Определение № 171 от 14.03.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Ловеч, 14.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500086 по описа за 2024 година Образувано е по частна жалба от С. К. Н. от гр. Троян против заповед за изпълнение № 377/29.11.2023 г., по ч.гр.д. № 762/2023 г. на Районен съд Троян, в частта за разноските.

В частната жалба са направени оплаквания за допуснато от съда нарушение, като се поддържа, че съдът е следвало да уважи подаденото възражение по чл. 414а ГПК, като намали адвокатското възнаграждение по издадената заповед, отчитайки естеството на заповедното производство и неговата сложност. В частната жалба е направено искане за обезсилване на заповедта за изпълнение в частта за разноските, чрез намаляването им под нормативно установените минимални размери.

От насрещната страна е постъпил писмен отговор на частната жалба, в който се дава становище за нейната неоснователност, като във връзка с оплакването се поставя акцент за съответствие на размера с установените минимални такива по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. В процедура по чл. 414а ГПК съдът обезсилил частично заповедта за изпълнение за всички суми по нея, с изключение на разноските за адвокатско възнаграждение. Определението на съда, с което е отказано обезсилване на заповедта и в съответната част за разноските е връчено на длъжника на 30.01.2024 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично, на 06.12.2023 г., а частната жалба е подадена на 05.01.2024 г., едновременно с възражението в частта за разноските по заповедта.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна се установява, че производството по ч.гр.д. № 762/2023 г. на Районен съд Троян е образувано въз основа на заявление по чл.

410 ГПК, подадено от „Кредит Инс“ АД против С. К. Н. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за означените в заявлението суми.

1

Съдът е издал заповед за изпълнение както за посочените в заявлението суми, така и за претендираните с него разноски, вкл. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

След връчване на заповедта на 06.12.2023 г., в едномесечния срок за изпълнение от длъжника по нея е подадено възражение от С. К. Н., чрез пълномощника адв. Д. Г., с приложени доказателства - две разписки, едната от 02.01.2024 г. - за заплащане на сумата от 630 лв., а втората за заплащане на сумата от 10 лв. Съдът е известил заявителя за постъпилото възражение за изпълнение на 22.01.2024 г., като в указания тридневен срок от заявителя е постъпила молба (вх. № 411/23.01.2024 г.), в която се посочва, че с предложените в изпълнение суми са погасени вземанията по заповедта, но не и означеното в нея адвокатско възнаграждение от 1000 лв., като се поддържа, че то е дължимо, доколкото длъжникът е дал повод за завеждане на делото.

С определение № 46/26.01.2024 г. съдът обезсолил заповедта за изпълнение само в частта по претендираните със заявлението суми и заплатената от заявителя държавна такса, но не и за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

При така установените факти, настоящият състав намира следното от правна страна:

Предвид развилата се докрай процедура по чл. 414а ГПК с частичното уважаване на подаденото от длъжника по заявлението възражение за изпълнение по чл. 414а ГПК, с оглед становището на заявителя по възражението, съдът приема, спорът в настоящето производство, очертан с частната жалба, се свежда единствено до дължимост на разноските по заповедта в размер на 1000 лв. Разрешаването на този спор преминава през изследване и отговор на въпросите дали с поведението си длъжникът по заповедта е дал повод за подаване на заявлението и дали търсените по заявлението и включените в заповедта разноски са сторени действително в този им размер, респ. дали размерът на адвокатското възнаграждение не прекомерен съобразно нормативно установения минимален такъв за съответния вид защита и съдействие. Обезсилвайки издадената заповед по всички търсени вземания, вкл. в частта за разноските, но само за заплатената държавна такса (предвид предложеното и прието плащане на същите суми), районният съд е счел, че длъжникът е дал повод за завеждане на делото и че с оглед на това той дължи и заплащане на разноските от 1000 лв. - платено от заявителя адвокатско възнаграждение, с оглед на което заповедта не е обезсилена за тази сума.

Изследвайки въпроса за дължимост на разноските по делото, съдът приема, че заявителят не би могъл да се освободи от тяхното заплащане, защото с поведението си той е дал повод за подаване на заявлението, доколкото към този момент падежът на шест от деветте погасителни вноски е бил настъпил. В този смисъл длъжникът по заповедта дължи заплащане и на адвокатското възнаграждение, защото то също се явява част от разноските, сторени от заявителя (чл. 78, ал.1 ГПК), но не в поосечения в заповедта размер от 1 000 лв. Последният не съответства нито на нормативно установения по наредбата минимум в чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която разпоредба за защита в заповедното производство в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните 2 суми. Ето защо същият следва да се редуцира до минималния такъв според Наредбата, а именно на сумата от 400 лв. (чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 Наредба № 1/2004 г.), с оглед на което издадената заповед следва да се отмени за горницата над тази сума до означения в нея размер от 1000 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение № 377/29.11.2023 г., по ч.гр.д. № 762/2023 г. на Районен съд Троян, в частта за разноските, с която е разпредено длъжникът С. К. Н. да заплати на „Кредит Инс“ АД адвокатско възнаграждение, за горницата над 400 лв. до от 1000 лв., като вместо това постановява ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ подаденото от „Кредит Инс“ АД против С. К. Н. (заявление с вх. № 5120/17.11.2023 г. на РС Троян) за издаване на заповед за изпълнение и за разноски – адвокатско възнаграждение за разликата над 400 лв. до 1000 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3