Определение № 396 от 03.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. П., 03.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500519 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№34345/21.10.2024г. от А. Х. Х. и Т. А. Х. против протоколно определение от 17.10.2024г., постановено по гр.дело №1335/2022г. по описа на Окръжен съд-П., с което е спряно производството по делото до приключване на адм.дело №571/2023г. по описа на Административен съд-Пазарджик. Жалбоподателите считат цитираното административно дело, което е за изтекла петгодишна давност на заповедта на кмета за събаряне, да няма нищо общо с настоящото, по което претендират за заплащане на извършените от тях в качеството им на добросъвестни владелци подобрения.

Ответникът по частната жалба Община-П. не е подала отговор на същата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирани лица – ищците; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение за спиране на производството по делото, с което временно се прегражда по-нататъшното му развитие, и откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и 1 за основателна по следните съображения:

Окръжният съд е сезиран с искова молба вх.№12797/13.05.2022г. от А. Х.

Х. и Т. А. Х. против Община-П., в която и уточняващите молби вх.

№18222/07.07.2022г., вх.№19903/25.07.2022г. и вх.№22412/26.08.2022г. твърдят на 14.05.1958г. ответната община да е отстъпила безвъзмездно на Х.

Ф.А. – баща на първия ищец, правото на строеж върху терен частна общинска собственост в гр.П., ул.“Б.“№1. Строителството било реализирано от родителите на първия ищец през 1958г. чрез построяване на триетажна жилищна сграда, върху която през 1999г. бил надстроен четвърти етаж. През 1992г. сградата била прехвърлена на първия ищец от неговите родители, през време на брака му с втория ищец, срещу задължение за издръжка и гледане, като двамата се снабдили с констативен нотариален акт №11, том 1, рег.№216, дело №11/2010г., за собствеността върху четириетажната жилищна сграда с идентификатор .....1, която владеели добросъвестно и до настоящия момент.

Ответната Община-П. прекратила едностранно безвъзмездно отстъпеното право на строеж и била издадена от кмета на район „Ц.“ Заповед №РД-161251/28.12.2016г. за събаряне на сградата. Заповедта била предмет на съдебен контрол и влязла в сила на 22.02.2017г. При тези обстоятелства претендират да им бъде заплатена сумата от 500000лв., представляваща стойността на извършените в общинския имот подобрения – построена четириетажна жилищна сграда, до заплащане на която да им бъде признато правото на задържането й, съгласно чл.72,ал.1 и ал.3 от ЗС.

С уточняваща молба вх.№17970/05.07.2023г. ищците са посочили, че във връзка с принудителното изпълнение на заповедта е било успешно проведено от кмета на район „Ц.“, Община-П. производство по чл.272,ал.2 от АПК по ч.адм.дело №1446/2022г. по описа на Административен съд-П., с постановеното по което Определение №914/07.06.2022г. било предоставено разрешение за влизане в сградата без съгласието на собствениците до извършване на всички действия по принудително изпълнение на заповедта за премахване на сградата, което влязло в сила на 08.07.2022г. определение е приложено /л.76-78/. Сочат още и в периода 23-29.12.2022г. общината да е предприела реални действия по събаряне на сградата, премахвайки три от четирите етажа, което обстоятелство е потвърдено от ответника със становище вх.№20234/22.07.2023г., в което твърди на място да са останали само 2 ограждащите стени на първия етаж. Изложили са и, че по направено от тях възражение за изтекла давност в изпълнителното производство по чл.285 от АПК е образувано адм.дело №2231/2022г. на Административен съд-П., по което ВАС допуснал обезпечение на иска им и им била издадена обезпечителна заповед за спиране събарянето на къщата, но след като тя вече била фактически премахната.

Във връзка с изисканата в съдебно заседание на 04.07.2024г. справка относно страните, предмета и етапа на развитие на адм.дело №571/2023г. по описа на Административен съд-Пазарджик е постъпило писмо вх.

№33452/14.10.2024г., според което цитираното дело е образувано след изпращане по подсъдност на адм.дело №2231/2022г. по описа на Административен съд-П. по искова молба по чл.292 от АПК от А. Х. Х. и Т. А.

Х. против Кмета на район „Ц.“, Община-П., с искане съдът да установи, че не се дължи изпълнение на негова Заповед №РД-16-1251/28.12.2016г., с която е наредено премахване на незаконен строеж в ПИ с идентификатор .... по КККР на гр.П., като с приложеното Определение №1419 от 08.02.2023г. по адм.дело №1205/2023г. по описа на ВАС е допуснато обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението на заповедта.

С обжалваното протоколно определение от 17.10.2024г. окръжният съд е приел, с оглед висящото административно производство с участието на страните, да са налице предпоставките на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, тъй като предмет на същото е съществуването или несъществуването на право, което има значение за правилното решаване на спора, а в уточненията на исковата молба ищците изрично са се позовали на обстоятелството, че срокът на заповедта е изтекъл, по които решаващи съображения е постановил спиране на производството по делото до приключване на адм.дело №571/2023г. на Административен съд-Пазарджик.

Настоящата инстанция намира, че съществуването или несъществуването на задължението – предмет на изпълнение по издадената и влязла в сила Заповед №РД-16-1251/28.12.2016г. за премахване на незаконен строеж процесната четириетажна жилищна сграда, което е оспорено от ищците поради изтекла давност по чл.285 от АПК с иск по чл.292 от АПК, по който е висящо производство по адм.дело №571/2023г. на Административен съдПазарджик, е от значение за законността на принудителното изпълнение, но не 3 и за правилното решаване на спора за заплащане на стойността на подобренията. От значение за настоящия спор е не дали правото на принудително изпълнение продължава да съществува и след влизане в сила на заповедта, а обстоятелствата относно извършване на строежа, неговия характер и съществуване, съответно действията на собственика след твърдяното прекратяване на правото на строеж по неговото фактическо запазване или премахване. При това положение и доколкото правото на задържане няма самостоятелен характер, а е акцесорно на вземането за подобрения по предявения иск, обжалваното определение следва да се отмени.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.10.2024г., постановено по гр.дело №1335/2022г. по описа на Окръжен съд-П., с което е спряно производството по делото до приключване на адм.дело №571/2023г. по описа на Административен съд-Пазарджик.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-П. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4