Решение № 7544 от 12.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7544 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г. като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20211110140696 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В. Н. Л. и Ю. А. Г. срещу „Топлофикация София” ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение поради погасяването им по давност за вземания на ответника съответно срещу В. Н. Л. – за сумата от 59,74 лв. разноски по гр.д.№ 8544/2012г. по описа на СРС, 85 с-в, и за сумата от 267,44 лв. разноски по гр.д.№ 42333/2012г. по описа на СРС, 45 с-в, и срещу Ю. А. Г. – за сумата от 59,74 лв. разноски по гр.д.№ 8544/2012г. по описа на СРС, 85 с-в, и за сумата от 267,44 лв. разноски по гр.д.№ 42333/2012г. по описа на СРС, 45 с-в, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 8.01.2021г. по гр.д.№ 42333/2012г. по описа на СРС, 45 с-в.

В исковата молба са изложени доводи за погасяване на процесните вземания с изтичане на петгодишен давностен срок, започнал да тече от 3.12.2015г., когато е влязло в сила решението по гр.д.№ 42333/2012г. по описа на СРС, 45 с-в, послужило като изпълнително основание, и изтекъл на 3.12.2020г. – преди образуване на инициираното за събиране на вземанията изп. дело № 20218630400399 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег.№ 863 при КЧСИ. Поради това ищците навеждат да имат правен интерес от търсената искова защита за установяване, че вземанията не подлежат на принудително изпълнение. Претендират за присъждане на направените по 1 делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове. Възразява, че вземанията му не са погасени по давност, като се позовава на спиране на давността в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. съгласно чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, както и твърди, че са предприети действия по принудителното им събиране, прекъсващи давностния срок. Моли за отхвърляне на исковете и прави искане да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събрания доказателствен материал, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с изпълнителен лист от 8.01.2021г. по гр.д.№ 42333/2012г. по описа на СРС, 45 с-в, всеки от ищците е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сума от 59,74 лв. – направени разноски в производство по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.№ 8544/2012г. по описа на СРС, 85 с-в, и сума от 267,44 лв. – направени разноски в производството по гр.д.№ 42333/2012г. по описа на СРС, 45 с-в. Изпълнителният лист е издаден въз основа на решение от 20.03.2015г. по гр.д.№ 42333/2012г. по описа на СРС, 45 с-в, постановено по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване на вземанията му по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Не се спори и видно от извършеното върху решението отбелязване, същото е влязло в сила на 3.12.2015г.

Въз основа на посочения изпълнителен лист по молба на „Топлофикация София“ ЕАД от 3.02.2021г. срещу длъжниците е образувано изп. дело № 20218630400399 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег.№ 863 при КЧСИ, книжата по което са приобщени към доказателствения материал. С молбата взискателят е поискал извършване на справки в регистрите на БНБ и НОИ за наличие на открити банкови сметки и действащи трудови договори и налагане на запор върху вземанията на длъжниците от банки и работодатели, а в случай, че не се установят такива, е поискал извършване на опис и оценка на притежавани от длъжниците движими вещи и изнасянето им на публична продан. В молбата е обективирано и извършено на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ възлагане на съдебния изпълнител за проучване имущественото състояние на длъжниците и определяне начини на изпълнение за събиране на дължимите суми. В рамките на изпълнителното производство със запорни съобщения от 25.02.2021г. са наложени запори върху получавани от длъжниците доходи от трудови възнаграждения и пенсия и върху вземанията им по банкови сметки.

Не се установява в хода на изпълнителното производство да са предприети други действия за събиране на вземанията, както и няма данни съдебният изпълнител да е 2 превел по сметка на ответника-взискател събрани от длъжниците суми в погашение на вземанията по изпълнителния лист.

По молба на длъжниците на 26.07.2021г. съдебният изпълнител е постановил спиране на изпълнението в хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 1 вр. чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, въз основа на издадената по настоящото дело обезпечителна заповед.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

От обсъдените доказателства се установи, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за процесните вземания, въз основа на който срещу ищцитедлъжници е образувано и висящо изпълнително производство за събиране на дължимите суми. С оглед признатото на ответника изпълняемо право за ищците като длъжници по изпълнителния лист е налице интерес от търсената искова защита по реда на чл. 439 ГПК за признаване със сила на пресъдено нещо отпадането на възможността за принудително изпълнение на вземанията като последица от погасяването им по давност, а това обуславя допустимостта на исковите претенции.

По предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже възникването и съществуването на претендираното от него и оспорено от ищеца вземане. В процесния случай предмет на исковите претенции са вземания на ответника, признати с влязло в сила съдебно изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК в такава хипотеза длъжникът по изпълнението в рамките на висящо изпълнително дело може да оспори изпълняемото право на взискателя при твърдения, че същото е престанало да съществува, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК възраженията му могат да се основават на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Доколкото в случая ищците навеждат като основание за недължимост на вземанията погасителна давност, за разрешаване на повдигнатия спор подлежи на преценка основателността на направеното възражение за изтекъл след релевантния според закона момент давностен срок.

Тъй като вземанията на ответника по процесния изпълнителен лист са установени със съдебно решение, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД за същите намира приложение 5-годишният срок на погасителна давност, която започва да тече считано от влизане на решението в сила на 3.12.2015г.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП), за времето от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение сроковете на погасителна давност спират да текат. Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.) сроковете, 3 спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник, като обнародването му е извършено на 13.05.2020г. Следователно в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона. Така изтеклият до 13.03.2020г. давностен срок запазва своето значение, като продължава да тече след 20.05.2020г. или срокът фактически се удължава с визирания период с продължителност от 69 дни, през който не е текъл.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, развити в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, подаването на молба от взискателя за образуване на изпълнително дело поначало не прекъсва погасителната давност, нито спира давностния срок, който продължава да тече и по време на висящия изпълнителен процес. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист и разпореждането на съда, с което се уважава искането, също не са сред предвидените в чл. 116 ЗЗД основания за прекъсване на давностния срок.

Съобразно изложените мотиви в т. 10 от посоченото тълкувателно решение, в рамките на изпълнителното производство давността прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие в рамките на съответния способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. ВКС е намерил още, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва и с предприемането на всяко отделно действие за принудително изпълнение, изграждащо съответния способ. Такива действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр. Изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника, проучването на имущественото му състояние, извършването на справки и набавянето на документи от съдебния изпълнител не са същински действия за принудително събиране на вземането, а само подготвят изпълнението, респ. обезпечават законосъобразното му провеждане, поради което не прекъсват давностния срок.

Съобразно приетите от ВКС постановки в цитираното тълкувателно решение в процесния случай първото прекъсващо давността за вземанията действие е подаването на молбата от 3.02.2021г. за образуване на изпълнителното дело, с която ответникътвзискател е посочил конкретни изпълнителни способи, както и е овластил съдебния изпълнител за предприемане на принудително изпълнение и посредством определен от него начин на изпълнение. Впоследствие давността е била прекъсната и с предприетите действия по насочване на изпълнението върху имуществото на 4 длъжниците – налагането на запори върху вземанията им от трети лица с изпратените запорни съобщения от 25.02.2021г. Първото прекъсване на 3.02.2021г. е настъпило преди изтичане на 5-годишния срок, с оглед спирането на давността в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., като започналата да тече от 3.02.2021г. нова давност, също 5-годишна (арг. чл. 117, ал. 1 ЗЗД), не е изтекла.

При извода за непогасеност на изпълняемото право по давност предявените отрицателни установителни искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответника. Същият претендира разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, каквито му се следват в размер от 100 лв., определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, производството по него е приключило в рамките на едно открито заседание, като освен писмени други доказателства не са събирани.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. Л., ЕГН **********, и Ю. А. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. „Света Троица“, бл. 146, вх. Е, ет. 1, ап.

116, срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване правото на принудително изпълнение поради погасяването им по давност за вземания на „Топлофикация София” ЕАД съответно срещу В. Н. Л. – за сумата от 59,74 лв. разноски по гр.д.№ 8544/2012г. по описа на СРС, 85 с-в, и за сумата от 267,44 лв. разноски по гр.д.№ 42333/2012г. по описа на СРС, 45 с-в, и срещу Ю. А. Г. – за сумата от 59,74 лв. разноски по гр.д.№ 8544/2012г. по описа на СРС, 85 с-в, и за сумата от 267,44 лв. разноски по гр.д.№ 42333/2012г. по описа на СРС, 45 с-в, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 8.01.2021г. по гр.д.№ 42333/2012г. по описа на СРС, 45 с-в.

Разпечатката съдържа 30 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c45c58c6-724e-49d4-b7bc-42d3bc2c60d8