Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 09.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 6814/2023
Вид
Решение № 16
Подписан
09.01.2024
В сила
08.01.2024
Състав
Атанас Стоилов Атанасов, Лилия Недялкова Георгиева, Атанас Николаев Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 111, ал. 1 и сл. · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 248, ал. 1, т. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 248, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 284, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Г.ева

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20231100606814 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 4, вр. чл. 111, ал. 1 и сл. от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба от началника на Затвора - гр. София срещу решение от 12.10.2023 г. по ЧНД № 9318/2023 г. на СРС, НО, 99-ти състав, с което е отменена заповед № 8/22.03.2023 г. на Началника на Затвора - гр.

София, с която задържаният Г. К. С. е бил настанен в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия на основание чл.

248, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС.

В жалбата се излагат съображения, че не са били налице основания за отмяна на заповедта, която е издадена при наличието на всички предвидени в закона предпоставки. Предлага се да бъде отменено обжалваното решение.

В съдебно заседание на въззивния съд представителят на началника на Затвора – гр. София поддържа подадената жалба. Счита, че следва да бъде 1 отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена заповедта на началника на Затвора – гр. София, обжалвана пред първоинстанционния съд.

Защитникът на задържания Г. С. оспорва въззивната жалба, като счита, че тя е недопустима, тъй като решението на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване. Излага и доводи за неоснователност на жалбата и правилност на решението на първоинстанционния съд, което моли да бъде потвърдено в случай, че жалбата бъде разгледана по същество.

Задържаният Г. С. поддържа заявеното от защитника му.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт и намери за установено следното:

На първо място, с оглед направеното от защитника на задържаното лице възражение за недопустимост на жалбата, настоящият съдебен състав счете същото за неоснователно. Атакуваният съдебен акт е от категорията съдебни актове, които подлежат на обжалване по реда на гл. чл. 248, ал. 4, вр. чл. 111, ал. 1 и сл. от ЗИНЗС. Разпоредбата на чл. 111, ал. 1 и сл. от ЗИНЗС, доколкото урежда реда за обжалване на заповедите по чл. 284, ал. 4 от НПК, изрично предвижда и двуинстанционно съдебно производство при разглеждане на жалби на началниците на затворите, с които се налагат дисциплинарни наказания или мерки по цитирания текст, поради което и решението на районния съд не може да се счете за окончателно.

Разгледана по същество, жалбата на началника на Затвора – гр. София е неоснователна.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, според които за осъществяване на фактическия състав по чл. 248, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, е необходимо съответното грубо или системно нарушение на установения в затвора или ареста ред, да застрашава 2 сигурността съответно в затвора или ареста. Доколкото в мотивите на обжалваната заповед не са изложени конкретни фактически обстоятелства с вмененото нарушение да е застрашена сигурността в затвора, а и вменените нарушения, сами по себе си, не обуславят извод за такова засягане, правилно районният съд е счел, че наложената мярка се явява незаконосъобразна.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира за правилни и съображенията, изложени от районния съд за нарушаване на принципа за забрана за санкциониране за втори път за едно и също нарушение с обжалваната заповед. В съответствие със събраните по делото доказателства, първоинстонционният съд е констатирал, че за същото нарушение е била издадена предходна заповед по чл. 248, ал. 2 от ЗИНЗС срещу задържания Г.

С., а именно Заповед № 5/7.02.2023 г., която е била отменена с Решение № 1212 от 14.03.2022 г. на СРС, НО, 7-ми състав по НЧД № 3305/2023 г., което, според данните от ЕПЕП е влязло в сила. С отмяната на посочената заповед е преклудирана възможността за повторно санкциониране на задържаното лице за същото нарушение, поради което и обжалваната в настоящето производство последваща заповед се явява незаконосъобразна и правилно е отменена с обжалваното решение.

Като не установи допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

Водим от горното, СГС, ІV въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.10.2023 г. по ЧНД № 9318/2023 г. на СРС, НО, 99-ти състав.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ

И ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4