Решение № 3113 от 27.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3113 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100509834 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 11.05.2023 год., постановено по гр.дело №45045/2022 год. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Й. Ц. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1501.89 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода от м.08.2018 год. до м.04.2020 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Хиподрума“, ул.“*******, сумата от 34.17 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода о т м.09.2018 год. до м.04.2020 год. и сумата от 233.44 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 год. до 09.09.2021 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №54972/2021 год. по описа на СРС, ГО, 42 с-в – 23.09.2021 год. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени в останалата им част като погасени по давност, както следва: искът за главницата за топлинна енергия – за разликата над 1501.89 лв. до пълния претендиран размер от 1653.97 лв., искът за глъвницата за дялово разпределение – за разликата над 34.17 лв. до пълния претендиран размер от 35.84 лв., а искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия – за разликата над 233.44 лв. до пълния претендиран размер 1 от 252.80 лв.; отхвърлен е и като неоснователен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7.09 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 1 299.75 лв. и направените разноски в заповедното производство в размер на 80.90 лв.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове като погасени по давност, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не бил съобразил, че съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год., и за преодоляване на последиците от него /в сила от 14.05.2020 год./, сроковете, в т.ч. и давностните такива, включително срокът на погасителната давност, били спрели да текат в периода от 13.03.2020 год. до 22.05.2020 год. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата М. Й. Ц. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивна т а жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но е частично неправилно.

Безспорно е във въззивното производство, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния апартамент №13, находящ се в гр.София, ж.к.“Хиподрума“, ул.“******* и има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, както и че стойността на доставената през 2 периода от м.май 2018 год. до м.април 2020 год. възлиза на 1 619.41 лв. /която сума е в понисък размер от претендираната от ищеца – 1 653.97 лв., а цената на услугата дялово разпределение за периода от м.август 2018 год. до м.април 2020 год. – на 35.84 лв.

Спорният между страните въпроси по същество във въззивното производство е свързан с това дали част от процесните вземания са погасени по давност.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР №3/2011 год. по тълк.дело №3/2011 год. на ОСГКТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.

Съответно вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата, когато те са капитализирани, когато са присъдени със съдебно решение и когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. Вън от тези случаи вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност по силата на чл. 111, б. ”в” ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че задълженията за заплащане на стойността на топлинната енергия за процесния период са възникнали като срочни, който извод следва от чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 год. – в 45-дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят.

Съответно за изпадането на длъжника /ответника/ в забава не е необходимо отправянето на покана от страна на кредитора – чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници за стойността на топлинната енергия тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. Тригодишната погасителна давност за акцесорните вземания за лихви също се отброява от датата, на която настъпва изискуемостта на съответната главница, т.е. падежа на всяка една от главниците. По отношение на задълженията за цената на услугата дялово разпределение е приложимо правилото на чл.

114, ал. 2 ЗЗД, тъй като страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД, но давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

3

Съответно от 15.07.2018 год. – когато изтича срокът за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за първия месец от исковия период /м.май 2018 год./ и от 01.09.2018 год. – когато е възникнало задължението за заплащане на цената на услугата дялово разпределение за първия месец от исковия период /м.август 2018 год./, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /виж чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 23.09.2021 год., не са изтекли 3 години – при съобразяване на нормата чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 год., и за преодоляване на последиците вр. с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн., ДВ, бр. 44/2020 год., в сила от 14.05.2020 год./, поради което и противно на приетото от СРС, въззивният съд счита, че вземанията на ищеца за главници за топлинна енергия за периода от м.май 2018 год. до м.юли 2018 год. включително, чийто размер възлиза на 117.52 лв. /видно от заключението по съдебнотехническата експертиза/ и за цена на услугата дялово разпределение за м.август 2018 год. в размер на 1.67 лв. /видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза/ не са погасени по давност.

Следователно ищецът се легитимира като кредитор на вземания за стойността на топлинната енергия за периода от м.май 2018 год. до м.април 2020 год. в размер на 1 619.41 лв. и на вземане за цената на услугата дялово разпределение за периода от м.август 2018 год. до м.април 2020 год. в размер на 35.84 лв., до които и релевираните претенции се явяват основателни.

Както вече бе посочено, несъмнено е по делото, че ответникът е в забава по отношение на задължението си за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, поради което и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установен в своето основание за периода от 15.09.2019 год. до 09.09.2021 год., а тъй като липсват данни за нейния размер, СГС го определя по реда на чл. 162 ГПК на 250.80 лв., до който и релевираната акцесорна претенция подлежи на уважаване.

Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове по чл. 153 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1 501.89 лв. до размера от 1 619.41 лв. /т.е. за сумата от 117.52 лв./ – стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2018 год. до м.юли 2018 год. включително, за разликата над 34.17 лв. до размера от 35.84 лв. /т.е. за сумата от 1.67 лв./ – цена на услугата дялово разпределение за м.август 2018 год. и за разликата над 233.44 лв. до размера от 250.80 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 год. до 09.09.2021 год., които претенции подлежат на уважаване.

В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.

По отношение на разноските:

4

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца неприсадената част от разноските в първоинстанционното производство в размер на 100.30 лв. и в заповедното производство в размер на 6.18 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 18.94 лв. и сумата от 77.78 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от въззивната жалба, респ. уважената част от исковете.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 11.05.2023 год., постановено по гр.дело №45045/2022 год. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, в частта му, в която са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Й. Ц. искове с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1 501.89 лв. до размера от 1 619.41 лв. /т.е. за сумата от 117.52 лв./ – стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2018 год. до м.юли 2018 год. включително, за разликата над 34.17 лв. до размера от 35.84 лв. /т.е. за сумата от 1.67 лв./ – цена на услугата дялово разпределение за м.август 2018 год. и за разликата над 233.44 лв. до размера от 250.80 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 год. до 09.09.2021 год., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: