Определение № 3190 от 01.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3190 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно частно наказателно дело № 20261100605816 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345, във. вр. с чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 270, ал. 4, във вр. с чл. 270, ал. 1 НПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от адв. С.А. – САК, защитник на подсъдимия П. П. П., срещу протоколно определение от 12.08.2026 г., постановено по НОХД № 14390/2023 г., по описа на СРС, НО, 5 състав, с което е оставено без уважение искане за изменение на изпълняваната спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Оспорва се изводът на първата инстанция за наличие на обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия към извършването на инкриминираното деяние. Излагат се доводи в посока, че събраните до момента в съдебната фаза доказателства не са еднопосочни по отношение на фактическата обстановка към момента на твърдяното деяние.

Сочи се, че подсъдимият е задържан от 20.01.2026 г., т.е. почти седем месеца, което превишава разумния срок за задържането му под стража. На следващо място се посочва, че подсъдимият е с установена самоличност и постоянен адрес, на който пребивава, не се е укривал и не е променял адреса си, поради което може да бъде намерен от компетентните органи и при налагане на мярка за неотклонение „домашен арест“. Твърди се, че не е налице опасност подсъдимият да се укрие, като такава не може да се извлече от заминаването му да полага труд в чужбина, тъй като при положени достатъчни усилия от съда е било обективно възможно да бъде надлежно призован чрез работодател.

Посочва се, че предхождащото осъждане на подсъдимия не е от естество да обоснове предположение, че при изменение на мярката за неотклонение в полека ще се достигне до хипотеза, при която лицето ще извърши друго престъпление. Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното 1 определение, с което е потвърдена наложената спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ и изменянето й в по-лека такава.

По делото не е постъпило становище от страна на СРП.

Депозираната частна жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок по чл. 342, ал. 1 НПК – седемдневен от постановяване на определението, както и от процесуално легитимирано лице, а именно упълномощения защитник на подсъдимия. Освен това е насочена срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Съдът приема следната фактическа обстановка:

С постановление на СРП, предявено на подсъдимия на 12.10.2023 г., П.

П. П. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1681/2022 г., по описа на 04 РУ - СДВР, пр. пр. № 45095/2022 г., по описа на СРП, за престъпление с правна квалификация по чл. 198, ал. 1 НК. Със същото постановление по отношение на привлеченото като обвиняем лице е взета мярка за неотклонение „подписка“. Във фазата на досъдебното производство обвиняемият е посочил адрес за призоваване в гр. София, ж.к. „********.

Производството по НОХД № 14390/2023 г., по описа на СРС, НО, 5 състав, е образувано по внесен от СРП на 23.10.2023 г. обвинителен акт срещу П. П. П. за престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.

С разпореждане от 03.01.2025 г. на СРС, НО, 5 състав, е насрочено първо открито съдебно заседание за 30.01.2025 г., като е разпоредено и призоваване на страните. За посоченото съдебно заседание подсъдимият е нередовно призован, видно от върнатата в цялост призовка, намираща се на л. 17 от делото, като с оглед и неявяването му първоинстанционният съд е разпоредил обявяването му за общодържавно издирване с мярка „установяване на адрес“.

Във връзка с това са получени данни от „ОПКП“ към СДВР, че издирваното лице работи в Германия и ще се завърне на територията на Република България през м. април 2025 г.

В насрочените за 04.03.2025 г. и 08.04.2025 г. открити съдебни заседания не е даден ход на делото с оглед повторното нередовно призоваване на подсъдимия. В писмо от 05.05.2025 г. от „ОПКП“ към СДВР е посочено, че подсъдимият работи в Германия и се очаква да се върне на територията на страната в края на месец юни.

В проведеното на 08.05.2025 г. открито съдебно заседание не е даден хода на делото предвид получените чрез посоченото по-горе писмо данни и невъзможността за призоваване на подсъдимото лице.

От последваща справка от „ОПКП“ към СДВР се установява, че подсъдимият все още работи в Германия и следва да се прибере обратно в страната в края на месец септември 2025 г.

С протоколно определение от 01.07.2025 г. първоинстанционният съд, като е констатирал наличието на предпоставките по чл. 66 НПК е изменил взетата на подсъдимия в хода на досъдебното производство мярка за 2 неотклонение „подписка“ в мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В откритото съдебно заседание насрочено за 25.09.2025 г. ход на делото не е даден с оглед невъзможността за установяване местонахождението на подсъдимия и редовното му призоваване, както и предвид неявяването му в заседанието.

С Разпореждане от 21.01.2026 г. разглеждането на делото е насрочено за открито съдебно заседание на 30.01.2026 г. Видно от писмо от „ОПКП“ към СДВР подсъдимият е задържан на 20.01.2026 г. В рамките на посоченото заседание са представени и приети два броя трудови договори за лицето П. П.

П. съответно от 22.07.2025 г. и от 08.01.2025 г., както и длъжностна характеристика на длъжността „работник, строителство“. От страна на подсъдимия е отправено и искане за изменение на взетата му мярка за неотклонение „задържане под стража“, което е оставено без уважение от първата инстанция с протоколно определение, потвърдено с определение от 20.02.2026 г., постановено по ВНЧД № 882/2026 г., по описа на СГС, НО, I въззивен състав.

Последвали са открити съдебни заседания, както следва: на 27.02.2026 г.

– в което е даден ход на разпоредителното заседание и е потвърдена взетата на подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“; на 08.05.2026 г.

(пренасрочено за друга дата по молба на защитника на подсъдимия адв. К.) – разглеждането на делото е отложено, поради неявяване на адв. К.; на 04.06.2026 г. – в което разглеждането на делото отново е отложено за друга дата с оглед направеното от служебния защитник на подсъдимия – адв. К., искане за освобождаването му и необходимостта от определяне на друг служебен защитник; на 03.07.2026 г. – в което разглеждането на делото е отложено, поради пропуск на съда и за изпращане на искане до САК за определяне на нов служебен защитник на подсъдимия и на 12.08.2026 г. – в което е даден хода на съдебното следствие, проведен е разпит на свидетелите С.Е., И.,Я., Т. и Д.Е., както и съдът е оставил без уважение искането на подсъдимия и неговия защитник за изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.

В обжалваното протоколно определение районният съд е намерил, че обоснованото предположение за съпричастност на подсъдимия към повдигнатото му обвинение не е разколебано, налице е опасност същият се да се укрие, както и да извърши друго престъпление, ако спрямо него бъде взета по-лека мярка за неотклонение от най-тежката такава „Задържане под стража“.

Посочено е, че въпреки взетата на подсъдимия, в хода на досъдебното производство, мярка за неотклонение „подписка“, същият е променил адреса си без да уведоми за това компетентните органи, което е довело и до изменение на мярката му в по-тежка, на основание чл. 66 НПК.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 270 НПК предвижда възможност за разглеждане на въпроса за изменение на мярката за неотклонение по всяко време на съдебното производство до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. При 3 направено искане в тази насока съдът следва да подложи на преценка данните по делото, като установи дали продължават да са налице предпоставките за прилагане на съответната мярка за неотклонение, респективно дали са възникнали нови обстоятелства, които обосновават нейното изменение или отмяна.

Настоящият въззивен състав намира, че първата инстанция неправилно е отказала да измени взетата на подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека, поради следните съображения:

Действително от съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че и към настоящия момент на развитието на делото продължава да е налице обосновано предположение за вероятната съпричастност на подсъдимия П. към деянието, за което му е повдигнато обвинение, като с оглед стадия, в който се намира наказателното производство, въззивният съд намира, че не следва да се извършва подробен анализ на конкретните доказателства, от които се извежда този извод. Същият следва да намери своето място като част от изложението в акта по съществото на делото.

По отношение на опасността от укриване на подсъдимия следва да бъде посочено, че такава не се установява, така както такава е липсвала и в производството по чл. 66 НПК за вземане на по-тежка мярка за неотклонение на подсъдимия. Това е така, доколкото от събраните в тази насока данни е видно, че подсъдимият П. е с установена по делото самоличност и адрес, съвпадащ с постоянния му такъв по лична карта. Нещо повече, от намиращите се в кориците на първоинстанционното дело книжа се установява, че подсъдимият не се е укривал, а напротив – полагал е труд по трудови правоотношения в Германия, страна – членка на Европейския съюз, за което са събрани надлежно данни от компетентните органи. Въпреки това обаче, настоящият въззивен състав намира, че не са положени всички необходими и обективно възможни усилия от страна на районния съд за установяване точното местонахождение на подсъдимия, с цел неговото редовно призоваване за насрочените открити съдебни заседания, както и за връчване на преписи от обвинителния акт и разпорежданията за насрочване на делото. С оглед данните, че лицето се намира на територията на страна – членка на Съюза, адресът на същото е можело да бъде издирен чрез изпращане от страна на съда на писмо до Дирекция "Международно оперативно сътрудничество".

Липсват достатъчни усилия за намирането на подсъдимия и преди получаването на данни за пребиваването му извън страната – в кориците на делото не се откриват справки за работодател, за телефонни номера, както и други подходящи опити за установяване местонахождението на лицето. Нещо повече, видно от описаните по-горе факти по делото, обвинителният акт е внесен и съдебното производство е било образувано на 23.10.2023 г., като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание едва с разпореждане от 03.01.2025 г., през който период от време подсъдимият не е могъл да узнае за преминаването на наказателния процес в неговата съдебна фаза. С оглед изминалия между образуването и насрочването на делото за първото съдебно заседание значителен период от време не може да се отрече или ограничи основното право на подсъдимия да полага труд, какъвто се 4 установява, че е полаган във връзка с представените по делото трудови договори. Още повече, че към момента на образуване на съдебното производство подсъдимият се е намирал в трудоспособна възраст, а престирането на работна сила по валидно трудово правоотношение в никакъв случай не може да бъде преценено като укоримо поведение. Ето защо, не би могло да се приеме, че подсъдимият П. се е укривал от органите, както на досъдебното производство, така и от съда, в съдебната фаза на процеса.

На следващо място, съдебното производство пред първата инстанция е в крайния етап от развитието си – следва да бъде проведен разпит на свидетелите, които са призовани за насроченото за 06.10.2026 г. открито съдебно заседание, както и на вещите лица, изготвили допуснатите в досъдебното производство експертни заключения. От датата на първоначалното задържане на подсъдимия на 20.01.2026 г. до датата на постановяване на настоящото определение, е изминал значителен период от време или от повече от седем месеца. Поради това, дори и да е била налична първоначална индиция за укриване, то основателен би бил извод в посока, че интензитетът на евентуалната опасност от укриване значително е намалял още повече по делото са събрани писмени доказателства, от които се установява, че подсъдимият П., в периода, в който според първия съд се е укривал, е полагал труд въз основа на сключени от него трудови договори. Следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимият не е препятствал развитието на производството след задържането му, съдебните заседания не са отлагани неоснователно поради причини, зависещи от подсъдимия, същият е упълномощил защитник, който да осъществява защитата му пред съда, като е изпълнявал вменените му задължения в качеството му на подсъдим.