Решение № 29 от 30.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пазарджик, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело № 20245200100566 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба на „Сезариа“ ООД,ЕИК

207253606,представлявано по делото от адв.П. П.-АК Пазарджик,назначен от съда като особен представител на ищцовото дружество при условията на чл.29 ал.4 от ГПК, против В. С. С. от с.Г.,обр.П.,ул.***,с която е предявен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.240 от ЗЗД.

В молбата се твърди,че на 11.04.2024г.между страните е сключен договор за паричен заем,съгласно който дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 80000,00лв.,която е преведена по банков път по сметка на С. с преводно нареждане от 11.04.2024г.,срещу поето от последния задължение да върне заетата сума.

Твърди се,че към настоящия момент ответникът все още не е изпълнил задължението си да върне сумата,поради което съдът е сезиран с искане да го осъди да заплати на дружеството сумата от 80000,00лв.,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба – 29.08.2024г.,до окончателното изплащане на главницата.

Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски.

На основание чл.131 и сл. от ГПК и в законния срок ответникът депозира отговор на исковата молба,в който твърди,че е получил

1 уведомление,от което е видно,че „Сезариа“ ООД е цедирала вземането си,произтичащо от процесния договор за заем ,в полза на „НИКОМПАКТ“ ЕООД.Поради това ответникът оспорва иска като неоснователен по съображения,че ищецът вече не е носител на претендираното материално право.Твърди ,че иска е и недопустим поради липсата на активна материално правна легитимация на ищеца.

В противоречие на горните твърдения в отговора ответникът поддържа,че ищцовото дружество не му е предоставяло заемни средства и помежду им не е сключван договор за заем.

Представя писмено доказателство-цитираното по-горе уведомление с отбелязана дата на получаване 30.07.2024г. и формулира доказателствени искания.

Като анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,за да се произнесе от фактическа страна съдът прие за установено следното:

Ищцовото дружество се управлява и представлява от управителите си Л.

А. Р. и Д. И. М.-заедно.

Исковата молба е депозирана от управителя Д. М.-лично и като пълномощник на управителя Л. Р..Последната ,лично и като пълномощник на управителя Д. М.,е депозирала молба за прекратяване на делото поради отказ от предявения иск.Поради това и като е констатирал невъзможност на управителите на дружеството да формират правно валидна воля поради противоречия в позициите си,съдът е назначил при условията на чл.29 ал.4 от ГПК адв.Р. П. като особен представител на ищеца.

В подкрепа на твърденията си за предоставени в заем на ответника парични средства ищецът представя извлечение от банковата сметка на дружеството в ОББ ,от което се установява,че на 11.04.2024г.е извършен изходящ превод на парична сума в размер на 80000,00лв.по банкова сметка в Прокредитбанк с титуляр В. С. С..Като основание на превода е посочено:заемни средства.

Приложено към отговора на исковата молба ответникът представя уведомление ,получено от него на 30.07.2024г.,изпратено му от управителя на „Сезариа“ ООД -Л. Р. ,лично и като пълномощник на управителя Д. М.,за 2 извършено цедиране на вземането на ищцовото дружество от В. С. за връщане на предоставените му заемни сродства в размер на 80000,00лв.,в полза на цесионера „Никомпакт“ ООД,ЕИК 207253606.

В първото редовно проведено по делото съдебно заседание на 05.03.2025г.ответникът излага обстоятелства във връзка с формулираното в отговора на исковата молба възражение по основателността на иска ,а именно че ищцовото дружество не му е предоставяло заемни средства и между страните по делото няма сключен договор за заем,като твърди че основанието за банковия превод на 11.04.2024г.е връщане на сумата от 80000,00лв.,която ответникът преди това е предоставил в заем на ищеца.Между страните е била постигната уговорка ответникът да предостави на дружеството заем за осъществяване на дейността,които да върне когато реализира доходи от клането на патици,а именно след 2-3 месеца.След като дружеството е набавило собствени средства е върнало заетата сума на ответника.Средствата са предоставени от ответника на дружеството на 18.01.2024г.чрез управителя Л. Р.,за което е съставен приходен касов ордер.Твърди,че ответникът е разполагал със средствата ,които е предоставил в заем на ищцовото дружество,тъй като на 29.09.2023г.е получил кредитиране в размер на 1354512,00лв.Относно предоставените от ответника средства на дружеството се твърди,че на същия ден управителя Л. Р. е внесла по сметката на ищцовото дружество в брой сумата от 40000,00лв.,а другият управител е захранил сметката на дружеството с 20000,00лв.на 18.01.2024г.и с още 20000,00лв.на 19.01.2024г.

В подкрепа на твърденията си,че е разполагал със средства ,за да предостави заем на дружеството в началото на 2024г.и не е имал нужда от заемни средства през април 2024г.,ответникът представя Годишна данъчна декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица,от която се установява,че за 2024г.същият е декларирал печалба в размер на 480540,04лв.и на тази данъчна основа дължимия данък е определен в размер на 48054,00лв.

Ответникът в първото съдебно заседание,проведено на 03.05.2025г., представя Договор №215410/29.09.2023г.,сключен между него в качеството на кредитополучател и ОББ АД в качеството на кредитодател,по силата на който банката е поела задължение да му предостави паричен заем в размер на 3

1 354 512,00лв.при определени условия.От клаузата на чл.2.1 от договора е видно,че условията за усвояването на сумата са визирани в чл.5 от договора.Представеният по делото екземпляр от същия е непълен-представена е страница първа ,съдържаща до чл.2.1.3 и страница последна от чл.6 до края.Ответникът не представя доказателства за усвояване на сумата предмет на договора за кредит.

Ответникът в първото съдебно заседание представя квитанция от 18.01.2024г.към приходен касов ордер №11,без дата на издаване на ордера,издадена и подписана от управителя Л. Р. в качеството на счетоводител и касиер и като пълномощник на управителя Д. М..В квитанцията е посочено,че ищцовото дружество е получило от ответника С. сума в размер на 80000,00лв.като заем за оборотни средства за дейността на дружеството.

В проведеното на 30.04.2025г.съда са изслушани двамата управители на ищцовото дружество по реда на чл.145 от ГПК.

В обясненията си управителят Д. М. твърди,че В. С. не е предоставял сума в размер на 80 000 лв. в заем на дружеството. В началото на 2024г. дружеството имало имали финансови затруднения, тъй като тогава започвало да развива основната си дейност.В началото на 2024г.,м.януари и м.февруари,М. твърди,че превеждал по банков път и на каса негови лични средства по сметка на дружеството.Тези пари не са му върнати,поради което е предявил претенция по съдебен ред пред ПОС.

М. заявява,че В. С., като приятел на Л. Р., отговарял за строителномонтажни дейности на територията на базата и контрола на разходите във връзка с тях,за което получавал възнаграждение,изплащано на ръка от Л. Р..

Л. Р. помолила Д. М. да помогнат със средства на В. С.,които му били необходими за изграждане на оранжерия . Тя го помолила да му преведе пари от банковата сметка на дружеството по негова банкова сметка, които пари трябвало да бъдат върнати в рамките на 3-4 месеца. Двамата с В. не са говорили за този заем.

Управителят М. наредил превода към сметката на В. , тъй като банката при активация на услугата онлайн банкиране от сметката на дружеството,му е дала право лично и еднолично да извършва преводи.Такива права имала и Л. Р. като управител- да извършва плащания по еднолично 4 нейно нареждане .

Управителят М. твърди,че не е упълномощавал и не знае Л. Р. да е получавала пари от В. С. в заем за дружеството в размер на 80 000 лв.От самото начало счетоводството се водело само и единствено от Л. Р..Тя подавала годишни данъчни декларации.Той подавал годишния финансов отчет,но всичко се попълвало и подписвало от Л. Р.,включително декларации по ЗДДС, договори, документи .

Не знае да има договор за цесия по силата, на който вземането от В. да е прехвърлено на дружество „Никомпакт“ ЕООД. Не е ставало въпрос за прехвърляне на вземането с Л. Р..Не е виждал и не притежава договор за цесия.

Съдружници станали през лятото на 2023 г. През м.декември месец 2023 г. сградата била готова, патиците били докарани и започнали дейността по угояването им.Към месец януари 2024г.със сигурност дружеството имало повече разходи, отколкото приходи от дейността.Заемът на В. е предоставен през април 2024г.Тогава вече имало приходи от дейността и достатъчно налични средства.

Управителят М. заявява,че двамата с другия съдружник В. К., от лятото на 2023 г. до към юли 2024 г. предоставили на дружеството средства в размер на около 700 000 лв., за които има заведени дела от тях за връщането им.

Заявява,че не е получавал средства от В. лично или чрез друго лице.От август 2024г.няма никакви счетоводни документи.Няма писмен договор за заем с В. С..

Управителят Л. Р. излага твърдения в смисъл,че на 18.01.2024 г. В. С.

,чрез негов доверен човек К., другото име не знае, предал парите на Д. М..Тя не присъствала на предаването,но съобщила на Д. М. по вайбър къде трябва да се яви, за да получи парите от К.,а именно в една бизнес сграда в София,в ЖК Бъкстон. След като взел парите, той й написал, че идва към нея в „Инвестбанк”,където тя тогава била служител . Уговорката с Д. била да й даде половината пари, с които тя да захрани сметката на дружеството в „Инвестбанк”, а с другата половина той да захрани сметката на дружеството в ОББ. На същия ден тя превела 40 000 лв.по сметка на дружеството в 5

„Инвестбанк”,след което наредила превод от сметката на „Инвестбанк” в сметката на дружеството в ОББ. Знае, че Д. е внесъл останалата част от сумата на две вноски в сметката на дружеството в ОББ.

Към януари месец имали много разходи и се наложило да вземат заем от В.,който да върнат,когато могат.Д. бил наясно,че тази сума В. я дава в заем.През април месец Д. решил да върне заемната сума от 80 000лв.на В.,като напише основание за плащане „заемни средства”, от което се разбира „връщане на заемни средства”.

През март 2024г. затворили обекта заради птичи грип.В. К. и Д. М. били притеснени, защото и цените на месото паднали. В този момент те решили да излязат от съдружието и да вземат всичко, каквото могат като активи на фирмата.

Затова тя направила договор за цесия, защото иначе нямало да върнат парите на В., които той им дал. Дружеството „Никомпакт“ не е платило нищо и реално не са имали действителна уговорка за продажба на вземането.Такова вземане съществува.Договор за цесия има,но не е при нея. Дала на „Никомпакт“ екземпляр от договора за цесия,но не знае дали го пазят.

На 26.07.2024 г. получила уведомление от Агенцията по храните, че ще получат обезщетение. Видяла,че в сметката на дружеството е постъпила сума от около 300 000 лв. ,но сумата е изтеглена от Д. М. и е преведена половината по негова лична сметка и другата половина по сметка на Венцислав, а в дружествената сметка в ОББ е останало салдо от 1000 лв.Точно тогава решила да направи цесията ,за което не е уведомила съдружника М..

Не знае как ОББ при условие,че представляват дружеството заедно разрешава плащания по нареждане само от един от управителите.В „Инвестбанк“ нарежда плащанията еднолично, защото сметката била открита, когато дружеството било еднолично и представлявано единствено от нея. Винаги тя водила счетоводството на дружеството, включително и касата до август 2024 г.,когато Д. я лишил от права и блокирал електронния й подпис в НАП.

Заявява,че дружеството не е отпускало заем на В. С..

Като свидетел на ответника е разпитан К. Н. С.. Същият установява,че семействата на свидетеля и на ответника се познават от дълги години и заедно 6 отглеждат зеленчуци.Двамата имат по 10 дка земя,която обработват,а съвместната им дейност се състои в това,че свидетелят продава негова продукция ,както на пазара, така и по друг начин.