Решение № 2376 от 08.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2376 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100510398 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10348 от 03.06.2025 г. по гр. д. № 61261 от 2024 г. Софийският районен съд е осъдил „А1 България“ ЕАД да заплати на „Минолби“ ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 0,73 лева, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975 за месечни абонаментни такси (МАТ) по фактура № ********** за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. за мобилен телефонен номер ****.

Ответникът „А1 България“ ЕАД е подал въззивна жалба, в която развива съображения, че първоинстанционното решение е неправилно. Счита, че не било доказано ищецът да е заплащал процесната сума, поради което и нямало основание същата да му се възстановява. Неправилен бил изводът на СРС, че е ирелевантно обстоятелството, че процесната сума е заплатена от трето лице, а не от ищеца. В случая имуществото на ищцовото дружество не било намаляло, въпреки че било заплатено негово задължение от трето лице. Поддържа, че „Минолби“ ЕООД не е обявявало финансови отчети от 2020 г. и не е имало служители, поради което не било доказано да е заплатило и процесната сума. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Минолби“ ЕООД оспорва жалбата. Развива съображения, че е било задължено лице по процесната фактура, поради което било ирелевантно кой фактически я е заплатил. Фактът на плащане не се оспорвал от ответника, поради което правилно СРС е уважил иска. В тази връзка се позовава на чл. 73 ЗЗД и чл. 301 ТЗ. Без значение бил и фактът дали ищецът е осъществявал търговска дейност и дали е декларирал разходи. Фактурата е била начислена в повече, била е заплатена и приета без възражение от страна на „А1“ ЕАД и е сторнирана впоследствие с кредитното 1 известие по реда на чл. 115, ал. 2 от ЗДДС. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

Производството пред СРС е образувано по искова молба на „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 0,73 лева, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975 за месечни абонаментни такси (МАТ) по фактура № ********** за периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. за мобилен телефонен номер ****.

Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А1 България” ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети). Твърди се, че ответникът фактурирал сбор от месечни абонаментни такси, които били различни като стойност от договорените такива. Сочи, че ответникът е издал фактура с № 442066633, за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилна услуга № **** -11,49 лв. без ДДС. Твърди се, че ищцовото дружество е заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка ищецът установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, общо в размер на 0,61 лв. без ДДС, или 0,73 лв. с ДДС.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на сключен договор между страните, посочен в исковата молба. Не оспорва и наличие на заплатена претендираната по делото сума в размер на 0,73 лв. с ДДС, която е начислена във фактура с № 442066633/04.01.2022 г. за мобилна услуга № ****. Твърди, че в представената по делото фактура е отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните са уговорени съгласно Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга „A1 М клас“ от 14.10.2019 г., Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 г. и Приложение № 2 от 14.10.2019 г. Сочи, че в процесната фактура всички суми са начислени, като е съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата.

Твърди още, че ищецът не е заплатил процесната сума, доколкото ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги, предмет на процесния договор, поради което сумата е заплатена от друго лице, ползвател на услугата, и следва да се възстанови на него, а не на ищеца.

С доклада си по делото СРС е отделил за безспорни следните обстоятелства: че ищецът е абонат на електронни съобщителни услуги, съгласно Договор № 503554975 с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А1 България“ ЕАД, за мобилна услуга номер **** с тарифен план „А1 М клас S“, по силата на който страните са уговорили заплащането на месечна абонаментна такса в общ размер на 10,51 лева без ДДС, от която 6,51 лева без ДДС по тарифния план за мобилната услуга, с включена отстъпка, и 4,00 лева без ДДС за допълнителен пакет мобилен интернет от 10 GB на максимална скорост, както и че сумата, начислена по фактура № ********** е заплатена на доставчика – ответника по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато 2 нарушение на императивни материални норми.

Първоинстанционният съд е изяснил всестранно и обективно спора от фактическа страна, като въззивната инстанция споделя изложените от същия мотиви, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, без да е необходимо да ги преповтаря.

По наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:

Основният спорен въпрос, поставен пред въззивния съд, е, дали ищецът е обеднял, при положение че не е доказано кой е фактическият платец на процесната сума и чие имущество реално е намаляло. Ответникът оспорва обстоятелството, че задължението е заплатено от страна на „Минолби“ ЕООД, като поддържа това възражение и във въззивната си жалба.

За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е платил процесната сума, а в тежест на ответника е да установи основанието, на което да я задържа. Вземането по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се поражда, както при пълна липса на основание за плащането /липса на каквото и да било правоотношение между страните/, така и при невалидно основание /нищожно правоотношение/, а също така и при грешка на кредитора относно размера на дължимото плащане по дадено правоотношение, каквато е налице в случая. Във всички тези хипотези правото на връщане възниква за лицето, което е извършило недължимото плащане, а не за лицето, което е било задължено да го извърши по силата на правоотношението между страните - в този смисъл е Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т.д. 717/2006 г., I I т.о., ТК. Фактът на плащане от трето лице обаче не може да се предполага, а подлежи на доказване от страните по делото, като доказателствената тежест в тази насока зависи от конкретните техни възражения и ангажираните от тях доказателства. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че той е направил плащането, като при успешно провеждане на това доказване ответникът следва да установи твърденията си, че трето лице в действителност е направило плащането.

От представените по делото косвени доказателства, ценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че ищецът успя да установи, че той е направил процесното плащане. Установява се, че фактура № 442066633/04.01.2022 г. за мобилна услуга № **** за обща сума от 65,20 лв. с ДДС е издадена от „А1 България“ ЕАД на „Минолби“ ЕООД по съществуващото между страните правоотношение. На второ място, липсва спор между страните, че сумата по фактурата е погасена чрез плащане. На трето място, страните не спорят, че ответникът е издал в полза на ищеца кредитно известие към процесната фактура за сумата от 0,73 лева с включен ДДС, с което е намалена на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС данъчната основа по платената фактура. Издаването на кредитно известие към платена фактура е свързано по силата на закона със задължение за възстановяване на сумата по кредитното известие в полза на лицето, на което е издадено /чл. 115, ал. 2 ЗДДС/. Съвкупността от тези изходящи от ответника частни свидетелстващи документи относно неизгодни за него факти сочи недвусмислено, че процесното плащане е извършено именно от жалбоподателя „Минолби“ ЕООД.

Ответникът обаче не доказва по делото, че трето лице е заплатило процесната сума, а поддържаните в отговора на исковата молба и отговора на въззивната жалба възражения в тази насока се основават на предположения. Без значение е и обстоятелството дали ищецът е извършвал търговска дейност, с колко служители е разполагал и как е осъществявал финансовата си отчетност – тези обстоятелства не са релевантни за дължимостта на претендираната сума.

Ето защо, въззивният съд намира, че по делото са установени всички елементи 3 от фактическия състав на неоснователното обогатяване – издаването на фактура за недължима сума, плащането й от жалбоподателя-ищец и липсата на възстановяване на недължимо платената сума по какъвто и да било начин. Поради тази причина, претенцията на ищеца е основателна и като я е уважил, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия искане за разноски, въззивникът следва бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 25,56 евро /превалутирани 50 лв./, за което са представени доказателства за плащане.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10348 от 03.06.2025 г. по гр. д. № 61261 от 2024 г. на Софийския районен съд.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 сумата от 25,56 евро /превалутирани 50 лв./, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4