Решение № 2788 от 05.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2788 гр. Пловдив, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330108379 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по подадена жалба от И. Р. Ч., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице рег. № *** г., издадена от К. Б. – ***, група *** при РУ – Т., ОД на МВР - П., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „задържане за срок до 24 часа“.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон и в несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателя, заповедта е лишена от посочване на фактическото и правното основание за задържането, а наложената ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР се явявала необоснована и непропорционална. Жалбоподателят твърди, че не се е укривал, поради което и не е следвало да бъде задържан. Счита, че заповедта не е издадена при спазване на целите на закона с оглед обстоятелството, че в случая принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано. Поради изложеното се претендира издадената заповед да бъде отменена.

Претендират се и направените по делото разноски.

От органа издал заповедта за задържане – К. Д. Б., е постъпило становище за неоснователност на подадената жалба. Посочва, че заповедта съдържа всички необходими реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Излагат се доводи, че същата съответства 1 на закона и преследваната цел, а именно – временно да се ограничат правата на лицата, за които има данни, че са извършили престъпление. Моли за отхвърляне на жалбата. В случай че жалбата бъде уважена, то е направено възражение за намаляване до минимален размер на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и обсъди доводите, изложени в жалбата, счита от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, произтича от процесуално легитимирано лице, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. По същество същата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Прилагането на мярката по чл. 72 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, но писмената заповед за задържане е административен акт, който се издава при наличието на фактически и правни основания. Преценката за законосъобразност следва да бъде основана на конкретни факти и обстоятелства, налагащи временното ограничение на адресата, независимо от бързината на производството. Съобразява се също, че целта на мярката не е да се наложи наказание за конкретно престъпление или противообществена проява – мярката за административна принуда няма характер на наказание за осъществено съставомерно деяние, а цели предотвратяване на неблагоприятни последици във връзка с предвидените в закона хипотези, респективно да се установи съпричастност на дадено лице към извършено конкретно деяние и да се съберат данни за правилното му квалифициране. Задържането на основание чл. 72, ал. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или друго противообществено деяние или да се укрие. Задържането предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани данни за съпричастност на задържаното лице към извършване на престъпление.

В конкретния случай заповедта за задържане е издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощие да задържат граждани имат полицейски органи, каквото качество притежава издателят на заповедта. От представеното по делото писмо от ВПД **** на сектор „***“ се установява, че К. Б. е назначен в системата на МВР през *** г. и заема длъжността: *** *** степен в Участък-С. към РУ – Т. при ОД на МВР - П. /л.**/. В 2 заповедта за задържане е посочено основанието за задържане, а именно: наличие на данни за извършено от И. Р. Ч. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, по *****, по описа на РУ – Т., за това, че на *** г. в *** е причинил лека телесна повреда по хулигански подбуди на Н. Г. А.. На задържания е връчено копие от заповедта срещу подпис. При задържането е представена от полицейските органи и подписана от задържания Декларация за правата на задържаното лице, като в „Част Втора“ от нея изрично е посочено, че задържаният не желае адвокатска защита нито по негов избор и за негова сметка, нито служебен защитник. Подписана е от задържания и нарочна декларация, че не желае адвокатска защита. Не са декларирани здравословни проблеми. Видно от отразеното в заповедта за задържане, жалбоподателят И. Ч. е задържан в *** часа на *** г. /л. ***/, а видно от представената по делото разписка същият е освободен в *** часа на *** г. /л. л. **/. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й адекватно да я организира. Липсва и противоречие на материалноправните разпоредби, тъй като от събраните по делото доказателства се установяват данни за извършено от страна на лицето престъпление, които данни са налице към момента на издаване на заповедта за задържане, поради което са изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Със заповедта за задържането нито се установява по несъмнен начин вината на дееца, нито законът изисква пълно и точно описание на всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна на противоправното деяние. Изискването е да има достатъчно данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая такива са налични и са били констатирани от органа, издал заповедта. От приетите по делото материали по преписка ***, по описа на РУ – Т., пр. вх. № *** г., по описа на РП - П., се установява, че в хода на проверката е снето обяснение от И. П., който е заявил, че работи във фермата на Н. А. и се грижи за животните. На *** г., около ***-*** часа, П. отишъл да прибира животните в обора, като бил с каруца, която оставил пред обора. В този момент видял, че Ч. е там, при което го попитал защо *** /Н. К./ ... детето му. След тези негови думи Ч. се отправил към него с кол, ударил го, след което П. паднал на земята в безсъзнание. След като се свестил, видял линейката. След това А. закарал П. за преглед в гр. П., където бил прегледан и освободен за домашно лечение. П. отрича да е тръгвал с вила срещу Ч., като уточнява, че във фермата е видял само Ч. и не е виждал Н. К. и *** му. В снетите им обяснения А. и П. потвърждават, че вечерта на *** г. били употребили алкохол. От приетата по делото докладна записка /л**- гръб/ се изяснява, че след проведените оперативни действия е установен свидетел на 3 случилото се, а именно – З. Д. В.. В снетото й обяснение същата заявява, че вечерта на *** г. е прибирала коня на А., във фермата му. И. П. бил пред обора на Ч.. Ч. дошъл с кола, слязъл от колата и ударил П. в лицето с юмруци, след което започнала да му тече кръв от носа. В. избягала и отишла вкъщи. Посочва също, че била припаднала, а майка й Д. В. я свестила с чаша вода. Казала на *** да се обади на А.. Снето е било обяснение и от Д. В., в което се потвърждава заявеното от ****. Изяснява се, че в хода на проверката са били предоставени съдебномедицински удостоверения от лицата И.

П. и Н. А., като заключенията от същите са, че на А. било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, а на П. била причинена болка и страдание без разстройство на здравето. Преписката е изпратена до РП - П. за образуване на досъдебно производство по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.

От разпитания в настоящото производство свидетел П. Н. К. – *** на жалбоподателя И. Ч. /л. **- гръб и л. **/ се установява, че през април миналата годината двамата с Ч. са били задържани в РУ – Т.. От показанията на свидетеля се установява още, че двамата са разбрали причината, поради която са задържани – „***“. Свидетелят посочва, че се познавали с „тези хора“, тъй като били от едно село, а поводът за задържането бил скандал между тях и ***. Имало скандали и псувни поради това, че хората били пияни и обикаляли около „едно негово място“ с цел да се краде. К. отишъл на мястото, за да види за какво става въпрос – слушал псувни, заплахи, думи: „****“. Посочва, че „пияните хора“ ги заплашвали, че ще ги изтрепят, ликвидират и подобно. Те се карали с ***, който попитал: „***“. Свидетелят сочи, че не е имало физическо съприкосновение, а хората били „видимо пияни“, „зачервени“, „залитащи“ и не знае „***“. От поднесената от свидетеля К. информация се изяснява, че действително е възникнало пререкание през месец април 2024 г. с участието на жалбоподателя Ч., в която връзка двамата са били задържани в РУ – Т..

Предвид гореизложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за издаване на процесната заповед за задържане, доколкото от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че полицейските органи са разполагали с данни, от които може да се предположи съпричастност на жалбоподателя Ч. към причиняване на физиологични увреждания на пострадалия.

Въпросът дали конкретното лице е извършител на конкретното деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежи на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР е достатъчно да бъде посочено конкретното престъпление и на задържаното лице да му бъде ясно по несъмнен начин по каква причина е ограничена свободата му.

Наличието на данни за осъществяване на престъпление от общ характер към момента на задържането на лицето (какъвто е настоящият случай) води до извод за законосъобразност на наложената мярка. Това е така, тъй като към момента на задържането е имало обосновано предположение за осъществяване на престъпление 4 по чл. 131, ал. 1 от НК. На *** г. по получен сигнал в РУ – Т. е установено наличие на достатъчно данни за нанесен от жалбоподателя И. Р. Ч. и лицата Н. П. К. и П. Н. К. побой на Н. Г. А. в стопански двор на животновъден обект в землището на ***. Тоест, при проведената проверка са установени данни, създаващи обосновано предположение за съпричастност на И. Ч. към причиняване на физиологични увреждания на пострадалия Н. А., а именно- дадени в предварителна беседа обяснения за физическото съприкосновение с пострадалия /***/; дадените пред полицейския служител обяснения от И. Ч. /л. ***/, П. К. /л. ***/, Н. К. /л.**/ и пострадалия Н. А. /л. ***/ с изнесена информация за възникнал конфликт между посочените лица. В тази връзка е и поднесената от разпитания от съда свидетел, от показанията на който се установява, че през април 2024 г. е възникнало пререкание с участието на жалбоподателя Ч., в която насока са и дадените на *** г. от П. К. обяснения пред полицейския служител. Следва да се отбележи, че обстоятелството дали впоследствие прокуратурата е образувала или е отказала да образува досъдебно производство не обосновава извод за незаконосъобразност на издадената заповед за задържане, тъй като към момента на издаването й, предпоставките за това са били налични.