Решение № 4010 от 26.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4010 гр. Пловдив, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330120327 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от С. Г. П. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Ищецът твърди, че между страните е сключен договор, който е недействителен клаузи. Ангажира доказателства.

Претендира разнсоки.

В срока за отговор по чл131 ГПК ответникът оспорва иска и моли да бъде отхвърлен, като излага съображения. Пртендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 23 от ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит и за осъждане на ответника да върне сума в размер на 416.54лева, представляваща възнаградителна лихва.

Ищцата С. Г. П. е страна по договор за потребителски кредит № *********, подписан с ответното дружество „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на 30.03.2023 г. Съгласно раздел VI от договора, озаглавен „Параметри“, ищцата е следвало да върне сумата по кредита в размер на 5000 лева, при годишен процент на разходите (ГПР) от 48,87% и годишен лихвен 1 процент от 41.00%, за срок от 36 месеца. В хода на договора, ищцата е следвало да върне сумата от 13 265,02 лева. Договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, както и поради неспазване на нормите на чл.

11, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), във връзка с чл. 22 от същия закон.

Съдът намира, че налице е нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, тъй като договореният лихвен процент надхвърля драстично законната лихва, което води до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Възнаградителната лихва от 41,00% годишно, заедно със скритата лихва под формата на такса по пакет от допълнителни услуги, надхвърля повече от 10 пъти законната лихва. Това е в разрез с утвърдената съдебна практика, която приема, че при необезпечени заеми възнаградителната лихва не следва да надхвърля повече от четири пъти законната лихва. Освен това, уговорката за заплащане на пакет от допълнителни услуги заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Тези клаузи накърняват договорното равноправие и противоречат на принципа на добросъвестността при договарянето, което води до тяхната нищожност.

Въз основа на изложеното, съдът счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен и не е породил никакво действие. Следователно, задължение за плащане на лихва не е възникнало за ищцата. Съгласно чл. 23 от ЗПК, при нищожен договор, потребителят дължи връщането само на чистата стойност на паричния заем. Предявеният иск за връщане на платената възнаградителна лихва в размер на 416.54 лева/ Съобразно неоспорената съдебно-счетоводно експертиза и допуснатото изменение на иска на осн.214ГПК/ е основателен и следва да бъде уважен.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, по главния иск се поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. М., като съобразно Договор за правна защита и съдействие, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 Закон за адвокатурата.

Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ЕАД Е. И. сума в размер от 400 лв/ С ДДС/.

Така мотивиран, Съдът

2

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит № ********** от 30.03.2023 г., сключен между С. Г. П., с ЕГН **********, и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, район „Средец“, ж.к.

„Мотописта“, бул. „България“ № 49, мл. 53 Е, вх. В, да заплати на С. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: с. Ц., ул. „**************“ №***, сумата в размер н а 416.54 лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по нищожния договор за потребителски кредит.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, район „Средец“, ж.к.

„Мотописта“, бул. „България“ № 49, мл. 53 Е, вх. В, да заплати на ЕАД Е. И., сума в размер на общо 400 лева/С ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство на О. М. Г. в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3