Решение № 873 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

И. Ал. Стоилов при участието на секретаря Вероника Р. Д.а в присъствието на прокурора И. В. П. като разгледа докладваното от И. Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606528 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по реда на тази глава.

С присъда от 16.02.2023 г.,постановена по НОХД № 12429/21 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. М. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, поради което и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 343г от НК, подс. Б. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години, с приложение на чл. 59, ал. 4 от НК.

Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, спрямо подс. Б. е приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, наложено по НОХД № 4573/20 г. по описа на СРС, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

Против присъдата в законоустановeния срок е постъпила жалба от адв. В. И., упълномощен защитник на подс. Б., с която се оспорва правилността на съдебния акт, като постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.

Твърди се за едностранно и непълно водене на съдебното производство. Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава.

Във въззивната жалба се прави доказателствено искане за назначаване на съдебнохимическа експертиза за извършване на химичен анализ на контролната проба от кръв, взета от подс. Б. на 30.04.2021 г., предвид съществените различия между показателите на техническото средство и резултата от химическото изследване на кръвната проба и 1 разминаванията между свидетелските показания относно действителното състояние и поведение на подсъдимия.

Срещу въззивната жалба не е постъпило възражение от СРП.

Въззивната жалба не е допълнена в указания за това срок, след връчване на мотивите на съда.

Съдебният състав при преценката си по реда на чл. 327 от НПК остави с определението си за насрочване на съдебно заседание без уважение така направеното във въззивната жалба доказателствено искане, аргументирайки се с НАРЕДБА № 1 ОТ 19.07.2017 г. ЗА РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА И/ИЛИ УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА ИЛИ ТЕХНИ АНАЛОЗИ

(Наредба № 1 от 2017 г.), съгласно която повторно извършване на химически анализ на кръвна проба се допуска, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 от същата Наредба. Този срок, включително за контролната (втора) кръвна проба, е три месеца, който е изтекъл на 30.07.2021 г. – преди повече от четири години и три месеца.

В о. с. з. защитата на подс. Б. депозира нови доказателствени искания: допускане и разпит в качеството им на свидетели, на експертите, изготвили химическата експертиза изх.

№ 2549/01.05.2021 г., с оглед изясняване на механизма, по който е било извършено химическото изследване и не посочване какви са били резултатите от първото и второто изследване на кръвта; изискване на справка от ВМА-София, съдържаща данни относно марката и модела на уреда за изследване, както и доказателства за неговата годност, включително копие от сервизен протокол за периодична проверка на апарата, както и доказателства за контролен сертификационен анализаторен стандарт; официална справка на коя дата е била унищожена втората кръвна проба.

Съдът остави без уважение горепосочените искания както поради изминалия сравнително дълъг период от време спрямо датата на деянието, което предвидимо обезсмисля показанията на експертите, така и с оглед специалния ред за изследване на употребата на алкохол от водачите на МПС, предвиден в Наредба № 1 от 2017 г., който дава възможност да се прецени дали тези изисквания са спазени, съобразно приложените по делото документи, с уговорката, че фактите, обективирани в тях ще бъдат преценени по същество.

В хода по същество пред въззивната инстанция защитникът на подс. Б. поддържа така подадената въззивна жалба и аргументите, изложени в нея. Акцентира, че доказателствената съвкупност не покривала стандартите за доказаност по безспорен и категоричен начин на вмененото деяние, поради което не следвало да бъде потвърдената присъдата. Не бил налице субективният момент в престъплението, доколкото пред първата инстанция подсъдимият бил заявил, че количеството употребено от него бира е било около 20:00 часа на предходната вечер, а той е бил спрян за проверка в 10:00 часа на следващия ден. Моли се за нова, оправдателна присъда със законовите последици от това.

Прокурорът от СГП счита първоистанционната присъда за правилна и законосъобразна, поради което следвало да бъде потвърдена.

В своята последна дума подс. Б. заявява, че вече си бил взел поука и съжалявал за стореното, но не мисли, че присъдата била редна.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от активно легитимирана страна – защитник на подс. М. Б..

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображенията на 2 състава са следните:

За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. М. Б. е роден на ******** г. в гр. София, българин, с българско гражданство, неженен, средно образование, безработен, осъждан, с адрес: гр. София, ул.

„********.

Същият е бил осъждан с протоколно определение от 23.09.2020 г. за одобрение на споразумение, влязло в законна сила на същата дата, постановено по НОХД № 4573/2020 г. по описа на СРС, НО, 101 с-в, с което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години.

Подс. Б. бил правоспособен водач на МПС с издадено свидетелство за управление на МПС с № ******** за категории „В“, „АМ” и „В1“.

На 30.04.2021 г. около 09:45 ч. в гр. София, по ул. „Оборище”, с посока на движение от ул. „Г. С. Раковски” към бул. „Васил Левски“, подсъдимият М. Б. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген ” с рег. № ********.

По това време на същото място свидетелите Е.С..Б и Д.С.Д., и двамата АП – 44 при 05 РУ на СДВР, изпълняващи служебните си задължения, предприели рутинна проверка на горепосочения лек автомобил.

В хода на проверката полицейските органи установили, че управляващият МПС-то, в лицето на подс. Б., излъчвал мирис на алкохол, за което на мястото на проверката за съдействие бил извикан екип на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР.

Пристигналият на място екип от свидетелите В.Р.С. и А.С.А., и двамата контрольори, извършил на водача проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, инв. № ARNA 0143, проба № 227, като същото отчело положителен резултат от 1,13 на хиляда алкохол в издишания от подс. Б. въздух.

За извършените нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) св. С. съставил на подс. Б. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 372884/30.04.2021 г. Въз основа на така съставения АУАН, на подсъдимия със ЗППАМ № 1071/30.04.2021 г. била наложена и принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“.

Предвид показанията на техническото средство, на подсъдимия Б. бил съставен и връчен Талон за изследване № 077312/30.04.2021 г. Видно от протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръвта № 2549/01.05.2021 г., изготвено от химик при специализирана химическа лаборатория при МБАЛ „Военномедицинска академия“, подс. Б. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си от 0,84 на хиляда.

За да възприеме гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на следните гласни и писмени доказателства: показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В.С., Е.Б., Д.Д., А.А. и Е.П.; писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – АУАН № 372884 от 30.04.2021 г., писмо с рег. № 4332р24879/10.05.2021 г. на Началника на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, заповед № 1071/30.04.2021 г. за прилагане на ПАМ, протокол за изследване с техническо средство, протокол за химическо изследване № 2549/01.05.2021г., Талон за изследване № 077312, протокол за медицинско изследване, справка картон на водача, лист за преглед на пациент № 12074/30.04.2021г., извлечение от регистър при ВМА, справка за съдимост.

Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови 3 доказателства и доказателствени средства, поради което въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен, аргументиран и в достатъчна степен обстоен анализ на събраните по делото доказателствени материали, които са обсъдени изчерпателно, съпоставително и логически издържано, включително спрямо основни принципи на житейската логика.

Въззивната инстанция напълно споделя доводите и съображенията на първата инстанция относно показанията на четиримата полицейски служители, като следва да посочи, че анализът на съда не само не е повърхностен, но в необходимата степен задълбочен и аналитичен, отчитайки различните групи релевантни обстоятелства, които са били възприети от тези свидетели – свидетелите Б. и Д. описват възприетото от тях при спирането на лек автомобил марка „Фолксваген ” с рег. № ******** за проверка и поведението на неговия водач, в лицето на подс. Б., а свидетелите С. и А. – предприетите действия по проверка на подсъдимия за употреба на алкохол.

В достатъчна степен аргументирано първият съд е обяснил защо кредитира показанията на четиримата полицейски служители и защо приема за крайно незначителни констатираните противоречия спрямо изложеното от тях на ДП или липсата на спомени. За пълнота следва да се посочи, че съдът, където е било необходимо, е приобщил на основанията, визирани в чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, показанията на същите свидетели от ДП, с цел отстраняване на тези противоречия или допълване на доказателствената съвкупност.

Особеното в случая е, че законодателят е предвидил специален ред в Наредба № 1 от 2017 г. за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС, който предполага предприемането на точно определени в наредбата действия от страна на изрично посочени длъжностни лица, използването на технически средства и документиране на резултатите от употребата им в нарочни протоколи, срокове за действия и вид действия след тестването с техническо средство, медицинските заведения, където се взема кръвна проба, състояние на опаковките на кръвната проба, ред и метод на изследването им и т. н. Част от протоколите за тези действия са изрично предвидени в приложения към наредбата.

В тази връзка проверката на изложеното от страна на полицейските служители, спрели за проверка и впоследствие тествали подс. Б., е допълнително улеснено от изготвената по силата на специалната наредба и приложена по делото документация.

Именно тя дава основание да се кредитира изложеното от полицейските служители като изцяло кореспондиращо на фактите, обективирани в приобщената документация.

Съдът дори е уважил доказателственото искане на защитата и допуснал до разпит Е.П., изготвила протокол за медицинско изследване. Изложеното от нея единствено потвърждава вписаните от самата нея констатации в протокола и не разколебава по никакъв начин съобщеното преди нея от полицейските служители.