Решение № 528 от 25.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3446/2022
- Вид
- Решение № 528
- Подписан
- 25.04.2023
- В сила
- 11.07.2023
- Състав
- Надежда Лукова Махмудиева, Жана Иванова Маркова, Снежана Бакалова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 144 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 145 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 146 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- Чл. 153, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
РЕШЕНИЕ
№ 528 гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надежда Махмудиева
Членове:
Снежана Бакалова
Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221000503446 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 261498/23.08.2022 г. на КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА
НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, с адрес гр. София, бул.
„Витоша“, № 18, ет. 5 срещу Решение № 260032/29.07.2022 г., постановено по гр.д. № 347/2019 г., на ОС – Кюстендил, в частта, с която са отхвърлени исковете за отнемане от А. Г. К., ЕГН **********, с местожителство в гр.
***, ул. „***“, № ***, на незаконно придобитото имущество, както следва: сумата 444.95 лв. до 31029.25 лв., изтеглена на АТМ от дебитна карта в евро № ***, открита в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД; - сумата 7236.57 лв., изтеглена на каса от дебитна карта в евро № ***, открита в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД; - сумата 33457.00 лв., изтеглена на АТМ от дебитна карта № ***, открита в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД; - сумата 250.00 евро, с левова равностойност 488.96 лв., получена от трето лице чрез MoneyGram; - сумата 50.00 евро, с левова равностойност 97.79 лв., получена по разплащателна сметка в лева № ***, открита в „Юробанк България“ АД; - сумата 500.00 евро, с левова равностойност 977.92 лв., получени по разплащателна сметка № ***, открита в „Юробанк България“ АД; - сумата 100.00 евро, с левова равностойност 195.58 лв., получени по разплащателна сметка № ***, открита в „Юробанк България“ АД; - сумата 400.00 евро, с левова равностойност 782.33 лв., получени по разплащателна сметка № ***, открита в „Юробанк България“ АД; - сумата 1220.00 лв., изтеглена от АТМ, от разплащателна сметка № 17057008, IBDN: ***, открита в „ДСК“ ЕАД, на осн. Чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ и в частта, с която са отхвърлени исковете за отнемане от Н. Б.
1
К., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № ***, на незаконно придобитото имущество, както следва: - сумата 28302.00 лв., изтеглена на АТМ от дебитна карта в евро № ***, открита в.,УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД; - сумата 3999.23 лв., изтеглена на каса от дебитна карта в евро № ***, открита в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД; - сумата 93.37 лв. до 3350.00 лв., изтеглена на АТМ от дебитна карта № *** открита в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД; - сумата 31306.91 лв., изтеглена на АТМ от дебитна карта № *** открита в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД; - сумата 32573.66 лв., изтеглена на АТМ от дебитна карта № *** открита в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД; - сумата 200.00 евро, с левова равностойност 391.17 лв., получена по разплащателна сметка в лева № ***, открита в „Юробанк България“ АД; - сумата 3437.58 евро, с левова равностойност 6723.32 лв., получена по разплащателна сметка в лева № ***, открита в „Юробанк България“ АД; - сумата 611.14 евро, с левова равностойност 1195.29 лв., получена по разплащателна сметка в лева № ***, открита в „Юробанк България“ АД; сумата 450.00 евро, с левова равностойност 880.12 лв., получена по разплащателна сметка в лева № ***, открита в „Юробанк България“ АД;
- сумата 90.00 евро, с левова равностойност
176.02 лв., получена по разплащателна сметка в лева № ***, открита в „Юробанк България“ АД; - сумата 160.00 евро, с левова равностойност 312.93 лв., изтеглена от спестовен влог № 17101392, открит в „Банка ДСК“ ЕАД; - сумата 270.00 евро, с левова равностойност 528.07 лв., изтеглена от спестовен влог № 17101392, открит в „Банка ДСК“ ЕАД; - сумата 150.00 евро, с левова равностойност 293.37 лв., изтеглена от спестовен влог № 17101392, открит в ,Банка ДСК“ ЕАД; - сумата 102.94 лв., изтеглена от спестовен влог № 17101392, открит в „Банка ДСК“ ЕАД; - сумата 240.00 евро, с левова равностойност 469.39 лв., изтеглена от спестовен влог № 17101392, открит в „Банка ДСК“ ЕАД; - сумата 2400.00 лв., представляваща пазарната стойност на л.а. “Фолксваген Голф”, ДК № ***, рама № WVWZZZ1HZVW070296, двигател № AFN054394, към датата на замяната, на осн. Чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ.
Въззивникът счита решението в атакуваните му части за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.
Поддържа, че са налице предпоставките за отнемане на паричните суми преминали през банковите сметки на въззиваемите, дори и те да не са налични в края на изследвания период. Излага доводи за наличието на всяка една от предпоставките за отнемане. По същество моли за отмяна на решението в атакуваните му части и уважаване на предявените искове.
Претендира разноски. В с.з. чрез процесуален представител, поддържа въззивната жалба.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият А. К., чрез особен представител, депозира писмен отговор вх. № 261684/13.10.2022 г., в който оспорва въззивна жалба и изложените в нея съображения. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви. По същество моли за постановяване на съдебно решение, с което първоинстанционният акт бъде потвърден. В с.з., особения представител поддържа депозирания отговор.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата Н. К., не депозира отговор. В с.з. не се явява и не се представлява.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази 2 предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Разпореждане № 4488/09.12.2022 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
Произнасянето на ОС - Кюстенид съответства на заявените за разглеждане осъдителни искови претенции, които черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ, поради което решението се явява и допустимо.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд в постановеното решение, поради което съдът препраща към тази част от мотивите, на осн. Чл. 272 ГПК.
Спорът между страните пред въззивната инстанция се концентрира върху отговора на въпроса подлежат ли на отнемане парични суми, които не са налични по банковите сметки на ответниците към края на проверявания период.
Имуществото, което подлежи на отнемане по реда на ЗПКОНПИ, трябва да е налично в края на изследвания период в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица. Имущество, което не се намира в патримониума на проверяваното лице в края на релевантния период, не може да се отнема от него, а в случай, че се намира у свързани с него лица, подлежи на отнемане от тях, при наличие на предвидените в закона предпоставки. Не може да се отнема равностойността на имущество, преминало през патримониума на проверяваното лице - такова, което не е негово притежание в края на релевантния период. Внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, които не са налични по тези сметки в края на проверявания период, не подлежат на отнемане в полза на държавата, нито са релевантни чрез включването им в имуществото на ответниците при определяне на размера на несъответствието по смисъла на пар 1, т. 3 ДРЗПКОНПИ (респ. пар 1, т. 7 ДРЗОПДНПИ(отм.)). Тези суми само са "преминали" през имуществото през проверявания период - били са разходвани, без да е доказано да са вложени, респ. трансформирани в друго подлежащо на отнемане имущество (при условие, че са вложени за придобиването на такова имущество, то подлежи на отнемане или неговата равностойност, в случай на отчуждаването му, в предвидените от закона случаи и то само при наличие на значително несъответствие по смисъла на специалния закон). Не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице и не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през проверявания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Парите могат да бъдат предмет на отнемане като родово определени вещи, поради което не се отнемат при липса на съответните парични значи.
На настоящия състав е известно, че спорния между страните въпрос 3 подлежи ли на отнемане равностойността на паричните средства, постъпили без основание и/или с основание "захранване" по банковите сметки на ответниците от трети лица, и които средства не са налични към края на проверявания период, както и за които не е установено да са преобразувани в друго имущество на проверяваните лица е предмет на образуваното пред ВКС тълк. д. № 4/2021 г., на ОСГК, по въпроса представляват ли "имущество" по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на пар 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното лице или свързаните с него такива - касае се за техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и извършването на преводи тези вземания се погасяват и престават да са част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното лице или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията при възникване на такива в резултат на осъществените преводи. При условие, че същите са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане при наличие на регламентираните в закона предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното лице и свързаните с него лица в края на проверявания период. Ответниците не носят тежестта да установяват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени за придобиване на друго имущество или за погасяване на задължения, както и потребяването, изоставянето, обезценката (в това число повреждане или изхабяване) на придобитото имущество.
При условие, че в края на изследвания период съответното лице притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (с изключение на случаите на кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждено по противопоставим на държавата начин, се отнема неговата равностойност към този момент. Парите могат да бъдат предмет на отнемане като родово определени вещи, поради което се отнемат при наличност съответните парични знаци. Разпоредбите на ЗПКОНПИ за отнемане на паричната равностойност се отнасят за имущества, оценими в пари - отнема се паричната равностойност на вещите при невъзможност за отнемане на последните. Парите не могат да се заместят от самите себе си. Правилото е приложимо в хипотезите, при които от имуществото на проверяваното лице не може да се обособи отделна част, подлежаща на отнемане; в случаите, когато конкретното имущество е налично към датата на предявяване на исковете, но не може да се отнеме поради прехвърлянето му чрез възмездна разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице или липсва в патримониума на проверяваното лице по причини, за които проверяваното лице отговаря. При отсъствие на имуществото поради обстоятелства, които не могат да ангажират отговорността на проверяваното лице, не може да се отнема паричната равностойност на същото. Тези суми не са релевантни при формирането на заключение за наличие на значително несъответствие. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични при неустановено трансформиране на 4 същите в реални активи или наличието им по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл. 143, чл. 144, чл. 145, чл. 146 ЗПКОНПИ, респ. в тяхно държане, не попадат в предметния обхват на закона и не подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да се третират като преминали през патримониума на проверяваното лице. На отнемане по гражданскоправен ред подлежи имущество, а не приходи или доходи. Имуществото трябва да е налично в края на изследвания период в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица.