Решение № 309 от 08.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Пловдив, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоско Ангелов при участието на секретаря Каменка Кяйчева като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20255300101516 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявени от А. Н. Б. срещу Прокуратура на Република България.

Ищецът твърди, че с присъда по НОХД № 126/2017 г. на ОС-Монтана бил оправдан по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 220, ал. 2 вр.

1 НК и бил осъден за престъпление по чл. 219, ал. 1 НК. С присъда на САС бил окончателно оправдан по всички повдигнати обвинения. Процесуалните действия по воденото наказателно производство били с начален момент 27.12.2012 г. като продължило до 2020 г. или повече от 7 години и 6 месеца. Твърди, че вследствие на това са му били причинени имуществени вреди в размер на обичайните пътни разходи за пътуване до гр. М. предвид адресната му регистрация в гр. П. и в размер на минимално адвокатско възнаграждение. Освен това твърди да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в емоционално и психическо страдание, стрес и безпокойство. Неоснователното обвинение навредило на доброто му име и авторитет, защото тъй като повече от 14 години бил и.д. на „Б.“ АД гр. М.. Информацията станала достояние на обществеността и това навредило на създадените с годините контакти и приятелства. Силният стрес и душевен дисконфорт, който изпитвал довели до ограничаване на социалните му контакти с работници и служители, с който бил изградил приятелски семейни връзки. Наказателното преследване повлияло върху контактите му с най-близните хора и на отношенията във семейството му. Спрял да се 1 вижда с приятелите си и да общува активно както преди. Изпитвал постоянна тревога, заспивал трудно и по време на производството го диагностицирали с онкологично заболяване, наложило спешна операция. Предвид изложеното иска присъждането на обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди, в размер на 1000 лева за минимални разноски за адвокат и в размер на 1500 лева пътни разходи изчислени съобразно Наредба № 3 за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите, ведно със законната лихва от 17.06.2020 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорват исковете.

Възразява, че липсват доказателства за това по кои обвинения ищецът е признат за виновен и по кои е оправдан. Липсвали и доказателства за твърдените от ищеца вреди и за пряката причинна връзка между вредите и действията на Прокуратурата по наказателното производство. Възразява по отношение на размера на претендираните неимуществени вреди като прекомерен и несъобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Оспорва се и началният момент на неимуществените вреди поради липсата на доказателства за това наказателното производство да е образувано срещу ищеца и от кога са извършвани действия се негово участие. Липсвали и доказателства за здравословни проблеми, който да се намират в пряк причинна връзка с воденото наказателно производство.

С молба представена в първото о.с.з. ищецът конкретизира пътуванията, за които се претендира обезщетение за транспортни разходи.

С определение от о.с.з. от 29.01.2026 г. е допуснато изменение на иска за имуществени вреди за транспорт като е увеличен от сумата от 1500 лева на сумата от 1759.27лева, равняващи се на 899.50 евро.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното наказателно дело се установява, че наказателното производство е започнато на 27.12.2012 г. с образуването на ДП № ЗМ-138/2012 г. на ОДМВР Монтана срещу неизвестен извършител. Най-ранните данни са свързани със сигнал срещу ищеца и трето лице от **** г., като в тази насока от него са давани обяснения на 01.10.2012 г. Макар досъдебното производство да не е образувано срещу ищеца, има достатъчно данни за насоката на действията по разследването като с докладна записка от 28.11.2012 г. е предложено материалите по преписката да се изпратят на РП- Монтана с мнение за образуване на досъдебно производство срещу А.

Н. Б..

2

На 14.02.2013 г. ищецът е разпитан като свидетел по делегация. Към този момент ищецът е разбрал за образуваното досъдебно производство във връзка с подадени срещу него сигнали.

През 2013 г. разследването е възложено на ОСлО, като е образувано ДП № 43/2013 г. Към него са присъединени и материали по други преписки. Извършени са разпити на 14 свидетели, като са изготвени две ССЕ и една ДССЕ.

С постановление от 24.06.2014 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 относно 88 неизгодни сделки в периода от ******* до ******* г. и за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК относно разходи по 56 фактури в период от ***** до ***** г. Взета е мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 8000 лева и е проведен разпит на обвиняем.

С определение от 03.07.2014 г. по НЧХД № 92/2014 на ОС-Монтана размерът на гаранцията е намален на 2000 лева.

С постановление от 30.09.2014 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 относно 88 неизгодни сделки и за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК относно разходи по 57 фактури в период от 01.01.2009 го 09.03.2012 г. Отново е извършен разпит на обвиняем. На същата дата е извършено и предявяване на разследването.

На 03.11.2014 срещу ищецът е внесен обвинителен акт от ОП- Монтана, с който е обвинен за описаните по- горе престъпления, като е образувано НОХД № 137/2014 г. по описа на ОС- Монтана.

Проведени за о.с.з. на 17.12.2014 г. (не е даден ход); 20.01.2015 г. (не е даден ход); 05.02.2015 г. (не е даден ход); 10.03.2015 г.; 01.04.2015 г.; 29.04.2015 г.; 21.10.2015 г. и 11.11.2015 г. С присъда от 11.11.2015 г. ищецът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 219 НК и за невиновен по обвинението по чл. 220 НК.

Срещу присъдата са подадени жалба и протест, като по тях е образувано ВНОХД № 74/2016 г. на Софийски апелативен съд. Проведено е едно о.с.з. на 09.03.2016 г., като с решение от 28.03.2016 г. присъдата е потвърдена.

Срещу решението е подадена касационна жалба, като е образувано НД № 747/2016 на ВКС. Проведено е о.с.з. на 24.10.2016 г. и с решение от 27.01.2017 г. е отменено решението на апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

След това е образувано ВНОХД № 101/2017 на Апелативен съд- София.

Проведено е о.с.з. на 26.04.2017 г. и с решение от 10.05.2017 г. присъдата на окръжен 3 съд е отменена и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав.

Образувано е НОХД № 126/2017 г. по описа на ОС- Монтана , по което са проведени за о.с.з. на 21.06.2017 г.; 20.09.2017 г.; 24.10.2017 г.; 29.11.2017 г.; 23.01.2018 г. (отложено); 13.03.2018 г. (отложено); 17.04.2018 г.; 05.06.2018 г. и 23.10.2018 г.

С присъда от 23.10.2018 г. ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 219, ал. 1 НК, като е оправдан по квалифициращите обстоятелства- деянието да е извършено умишлено и да представлява особено тежък случай. Със същия акт той е оправдан по обвинението по чл. 220 НК.

Постъпили са жалби срещу съдебния акт, по които е образувано ВНОХД № 151/2019 на АС- София. По въззивното производство са проведени о.с.з. на 15.04.2019 г.; 13.05.2019 г.; 08.07.2019 г.; 07.10.2019 г.; 25.11.2019 г.; 02.12.2019 г. С присъда от 02.12.2019 г. присъдата на ОС е отменена в осъдителната й част, А. Б. е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК е оправдан за обвинението по чл. 219, ал. 1 НК.

Присъдата е отменена по отношение на обвинението по чл. 220 НК, като е посочено, че в тази част оправдателната присъда по НОХД № 137/2014 г. е влязла в сила.

Представените от ищеца документи не бяха приети като писмени доказателства, предвид това, че не отговарят на изискванията на чл. 183 ГПК, като до насроченото първо о.с.з. ищецът не изпълни указанията за представянето на такива.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът е бил уважаван специалист в областта си с добри лични и професионални взаимоотношенията. След обвинението започнали промени в поведението му като станал затворен и мълчалив. Започнал да избягва да е в компания, стоял пред компютъра по цял ден, гледал в една точка и с никой не разговарял. Ограничил контактите си с приятели, криел информацията от близките си и единствено излизал на двора. Започнал да приема лекарства за успокоение. Показанията на свидетелите, преценени съгласно разпоредбата на чл.

172

ГПК, предвид евентуалната заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Изложените факти са конкретни и ясни, като взаимно се потвърждават и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

По делото е приета и САТЕ, която дава заключение за средна пазарна цена на разходи за гориво.

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

4

В настоящия случай, съгласно изложеното по-горе се установява, че срещу ищеца действително са били повдигнати 2 обвинения за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК като страната е била оправдана на основание чл. 304 НПК. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България.

По делото не се установя да е налице хипотеза на чл. 5 ЗОДОВ, която да изключва или ограничава отговорността на ответната страна.

Както е разяснено в Решение № 527 от 14.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 880/2023 г., IV г. о., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства– критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид – от значение е и дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейният вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните 5 преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му– семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното му минало и пр. В този смисъл са и Решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр. дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр. дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1960/2023 год.., III г. о.