Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 53 от 12.08.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Частно наказателно дело 202/2026
Вид
Решение № 53
Подписан
12.08.2026
В сила
20.08.2026
Състав
Благовеста Костова

Цитирани разпоредби

  • чл.24 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Габрово, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Благовеста Костова при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора Н. Тр. Ж. като разгледа докладваното от Благовеста Костова Частно наказателно дело № 20264200200202 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 31 и сл. от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по изпратено до съда удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган Polizeiprasidiums Rheinpfalz, Bonn Германия, срещу българския гражданин В. В. В., роден на ***, с което му е наложена финансова санкция в размер на 100.00 евро за извършено пътнотранспортно нарушение в Германия и 28.50 евро разходи по административното производство.

В съдебно заседание прокурорът поддържа искането за признаване на наложената финансова санкция.

Засегнатото лице, редовно призовано не се явява и не взема становище по искането.

Съдът, като се запозна с представените по делото доказателства, и взе предвид становището на ОП-Габрово, прие за установено следното:

От извършена справка в НБД се установява, че засегнатото лице В. В. В. с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес в с.***, общ.С., ул.“***“№**, поради което Окръжен съд - Габрово е компетентният съд по признаване и изпълнение на решението.

1

Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е представено по делото в образец с превод на български език, издадено от компетентния орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма, съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.

Видно от представеното удостоверение е, че същото е издадено въз основа на решение № 09.2552704.1, постановено от несъдебен орган на 10.12.2025г., което е влязло в сила на 28.01.2026 год.

От удостоверението става ясно, че засегнатото лице на 27.10.2025г. е управлявало лек автомобил с превишена скорост от 25 км/ч извън населено място в Германия с което е извършил административно нарушение по чл.41, ал.4 и чл.49 от Правилника за движение по пътищата, и чл.24 от Закона за движение по пътищата и чл.11.3.4 от Федералния каталог за финансови санкции.

За извършеното административно нарушение с решение №09.2552704.1 , постановено от несъдебен орган на 10.12.2025г., което е влязло в сила на 28.01.2026 год. му е наложена глоба от 100.00 евро и са направени разноски от административното производство от 28.50 евро. Засегнатото лице е било уведомено за наложената санкция и за правото си да обжалва постановеното решение.

Деянието на В. съставлява административно нарушение и по българското законодателство.

Наложената парична санкция на заинтересованото лице от общо 128.50 евро не е заплатена.

Съдът счита, че в случая е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт за налагане на финансова санкция в размер общо на 128.50 евро.

Актът за налагане на задълженията попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т.

1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е представено по делото в образец с превод на български език, издадено от компетентния орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма, съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.

Съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.

В Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл съгласно словенското и българското законодателство.

Деянието, за което засегнатото лице е наказано по административен ред в Германия, не е било от компетентност на български административни или съдебни органи. Не е налице имунитет или привилегия по българското 2 законодателство, което да прави изпълнението на решението недопустимо.

Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такава деяние. Възрастта на засегнатото лице не изключва отговорността му.

След преценка на изложените обстоятелства съдът намира, че са налице условията на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС за признаване на решението. По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА РЕШЕНИЕ № 09.2552704.1, постановено от несъдебен орган Polizeiprasidiums Rheinpfalz, Bonn Германия на 10.12.2025г., което е влязло в сила на 28.01.2026 год. по отношение на българския гражданин В. В.

В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в с.***, общ.С., ул.“***“№** с което е наложена финансова санкция в размер общо на 128.50 евро / сто двадесет и осем евро и 50 евроцента/, за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата.

Препис от настоящото решение, след влизането му в сила да се на НАП – Габрово за изпълнение.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС , след влизане в сила на решението да се уведоми компетентния орган на издаващата държава, за признаването на решението.

Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението на решението.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________ 3