Решение № 4211 от 08.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4211 гр. София, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20211110215612 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 15612 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "Самостоятелна медикодиагностична лаборатория – Рамус" ООД срещу наказателно постановление /НП/ №557021—F561361 от 22.01.2021 г. на началник на отдел в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

1

Жалбоподателят иска отмяната на НП като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател поддържа жалбата чрез своя процесуален представител. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

Н а 27.07.2020 г. Т.И. –инспектор по приходите в НАП, след извършена проверка, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 17.07.2020 г. нарушение на чл. 3 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ в присъствие на един свидетел. Представител на нарушителя подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 22.01.2021 г. Л.х – Началник на отдел в „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП София издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 193, ал.

2 от ЗДДС и представените заповеди на ИД на НАП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 17.07.2020 г. служители на НАП извършили проверка на търговски обект – лаборатория, находящ се в гр. Садрес стопанисван от "Самостоятелна медикодиагностична лаборатория – Рамус" ООД. Дневният оборот съгласно междинен отчет от монтирано в обекта ФУ бил 739,50 лв. Фактическата наличност на парични средства в касата на обекта към момента на проверката била 940, 00 лв., поради което била установена положителна разлика в касовата наличност в размер от 200,50 лв., която представлявала въвеждане на пари в касата, което не било отразена във фискалното устройство. Същото притежавало функциите "служебно въведени" и "служебно изведени суми".

В резултат на проверката било прието, че жалбоподателят е извършил административно нарушение и бил издаден процесният АУАН.

2

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св. Т.И. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средста, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане, като по същество по делото липсва и спор по отношение на фактите.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18 от 13.12.2006 г.

С въпросната разпоредба е установено задължението на търговците да регистрират във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, извън случаите на продажби.

Адресат на задължението по наредбата е търговецът, който стопанисва съответния търговски обект и от чието име се извършват продажби на стоки/услуги, а не неговите служители, поради което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, като са неоснователни доводите му в насока необходимостта да бъде санкциониран служителят в лабораторията.

По делото се установи от обективна страна, че дружеството не е регистрирало във фискално устройство промяна на касовата наличност, като към момента на проверката е констатирана положителна разлика спрямо отчетената във ФУ в размер от 200,50 лв.

С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение от обективна страна. Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на техни задължения към държавата или общината не следва да се изследва въпросът за наличието на вина, като е ирелевантно за осъществяване състава на административното нарушение дали разминаването в касовата и фискалната наличност се дължи на виновно поведение на служител на жалбоподателя.

Съгласно § 11 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., същата се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв за юридическите лица и едноличните търговци, които нарушат или допуснат извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, ако нарушението е довело до неотразяване на приходи. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно – имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. за юридически лица и еднолични търговци.

Безспорно не всяка положителна разлика между фактическата и фискална наличност на каса представлява укриване на приходи, като това обстоятелство във всеки случай следва да бъде изрично посочено и доказано от административнонаказващия орган. В случая в АУАН и НП липсват каквито и да е фактически твърдения, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, поради което остава неясно защо имуществената санкция е определена в пределите по чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, въпреки че като правно основание за санкциониране на жалбоподателя е посочено чл. 185, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДДС. Именно на основание тази разпоредба следва да бъде определена санкцията на нарушителя в посочените по-горе предели от 500 до 2000 лв.

При определяне размера на имуществената санкция, като съобрази принципите на чл. 27 от ЗАНН, настоящата инстанция отчете размера на неотразената промяна в касовата наличност и прие, че прогласените в чл. 12 от ЗАНН цели могат да бъдат 3 постигнати в пълна степен с налагане на имуществена санкция в минималния нормативно предвиден размер от 500 лв.

За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да намери приложение хипотезата на маловажен случай на административно нарушение. При преценката си съдът отчете характера и вида на засегнатите обществени отношения. В настоящия казус нарушението на Наредбата е формално, но разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е обща и може да намери приложение при всички видове административни нарушения, като докато наличието на определени вредни последици не е от значение за съставомерността на нарушението, именно въз основа на тях се прави преценка за конкретната обществена опасност на деянието. Регистрирането на промените в в касовата наличност във фискалното устройства има за цел да съдейства за установяване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите, съответно пропускът за подаване на информация, възпрепятства дейността на държавните органи по попълване на фиска. При преценка на обществената опасност следва да се вземе предвид абсолютният размер на неотразената промяна в касовата наличност, относителният размер на сумата спрямо общата касова наличност и причините за нерегистриране на промяната. В съдебната практика като маловажни се преценяват случаите, когато фактическата наличност в брой е по-малка от отчетената с ФУ наличност, т. е. когато разликата е отрицателна, защото тогава негативните последици са единствено за търговеца и не могат да застрашат обществените отношения, свързани с публичните задължения. В настоящия казус разликата във фактическата наличност в касата обаче е положителна и не може да бъде определена като незначителна. Настоящото нарушение разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да намери приложение хипотезата на маловажен случай.

По гореизложените причини, настоящият съдебен състав приема, че НП следва да бъде изменено като бъде намален размерът на наложената санкция до сумата от 500 лв.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №557021—F561361 от 22.01.2021 г. на началник на отдел в ЦУ на НАП, с което на "Самостоятелна медикодиагностична лаборатория – Рамус" ООД на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба 4

Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция до сумата от 500 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН

"Самостоятелна медикодиагностична лаборатория – Рамус" ООД, ЕИК ххх да заплати на Националнаа агенция за приходите сумата от 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5