказателното производство е било образувано за престъпление по чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода от 09.06.2015 г. до 27.02.2016 г. в гр. Пловдив при условията на продължаване престъпление, в рамките на който са били присвоени чужди движими вещи, собственост на „П.“ О. гр. С. З., връчени за управление и пазене. В хода на разследването не е привлечено обвиняемо лице.

При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният 1 съд очевидно е приел за установена фактическата обстановка, изложена и в прекратителното постановление, макар в съдебния акт да липсва описание касателно същата, което налага това да бъде направено от настоящата инстанция:

Свид. М. Р. и свид. Н. К. били управители и съсобственици в търговското дружество „П.“ О., което представлявали заедно и поотделно.

Основната дейност на дружеството била търговия с алуминиева дограма и ПВЦ профили, като то разполагало със складови бази в различни градове. В същите се съхранявал материала – профили, откъдето се продавали на клиентите. На всеки склад имало назначено материално - отговорно лице, което контактувало с клиентите, уговаряло заявки, изготвяло фактури за стоките, които са продадени и неплатени, както и отчитало реално продадените и платени стоки и издавало касови бележки. В склада работели и общи работници, които извършвали главно товаро – разтоварителни дейности и такива, подпомагащи издаването на поръчката.

Дружеството разполагало със складова база и в гр.П., намираща се на ул. ,К. ш.“ № *. През 2006 г. като общ работник в склада в гр. П. бил назначен свид. Д. Б.. След няколко години работа, с допълнително споразумение от 2009 г. към трудовия договор от 2006 г. същият бил назначен на длъжността „Управител на склад“. Била изготвена и длъжностна характеристика на въпросната длъжност, която му била връчена на 07.01.2009 г. Основните му задължения били да организира приемането, съхраняването и предаването на стоки и материали; да приема и организира транспортирането, подреждането и окомплектоването на стоки и материали; да отпуска стоки и материали срещу оформени по съответния ред складови разписки и фактури на компютърната програма, както и да работи с касов апарат; да оформя документи и води картотека за постъпилите и отпуснатите стоки и материали; да контролира качеството, количеството и комплектността на постъпващите в склада стоки и материали и съответствието им с придружителните документи; да следи за състоянието на съхраняваните стоки и материали и прави предложения при възникнали проблеми; да участва при извършването на инвентаризации в склада; да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността. Основните отговорности, присъщи за длъжността „Управител на склад“, съгласно длъжностната характеристика били да отговаря за правилното съхраняване на стоките и материалите в склада.

За времето от 2008 г. до 2016 г. заедно със свид.Б. в склада в гр. П. работел и свид.С. Д. като „общ работник“. Когато в склада идвали клиенти, за да закупят стока, която била заплащана в брой, свид. Б. издавал касова бележка, като получените суми се внасяли от него по банков път в банкова сметка на дружеството, за което имал издадено нарочно пълномощно. На клиенти, които закупували стока, но не я заплащали веднага, свид. Б.

2 посредством инсталирана програма на компютър в склада издавал складови разписки и фактури. Фактурите изпращал веднага към счетоводството, за да се следи за плащането. Освен свид. Б., никое друго лице нямало достъп до компютъра и до програмата за фактури.

Когато складът в гр. П. бил открит, свид. Р. го посещавал всеки месец и контролирал извършващата се през месеца дейност. От назначаването му като „Управител на склад“ през 2009 г. до края на 2015 г. свид.Б. изпълнявал длъжността си стриктно и всички били доволни от продажбите. При назначаването му на посочената длъжност, в склада в гр. П. не била извършена ревизия или инвентаризация, респ. не било отчетено имуществото, което му се поверява.

Счетоводно дейността на „П.“ О. се обслужвала от счетоводна кантора, в която работели свид.С. и свид.И., като и двете постоянно контактували със свид.Б.. На 25.01.2015 г. била определена комисия в състав свид.С., свид. Г. и свид. М., която извършила инвентаризация на склада в гр.П. с МОЛ свид.Д.

Б., който също присъствал на място. Били проверени касова наличност и съставен протокол за същата, били изброени материалните запаси и съставена сравнителна ведомост за инвентаризация на материалните запаси.

Инвентаризацията не констатирала липси и излишъци. В края на 2015 г. за нуждите на дейността на дружеството била определена Р. Г., която започнала обучение в гр. С. З. по водене на документацията при изпълнението на длъжността „Управител на склад“. В началото на 2016 г. обучението й продължило в склада в гр.П.. По време на същото свид.Б. започнал да идва по-рядко в на работа, като през месец март 2016 г. престанал въобще да изпълнява тези си задължения. Поради редките посещения на свид.Б., Р. Г. поела функциите му на „Управител склад“, без да е назначена на трудов договор на тази позиция. Това било част от обучението й и опознаване на работата в склада.

В началото на м. март 2016г. свид. Р. получил справка от счетоводството за издадени, но неплатени 7 бр. фактури: 1 бр. фактура от м. юни 2015 г. и 6 бр. фактури от м. февруари 2016г. за продадена стока от склада на дружеството в гр. П.. На всичките фактури било посочено името на свид. Д. Б. като съставител. Свид. Р. се свързал с представителите на всяко от шестте търговски дружества по фактурите от м. февруари 2016 г., като след проведените разговори установил, че нито едно от тях, посочено като „получател“ във фактурите, не било действително закупувало вписаните стоки и материали от складовата база на „П.“ О. в гр. П.. Относно фактурата 3 от м. юни 2015 г. констатирал, че същата била за реално продадено количество и вид стока, но неотчетено било плащането по нея. Общата стойност на задълженията по издадените фактури била 62 710,42 лева, както следва: Фактура №**********/09.06.2015 г., със задължено лице - „П. с.“ О. гр. П. на стойност – 9320, 11 лева; Фактура №2000008555/16.02.2016г. със задължено лице „У. - Н. Х.“ Е. гр. Р., на стойност - 11 823,70 лева; Фактура №2000008662/16.02.2016 г. със задължено лице „П. М“ Е. - гр. П. на стойност 4983, 30 лева; Фактура №2000008559/16.02.2016 г. със задължено лице „Г. Ч.“ Е. гр. П. на стойност 9313,44 лева; Фактура №2000008558/16.02.2016 г. със задължено лице - „Е. Н“ Е. гр.П. на стойност 2100,22 лева; Фактура №2000008557/16.02.2016г. със задължено лице „В.“ Е. гр.П. на стойност 11952,48 лева; Фактура №**********/16.02.2016 г. със задължено лице „Н. *“ Е. гр.П. на стойност 13 217,17 лева. Към някои от фактурите били съставени и приложени и приемо - предавателни протоколи за стоката.

След като установил, че фактурите не са по реални сделки и указаните в тях парични суми не се дължат на “П.“ О., свид. Р. посетил складовата база в гр. П., където разговарял със свид. Д. Б.. Срещата се състояла на 25.03.2016 г., като на същата последният му казал, че сделките били реални, а клиентите са го излъгали. Уверил го, че до няколко дни ще започнат най - вероятно плащанията. Свид. Р. му повярвал и си тръгнал. След този разговор свид. Д. Б. повече не се явил на работа. Търсели го, но не вдигал телефона си, след което същият бил вече изключен. Ето защо свид.Р. в качеството на Управител на „П.“ О. издал Заповед №20/08.04.2016 г., с която се констатирало, че на дата 28.03.2016 г. свид. Б. не се е явил на работа, вкл. и до дата 07.04.2016г., не е представил документи, уважаващи отсъствието му от работното място, поради което на осн. чл, 193, ал.1 КТ му бил даден срок от 2 дни да представи писмени обяснения пред работодателя. Изготвената Заповед била изпратена за връчване на свид. Б.. След изтичане на срока, посочен в Заповедта, както и предвид неустановяването на свид. Б., свид. Р. в качеството на Управител на „П.“ О. издал Заповед №23/26.04.2016 г., с която наказал свид.Б. с дисциплинарно наказание „Уволнение“ и на осн. чл. 330, ал.2, т.6 КТ прекратил трудовото правоотношение с него. Отново изготвената Заповед била изпратена за връчване на свид.Б..

През това време Р. Г. била назначена на длъжността „Управител на склад“. Инвентаризация обаче не била извършена дори и след като свид. Б. спрял да се явява на работа. В склада в гр.П. не била извършена и ревизия.

Няколко години след случилото се, след като сумите по описаните фактури още не били заплатени, на 14.09.2020 г. свид.Р. подал жалба до Районна прокуратура Пловдив. По случая била образувана проверка, а в последствие и процесното наказателно производство. В хода на същото безспорно било установено, че за времето от 01.01.2009 г. до 26.04.2016 г. свид.Д. Б. е имал качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, т.б.

НК, доколкото въз основа на сключен трудов договор с „П.“ О. е бил назначен 4 на длъжност "Управител на склад” и е осъществявал работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в обект, като е бил и материално отговорно лице в склада на дружеството в гр. П., ул.„К. ш.” №*.

В хода на разследването били разпитани Управителите на търговски дружества, явяващи се съконтрахенти на „П.“ О. по цитираните фактури.

Констатирано било, че дружество „П. с.“ О. гр.П. с Управител свид.И. Б. развива дейност по производство и монтаж на дограма и в тази връзка поддържа търговски отношения с „П.“ О., като закупувало стоки и материали от склада в гр.П.. Свид.Б. се познавал покрай работата със свид.Б. и поддържали коректни отношения. Фактура №**********/09.06.2015 г. със задължено лице „П. с.“ О. гр.П. на стойност 9320,11 лева била издадена от свид.Б. след действителна продажба на стоките, описани в същата, а сумата по нея била заплатена при покупката на стоките, за което бил издаден приложения по делото фискален бон.

Относно останалите 6 бр. фактури, всички от дата 16.02.2016г., по делото било безспорно установено, че са издадени, без да са извършени реални сделки. Представителите на посочените във фактурите като „получатели“ юридически лица не знаели за издадения документ, респ. не са извършвали покупки на стоките, описани в съответните фактури, както и нямат задължения към „П.“ О.. Съответно и подписите за „представител на получателя“ във всичките 6 бр. фактури не са положени от лицата, посочени като „получател“. В тази връзка са разпитани по делото представителите на юридическите лица, както и са взети образци от подписите им. Заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза сочи, че в изследваните фактури подписите за „съставител“ са изпълнени от Д. Б., а във всички тях подписът за „получател“ не е изпълнен от указаните в тях лица.

В хода на разследването по образуваното в РП-Пловдив досъдебно производство държавният обвинител е счел, че несъмнено в случая било установено, че свид.Б. е съставил 5 броя неистински частни документи, а именно фактурите от 16.02.2016 г., както и 1 брой приемо-предавателен протокол, но в случая не било реализирано престъпно посегателство по чл.310, ал.1 вр. чл.309, ал.1 НК, доколкото същото е двуактно, а в случая безспорно било единствено съставянето на документите, но не и тяхната употреба, както и не се установявало наличието на специалната цел като елемент от субективната страна на престъпния състав. Противоправното поведение на свид.Б. не осъществявало състава и на друго увреждащо престъпно посегателство и в частност това по чл.201 НК, доколкото липсата на извършвана ревизия в обекта, в който бил трудово ангажиран свид.Б. не давала възможност за реализиране отчетност на стоките и материалите.