Решение № 3147 от 18.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3147 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330115118 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519 против М. М. И., ЕГН ********** против „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК 175302519, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата 1200 лева – дължима главница по Договор за потребителски микрокредит от разстояние на ***, сключен между страните, както и сумата от 534.12 лева – договорна лихва, дължима за периода 18.05.2023 год. до 18.09.2024 год., ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на вземането, както и предявен в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 лева, получена от ищеца без основание по Договор за потребителски микрокредит от разстояние на ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски микрокредит от разстояние на ***, по силата на който на ответника 1200 лева, която следвало да бъде върната на 18 месечни вноски, всяка с размер 96.34 лева, с крайна дата 18.09.2024 год. Твърди се, че по договора от ответника не са извършвани никакви плащания, поради което се претендира ответника да върне на ищцовото дружество сумата от 1200 лева – 1 главница и сумата от 534.12 лева – договора лихва, дължима за периода 18.05.2023 год. до 18.09.2024 год. В условията на евентуалност се претендира връчане единствено на сумата т 1200 лева – получена от ответника без основание по цитирания договор за кредит.

Предвид гореизложеното предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника М. М. И., ЕГН ********** е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция.

Твърди се че е кандидатствал за отпускане на кредит, изпратен му е проект за предоставяне на договор за кредит от разстояние от *** с главница 1000 лева, ГЛП 41.16% и ГПР 49.89% и крайна сума за връщане от 1236.72 лева, който обаче не е подписан от ответника по реда на ЗЕДЕУУ и същия не е изпрали воля за сключването му. Ако се приеме, че такъв договор е сключен, то счита същият за недействителен, поради неспазване на разпоредбите на чл. 11 ЗПК за неговата форма. Твърди се и че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, .10 ЗПК, тъй като в договора не е вписан действителния размер на ГПР, тъй като в него не е включен разходът за неустойка в размер на 700.56 лева, предвиден в пар. 7 от договора, платим при непредставяне на някое от обезпеченията, предвидени в пар. 6 от договора. Счита, че разходът за неустойка следва да се включи при формиране на ГПР, тъй като по съществото се представлява скрито възнаграждие за кредитора. Счита и че клаузата на пар. 6 е неравноправна по смисъла на ч 143, т.10 и т.18 ЗЗП.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски.

С допълнителна молба вх. № 49317 от 18.05.2026 год., докладвана в първото по делото открито съдебно заседание, от ответната страна се прави уточнение, че в отговора на исковата молба е допусната грешка и релевираните в него възражения касаят сочения от ищеца договор за потребителски кредит от ***.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да обоснове основателност на осъдителната си искова претенция за заплащане на главница и договорна лихва ищцовото дружество е въвело твърдения, че претендираното вземане се дължи въз основа на сключен, по правилата на ЗПФУР, договор за кредит между страните, по силата на който ищецът е предоставил на ответника заемна сума и която заемна сума, както и дължимата по договора договорна лихва не е върната на ищцовото дружество.

При разпределение на доказателствената тежест между страните, съдът е указал на ищцовото дружество, че следва да установи наличие на валидно, отговарящо на законовите изисквания, включително ЗПФУР, облигаторно правоотношение по договор за кредит, предаване на заемната сума, размера на вземането си, изпадането на длъжникът в забава за претендирания период и размера на вземането за забава. Изрично е указано на ищеца, с Определение 2

№ 4182 от 31.03.2026 год., на основание чл. 146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства, че е предал на ответника сумата от 1200 лева.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит от разстояние от *** /л.5,6/ се установява, същият не носи подпис на ищеца и на ответника, като в производството по делото са изложени твърдения, че последният е сключен по реда на ЗПФУР.

По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищецадоставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

По делото е представен договора за кредит, който както бе посочено не носи подписа на потребителя.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. В чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. е установено, че „електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Съгласно определителната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронно изявление, което е материализирано в електронния документ, представлява словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията.

Електронният документ винаги е подписан, ако е възможно да се установи категорично неговият автор – поне с т. нар. обикновен електронен подпис /арг. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, във вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент № 910/2014 г./, който представлява съвкупност от данни в електронна форма, 3 които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят/авторът на електронния подпис използва, за да се подписва.

Идентификацията /авторството/ на изявлението при подписан с обикновен електронен подпис документ може да се установява с всички допустими по ГПК доказателствени средства /в случай че електронното изявление е изпратено чрез имейл, телефонен номер или от профил в социална мрежа, които достатъчно индивидуализират адресанта, респ. ако съответните електронни канали за кореспонденция се ползват обичайно от страните по правоотношението/.

Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, който е подписан с електронен подпис и на усъвършенстван електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ/.

Обикновеният подпис притежава правното качество на “саморъчен”, ако страните са постигнали съгласие за това чрез изрично изявление или с конклудентни действия – арг. чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. При същите предпоставки такава правна сила е придадена и на т. нар. усъвършенстван електронен подпис /той обаче се ползва с по-висока надеждност при установяване авторството на електронното изявление/.

В случая в производството по делото не се установи между страните да е възникнало валидно облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние, тъй като не се установи такъв договор да е сключен надлежно, при спазване на горепосочените изисквания. Не се установява обстоятелството, че така представеният договор е сключен при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, тъй като в процеса не са ангажирани доказателства, че изявление в електронна форма за сключване на договор за кредит е направено от ответната страна.

От друга страна, в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не помалък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Формата е за действителност и според чл. 22 ЗПК неспазването на изискването за форма на договора води до неговата недействителност.

В конкретния случай обаче, доколкото не се установи въобще предаване на сума от ищеца към ответника, която логически би могла да се свърже с твърдяното от ищеца правно основание за предаването й – договор за кредит, то съдът не би могъл да приеме, че е налице въобще сключване на договор за кредит, пък било то и недействителен, поради неспазване на предвидената от закона форма.

Предвид всичко гореизложено и предвид факта, че от ответника не се ангажираха доказателства, от които да се установи, че твърдения като заем финансов ресурс в размер на 1200 лева, респ. твърдяната като дадена без основание по предявения в евентуалност иск, сума от 1200 лева е предадена на ответната страна, то не би могло да се заключи, че последната дължи връщането й на ищеца било на договорно основание, било на основание чл. 23 ЗПК, било като получена при липса на основание.

Предвид всичко изложеното предявените главни искове, както и този предявен в условията на евентуалност – за връщане на получената без основание сума от 1200 лева, по който в тежест на ответника бе разпределено именно да установи предаването на сумата, следва да бъдат отхвърлени като 4 неоснователни.

По отношение отговорността за разноските:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, разноски се дължат на ответната страна. Видно от представения договор за правна помощ и съдействие /л.23/, служещ и като разписка за извършено плащане, ответникът е сторил разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой. Съдът намира размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение адекватен на цената на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото. Следва да се отбележи и факта, че съдът разгледа и ответникът се е защитавал и по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.