Решение № 131 от 01.12.2022, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Раднево, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100558 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Г. С. И., действащ чрез пълномощника адв. Ч. от САК, срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с която се предявява осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 29.12.2018 г. е сключил договор за потребителски кредит, тип кредитна линия с № 3-1-10272-185444 с ответното дружество, в който бил уговорен кредитен лимит от 3500 лв., с лихвен процент при максимален срок на договора 36% и ГПР до 50% при всички суми и срокове.

Твърди, че в договора било посочено, че следвало да се представи обезпечение чрез поръчителство от 2 физически лица на безсрочен трудов договор и с минимално възнаграждение от 1500 лв. месечно, или неотменима и безусловна банкова гаранция, одобрена от ответника, или поръчителство от одобрено от ответника дружество. Твърди, че на 29.12.2018 г. подал искане за кредитна линия № 100126582 до ответника за сума от 3500 лв., като в същия ден му била отпусната исканата сума от 3500 лв., като в погасителен план към кредита било посочено, че същият има силата на споразумение между страните за усвоената сума за срок от 9 месеца, която сума била усвоена в брой в търговски обект на ответника. Твърди, че същия ден на 29.12.2018 г. сключил и договор за възлагане на поръчителство с посочено от ответника 1 лице, а именно „Кредит гаранция“ ЕООД, който следвало да породи действие в 15-дневен срок от усвояване на сумата по кредитната линия и при неосигуряване на 2 физически лица поръчители или банкова гаранция.

Твърди, че по договора за поръчителство било уговорено плащане на възнаграждение в зависимост от размера на кредита, посочено в погасителен план и платимо чрез ответника. Твърди, че му бил представен погасителен план с включено възнаграждение за поръчителство и общата сума по кредита била в размер на 6196,05 лв. Твърди, че нарочен договор за кредит не бил сключван, а само искане за отпускане на кредитна линия, в разрез с посоченото в погасителния план за сключен договор за кредит с № 100126582. Твърди, че предсрочно е погасил по кредитната линия сума в размер на 4729,90 лв., включваща главница, лихва, възнаграждение за поръчителство. Твърди, че двата договора са нищожни на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми, като чл. 10 ЗПК поради неспазена форма на договора, чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК поради непосочване на общия размер на кредита, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК липса на конкретно посочен ГПР и липса на ясна методика за формиране на ГПР.

Твърди, че липсата на посочен ГПР е нарушение на разпоредби на ЗПК.

Твърди, че бил грешно посочен ГПР, който реално възлизал на 102,71 % и бил над законоустановения праг в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че договорът за поръчителство бил нищожен поради липса на кауза за сключването му, невъзможен предмет и противоречие с добрите нрави. Твърди, че ответното дружество поставило невъзможни условия за представяне на обезпечение към ищеца, поради което било неминуемо сключването на договора за поръчителство. Развива съображения за нарушаване на правилата по ЗЗП, водещи до неравноправност на клаузите от договора за поръчителство и договора за кредит относно поръчителството. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва по договора за кредитна линия е принципно нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като била и изключително висока.

Твърди, че липсвали посочени условия за връщане на кредита, както и наличието или липсата на право на отказ. Поради тези съображения счита договора за кредитна линия за недействителен и поради което дължи връщане на чистата стойност на кредита от 3500 лв, а той бил платил вече сума от 4729,90 лв., която разлика от 1229,90 лв. я е платил без основание. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да 2 му заплати платената без основание сума в размер на 953,83 лв. /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з. на 24.11.2022 г./, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, действащо чрез адв. П., в който взема становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че сключеният между страните договор за кредитна линия съдържа всички изисквания на чл. 11 ЗПК. Твърди, че на 29.12.2018 г. бил сключен между страните договор за потребителски кредит тип Кредитна линия № 3-1-10272-185444 с кредитен лимит от 3500 лв., като на същата дата ищецът усвоил сумата от 3500 лв., с годишен лихвен процент от 36 %, ГПР от 50 %, който следвало да се върне в срок от 9 месеца на 9 равни месечни вноски всяка от 449,52 лв. Твърди, че оспорва ищецът да е превел на ответника сума от 4729,90 лв., а твърди да е платил сума от 3737,04 лв. за погасяване на 3500 лв. главница и 237,04 лв. лихва. Твърди, че не е получавал суми за възнаграждение за поръчителство, които се дължали на трето за спора лице, а именно „Кредит гаранция“ ЕООД.

Твърди, че оспорва изцяло изложените обстоятелства за недействителност и нищожност на договора за кредит и за поръчителство, за което излага подробни съображения. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 24.11.2022 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определение от 03.10.2022 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че: 1. на 29.12.2018 г. бил сключен между страните договор за потребителски кредит тип Кредитна линия № 3-110272-185444 с кредитен лимит от 3500 лв., като на същата дата ищецът усвоил сумата от 3500 лв., с годишен лихвен процент от 36 %, който следвало да се върне в срок от 9 месеца на 9 равни месечни вноски.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: По иска с правно основание чл. 55, ал.

3

1, предл. 1 ЗЗД с оглед отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване факти, ищецът следва да докаже, че е заплатил на ответника по процесния договор за кредитна линия сумата от 4729,90 лв.; възраженията си за недействителност и нищожност на договора за кредит и договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в исковата молба факти за това.

Ответникът следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на договора за кредит и договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По делото е приет като писмено доказателство процесния договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 3-1-10272-185444 от 29.12.2018 г. /л.11-14/, от който е видно, че ответникът се е задължил да представи на ищеца потребителски кредит с минимална сума за усвояване 200 лв. и максимален кредитен лимит от 3500 лв., при ГЛП 36 %. Приет е и погасителен план към договора за кредит /л.15-16, 17-18/, в който са посочени падежите на вноските, размера на вноската, главницата, лихвата, таксите и остатъчния дълг, и такъв с включено възнаграждение за обезпечение. В погасителния план е посочено, че сума от 3500 лв. ще бъде усвоена в брой в търговски обект на ответника, където е подписан договора за кредит, и ще се дължи връщане в срок от 9 месеца.

В чл. 1 от договора за кредит /в таблицата/ е уговорено, предоставяне на обезпечение от ищеца чрез поръчителство от 2 физически лица, банкова гаранция за сумата от 1500 лв., или дружество, одобрено от ответника, което предоставя поръчителство.

Във връзка с поетото задължение от ищеца по чл. 1 от договора за паричен заем е сключен между ищеца Г. С. И. и „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2018 г. /л.19-22/, с който дружеството-гарант поема задължението да отговаря към кредитодателя за задълженията на ищеца по договора за кредит, за което ищецът дължи възнаграждение на дружеството-гарант в размер в зависимост от размера на кредита, посочено в погасителен план /л.22/, разсрочено за плащане с падежи, които са напълно идентични с падежите в договора за паричен заем и погасителния план към него. От погасителния план е видно, че месечната вноска за възнаграждението за поръчителство е в размер на 715 лв. за 9 вноски.

4

По делото са приети в оригинал документите от кредита, без погасителния план към договора за поръчителство и общите условия към него.

По делото е постъпило писмо от третото неучастващо в процеса лице „Изипей“ АД, в което се посочва, че в системата на Изипей няма данни за плащания в периода от 29.12.2019 г. до момента на изготвяне на справка, извършени от ищеца Г. С. И. към „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.

По делото е прието заключение на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, от което се установява, че ищецът е усвоил сумата от 3500 лв. по договора за кредит, за срок от 9 месеца, с договорна лихва за целия период от 545,68 лв., или обща сума по кредита 4045,68 лв., както и договор за поръчителство с уговорена цена общо от 2150,37 лв., разсрочена също на 9 месечни вноски по 238,93 лв. всяка. Вещото лице е посочило, че ищецът е погасявал в брой вноски по кредита общо в размер на 3737,04 лв., от тях 3500 лв. главница и 237,04 лв. договорна лихва. Вещото лице е получило информация, че ищецът е плащал чрез кредитен посредник „Кеш Кредит“ ЕАД, е не пряко на ответника, като плащанията са правени в брой. Задълженията по кредита са изцяло погасени от ищеца, като това било потвърдено на вещото лице от страна ответното дружество. От заключението е видно, че са осчетоводени плащания за погашенията на всички вноски /виж таблицата на стр. 4 от заключението/. Вещото лице е посочило, че при включване на всички компоненти към ГПР, в това число и възнаграждението за поръчител в размер на 2150,37 лв., то ГПР по договора за кредит се получава на стойност от 345,21 %.

При тези фактически констатации следват правни изводи в посочения по-долу смисъл:

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Това изискване е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, 5 че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай няма доказателство колко е ГПР при усвоената сума от 3500 лв., но пък в приетия европейски стандартен формуляр е посочен ГПР от 42,58 % при усвоена сума от 2000 лв. за срок от 12 месеца, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи. Видно от съдържанието на договора, уговореният лихвен процент 36 % /виж стр.2 на договора за кредит/, поради което следва да се направи преценка дали спорната договорна клауза не нарушава добрите нрави, като се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 36 % годишно е около 3,5 пъти по-висока от размера на законната лихва. В този смисъл е формирана съдебна практика Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело № 6295 по описа за 2014 г на ВКС, в която е трайно се възприема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. Ето защо в настоящия случай следва да се приеме, че клаузата, в която е уговорен годишен лихвен процент в размер на 36 % противоречи на добрите нрави и се явява нищожна. Нищожните уговорки не произвеждат никакво действие и следователно следва да се приеме, че между страните по процесния договорна лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ответника.