Решение № 101 от 19.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300501396 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение №65 от 23.02.2023г. постановено по гр.д.

№1161/2021г. по описа на КРС, трети гр.с., с което е изнесен на ПУБЛИЧНА ПРОДАН следният недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено с площ от 340 (триста и четиридесет) кв. метра, находящо се в град ***, представляващо урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-650 (парцел осми за имот планоснимачен номер шестстотин и петдесет) в квартал 36 (тридесет и шести) по плана на града, ведно с построените върху имота жилищни постройки - полумасивно жилище и полумасивна стопанска сграда, при съседи: от две страни - път и П. Д. П., съсобствен между Т. Н. А. с ЕГН ********** от град К., Област Пловдив, община ***, ул. ***и А. И. Н. с ЕГН ********** от град К., област ***, при първоначална цена от 16 320.00 лв (шестнадесет хиляди триста и двадесет) лева, като след извършване на проданта, получените суми се разделят както следва: ½ ид част за Т. Н. А. и ½ ид. част за А. И. Н.. С постановеният съдебен акт е осъден Т. Н. А. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на 1

КрлРС държавна такса в размер на 326.40 лева (триста двадесет и шест лева и четиридесет стотинки), а А. И. Н. с ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 326.40 лева (триста двадесет и шест лева и четиридесет стотинки).

Жалбоподателят А. И. Н. с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв.Г. С. обжалва изцяло решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяна на съдебния акт, като вместо това въззивният съд постанови друг, с който уважи претенцията му за възлагане на имота на основание чл.349 ал.2 ГПК или да бъдат обособени два равни дяла за всяка едно от страните. Не се претендират разноски пред настоящата инстанция.

Въззиваемата страна Т. Н. А. с ЕГН ********** оспорва жалбата и наведените в нея доводи като неоснователни. Моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.

Предмет на настоящото разглеждане

2 е решението на първоинстанционния съд по извършването на делбата, с която имотът допуснат до делба е изнесен на публична продан. Атакува се избрания от съда способ за извършване на делбата.

Установено е, че с влязло в сила Решение №240/05.12.2021г., постановено по гр. д. № 1161/2021 г. по описа на КРС,трети гр. с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот:

ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено с площ от 340 (триста и четиридесет) кв. метра, находящо се в град ***, представляващо урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-650 (парцел осми за имот планоснимачен номер шестстотин и петдесет) в квартал 36 (тридесет и шести) по плана на града, ведно с построените върху имота жилищни постройки - полумасивно жилище и полумасивна стопанска сграда, при съседи: от две страни - път и П. Д. П., която да се извърши между: Т. Н. А. с ЕГН ********** и А. И. Н. с ЕГН **********, при равни квоти от правото на собственост: по 1/2 идеална част за всеки един от тях.

Установява се по безспорен начин от приетите пред първата инстанция съдебно технически експертизи на вещото лице М. К. и вещото лице Й. Й., чийто заключения съдът кредитира като компетентно изготвени и безпристрастни, че процесния имот е неподелям: УПИ е с площ от 340кв.м. е неподеляемо, еднофамилната жилищна сграда в този и вид е неподеляема.

Към момента на момента на открИ.е на наследството процесния имот е бил жилищен. Доколкото претенцията на съделителя А. И. Н. по реда на чл.349 ал.2 ГПК е своевременно предявена, спорът между страните се свежда до това - дали са налице условията за възлагане на имота на А. Н. или имотът като неподеляем, следва да бъде изнесен на публична продан, като цената му се разпредели по-равно между двамата съделителите.

С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Фактическият състав на чл.349 ал.2 ГПК поставя изискването от една страна към обекта на собствеността, а от друга – към субекта направил възлагателната претенция. Необходимо е да се налице кумулативно следните предпоставки, а именно: имотът, чийто възлагане се претендира да е неподеляемо жилище, а съделителят поискал възлагане - да има качеството на наследник, да е живял в имота към момента на открИ.е на наследството 3 и да няма друго жилище. Следователно, право на възлагане по чл.349 ал.2 ГПК има онзи съделител, който в делбата на наследство има качеството на наследник, живял е с наследодателя при открИ.е на наследството и не притежава друг жилищен имот. В конкретният случай допуснатия до делба имот е останал в наследство от бащата на ищеца Н. А. Х. починал на ***г.. Наследници на общия наследодател се явяват: синовете му Т. Н. А. ищец, сина му И. Н. А. – брат на ищеца и майката на ищеца Т. Т. Х., починала на ***г. Няма спор по делото, че приживе Т. Х. е прехвърлила чрез дарение своите идеалните части, останали и по наследство от починалия съпруг и в резултат на прекратена съпружеска имуществена общност, по равно на сина си Т./ ищеца/ и на внука си А. / ответника по делото/, а брата на ищеца – И. е прехвърлил чрез дарение на сина си А., неговите идеални части от процесния недвижим имот, придобити по наследство от общия на страните наследодател Н. А. Х..

С оглед изложеното съдът приема, че съсобствеността за ищеца Т. А. е възникнала по наследяването от неговия баща и и по силата на сделка – дарение, а съсобствеността на ответника е възникнала по силата на две извършени в негова полза сделки – дарения от баща му и от баба му. Спорът се свежда до това налице ли е така наречената комбинирана /смесена/ съсобственост, възникваща в резултат на повече от един юридически факт, а именно – наследяване и сделка с част от имота. След разясненията дадени в Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д.№1/2004г, ОСГК, съставите на ВКС, в рамките на постановените по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, разшириха приложеното поле на чл.349 ал.2 ГПК, приемайки, че сделките сключени измежду сънаследниците с части от делбения имот, макар и да сочат на хипотезата на смесена съсобственост, поради предмета на разпореждане – а именно в рамките на наследствения имот, не са пречка да се възложи сънаследствения неподеляем имот в полза на сънаследника, ако разбира се са налице и останалите предпоставки, тъй като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците./ В този смисъл е Решение №239/06.08.2012г. на ВКС по гр.д.№81/2011г. , първо гр.о., по реда на чл.290 ГПК/

В конкретният случай, доколкото се установява по делото, че е извършена разпоредителната сделка между сънаследници, с която се 4 уголемява квотата в съсобствеността на един от наследниците – настоящия ответник, макар и съсобствеността да е придобита само чрез правна сделка, доколкото тя е сключена между сънаследниците с части от делбения имот, то съдът приема, че не е възникнала т.нар. „смесена съсобственост“ по смисъла на Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д.

№1/2004г, ОСГК, поради което е изпълнено изискването на разпоредбата на чл.349 ал.2 ГПК, съделителят А. Н. поискал възлагане - да има качеството на наследник.

Разпоредбата на чл.349 ал.2 ГПК, обаче поставя и кумулативно изискването при открИ.е на наследството сънаследникът да е живял в жилището с наследодателя към момента на смъртта му през август 1997г. и да няма друго жилище.

И двамата разпитани пред първата инстанция свидетели съответно на ищцовата и ответната страна: Н. Х. С. / без родство, съседка на Т./ и Ф. Г. М./ доведен брат на ответника/ , сочат, че ответникът А. към момента на смъртта на общия наследодател Н. А. Х. е живял в Пловдив. Действително А. е идвал редовно в гр.К. – да гласува и на лов, но не е живял в имота към релевантния момент. В този смисъл са и дадените обяснения от самия ответник, който в съдебно заседание проведено на 13.05.2022г. сочи, че е адресно регистриран на административния адрес на делбения имот в гр.К., “…Имам адресна регистрация на този имот, води се че живея в него, обитавам го два или три пъти седмично…“ / л.67 гръб от дело № 1161/2021г. на КРС/.

С оглед горното, доколкото не се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е живял в делбеното жилище заедно с наследодателя към момента на смъртта му, което е изцяло в тежест на съделителя с възлагателната претенция, то настоящият съдебен състав приема, че не е налице тази предпоставка за възлагане на имота.

От друга страна се установява, че ответникът притежава и друго жилище към момента на открИ.е на наследството, в каквато насока са и неговите признания, което обстоятелство само по себе си представлява пречка за възлагане на имота по реда на чл.349 ал.2 ГПК..

Гореизложеното обосновава извода за неоснователност на претенцията на съделителя А. Н. за възлагане на имота по реда на чл.349 ал.2 ГПК, 5 доколкото не са налице всички законоизискуеми предпоставки затова.

Що се касае до наведените в жалбата оплаквания, че жалбоподателят е против изнасянето на имота на публична продан и желае да се извърши делба от имота, включително и по сантиментални причини, като за целта моли да се обособят два самостоятелни дяла, които да се възложат на всеки един от съделителите, следва да бъде посочено, че дори да се приеме, че постройките в имота не са отговаряли на критериите за жилище към момента на открИ.е на наследството, въпреки, че този въпрос е решен с влязло в сила решение по допускането на делбата, вещото лице С. Б. е категорично, че не е възможно да се обособят два самостоятелни жилищни обекта в сграда, която не е жилищна, а вещото лице М.К. сочи, че процесното УПИ е неподеляемо и разделянето му на два или повече УПИ -та е в противоречие с чл.201 ал.2 ЗУТ.

Във връзка с наведените оплаквания за прецизност следва да бъде отбелязано, че ликвидиране на съсобствеността на процесния недвижим имот не може да бъде извършена нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на жребий. В конкретният случай, съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК се явява невъзможно, тъй като допуснатия до делба имот е един и е неподеляем, поради което не могат да се формират брои на дяловете, съответстващ на броя на съделителите. От друга страна, делбата по реда на чл. 353 ГПК, би могла да се извърши, само ако за всеки съделител, респ. групи съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо съдът да извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот. Ето защо, доколкото в конкретният случай, не е възможно всеки от двамата съделители да получи в реален дял имота, то извършването на делбата и чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК, се явява невъзможно.