Акт от 01.07.2020, Районен съд - Силистра

Р Е

Ш Е Н

И Е

№292 гр.Силистра, 01 юли 2020 година

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на пети юни през 2020 година, в състав:

Председател: Люба Стоилкова

Секретар: Н. Г.а като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1739 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Постъпила е искова молба от С.Д.Г., с ЕГН **********, против Главна дирекция „Гранична полиция“, в която ищецът твърди, че в периода от 06.11.2016 до 06.11.2019 г. заемал длъжността „старши полицай ОРЛС към ответната дирекция. Като такъв в съответствие с утвърдените графици полагал труд по дежурство – на 12-часови смени, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР и утвърдени протоколи и графици. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка за периода се регламентират от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., но в тази наредба не е предвидено изчисляване на нощния труд в дневен, както е било при действалата преди това наредба. Поради тези причини ищецът счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Счита, че след приравняването на положения от него нощен труд през посочения по – горе период в дневен се надхвърля нормалната продължителност на работното му време, като горницата се явява извънреден труд, който на този етап не му е заплатен. Поради изложените причини моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1768.59 лв., представляваща възнаграждение за положен от него извънреден труд в периода от 06.11.2016 до 06.11.2019 г., обезщетение за забава за периода от месечния падеж на задълженията до 07.11.2019 г. в размер на 249,78 лв., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.11.2019 г. до окончателното ѝ плащане.

Твърди, че през времетраене на полагания от него нощен труд в периода от

06.11.2016 до 06.11.2019 г. ответникът не му е предоставил ободряващи напитки съгласно изискването на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, поради което моли съда да го осъди да му заплати левовата равностойност на тази неосъществена престация в общ размер от 133,20 лв., заедно със законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.11.2019 г. до окончателното ѝ плащане.

Претендира направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ Главна дирекция

„Гранична полиция“ оспорва предявените искове. Признава факта, че за процесния период е бил в служебно правоотношение с ищеца, възникнало на основание Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Не оспорва заеманата от служителя длъжност, и че работното време за нея е организирано на 12 часови смени, така както е описано в исковата молба. Предвид характера на служебното правоотношение с ищеца, въпросите относно изчисляването на извънредния и нощния труд се регламентират от специалния закон ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и специално, съдържащата се в нея разпоредба на чл. 9 ал. 2, е неприложима към случая, тъй като е предвидена да регулира правоотношения възникнали по Кодекса на труда. Изразява становище също така, че не е налице празнота в закона, която да обоснове прилагането на това законодателно решение спрямо служителите на МВР.

Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, работното време на служителите на МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период. С оглед на тези разпоредби ответникът счита, че нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа и че не се налага преобразуване на нощните часове в дневни, тъй като съотношението между тях е 1. Поради това счита, че цитираните от ищеца коефициенти са неприложими и че те са относими към трудовите правоотношения, при които съгласно законовата регламентация, нормалната продължителност на нощния труд е 7 часа, което налага приравняването му към дневния. Счита, че полагането на нощен труд в рамките на установеното работно време не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа, не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент, а се заплаща като нощен. Счита, че според тълкуване на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащането на извънреден труд.

Поради изложените причини моли съда да отхвърли предявения иск заедно с акцесорната претенция за обезщетение за забава.

Счита, че искът за заплащане на паричната стойност на недоставените на ищеца ободряващи напитки е неоснователен, тъй като според чл. 10 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.

Противопоставя се на част от въпросите на поисканата от ищеца ССЕ.

Като съобрази становищата на страните и сочените от тях доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 181, ал. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Няма спор между страните, че през процесния период ищецът е служител на ответника и е заемал посочената в исковата молба длъжност.

Работното му време е организирано на 12 часови смени- дневни и нощни- от 07.00 ч. до 19.00 ч. и от 19.00 ч. до 07.00 ч. съгласно утвърдени графици, които регламентират дните на работа и на почивка. Този специфичен режим на полагане на труд е наложил специфичния начин на отчитане и заплащане- сумарно на 3-месечен период.

По иска с правно основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР:

Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на ал. 3 на чл. 187 от ЗМВР гласи, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като опеделянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период. Разпоредбата е възпроизведена по същия начин в чл.3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г., която е подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, и е издадена от министъра на вътрешните работи.

Тълкувайки нормата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, съдът счита, че тя не установява разрешена продължителност на труд през нощта от 8 часа, а има предвид, че работните часове на служителя, полагащ нощен труд не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24- часов период. Това произтича от въведената нормална продължителност на работното време от 8 часа дневно, което очевидно не може да бъде съблюдавано при работата на 12 и 24 смени /при които работните часове са 12, съответно 24 на смяна/, поради което следва да бъде гарантирано достатъчно време за почивка на служителя. Нормата има защитна функция по отношение на правото на служителя да почива достатъчно дълъг период, след като част от работните часове в смяната му са отработени през времето от 22.00 часа до 06.00часа, като и в този случай, съобразно отработените часове, не следва да се надвишава нормалната продължителност на работното време от 8 часа за всеки 24 - часов период. /В подкрепа на този извод на съда е и Решение № 14/27.03.2012 г. по гр.д.№ 405/2011г. по описа на ВКС/.

Нормата не съдържа дефиниция за допустима продължителност на нощния труд и не въвежда различно правило за нормална продължителност на нощния труд от 8 часа, каквото е разбирането на ответника.

Такава дефиниция не се съдържа въобще в ЗМВР, както и в подзаконовите му нормативни актове. Това не е необходимо, тъй като нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР съдържа изрична препратка към КТ за държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., като указва, че същите се ползват със специалната му закрила. Част от тази специална закрила е изричната уредба на нощния труд в чл. 140, ал. 1 от КТ, съобразно която нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа, като нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч. /чл.140,ал.

2 КТ/.

Предвид на тази препратка, не може да бъде споделена тезата на ищеца, че е налице празнота в правната уредба и необходимост от прилагане на правни норми по аналогия. Поради това не е необходимо да бъде правен подробен анализ на цитираните и коментираните от страните наредби.

Служителите на ответника се ползват със закрилата, предоставена от КТ, което означава, че нормалната продължителност на полагания от тях нощен труд следва да бъде 7 часа. Ищецът безспорно е полагал труд през нощта с продължителност от 8 часа, при разрешени 7 часа, като този труд не е отчетен и заплатен като извънреден. Не се оспорва от ответника, че до момента тази разлика не се е считала за отработено време извън нормата и съответно не е съобразявана при определяне норматива отработени часове, съответно положен извънреден труд.

При сумираното изчисляване на работното време, нощните часове труд следва да се приравнят към дневните /тъй като това е нормалната продължителност на работното време при по дневното му отчитане-8 часа/. Това налага и съотношението 8/7 и съответно коефициента 1.143. Изчисленията следва да се извършат с този коефициент и едва тогава да се направи преценката налице ли е надвишаване на броя на разрешените работни часове за отчитания период, съответно налице ли е полаган извънреден труд.

В конкретния случай, тъй като работодателят не е прилагал този коефициент, работните часове заложени в графиците му са в рамките на допустимото. След прилагането му /каквото е нормативното изискване/, броят на отработените часове се увеличава, факт който не е съобразен при изготвянето на графиците и се е стигнало да полагането на извънреден труд. В този смисъл съдът не споделя виждането на ответника, че се касае за фиктивни часове, които не са отработени от ищеца, а са получени при приравняването на нощния труд към дневен, което би било вярно ако ищецът бе полагал 7 часа труд през нощта.

Напротив – в случая няма спор, че ищецът реално е положил труд през всичките 8 часа през периода от 22.00 до 06.00 часа.

Във връзка с конкретните изчисления, по делото е назначена ССЕ, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия период ищецът е работил на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа общо за целия процесен период от 1776 часа. При прилагане на коефициент 1.

143 се получават общо 2030 часа, от които вещото лице е посочило, че 254 часа не са заплатени. Техният размер възлизат на сумата от 1768.59 лева.

По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата размер.

Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер.

Сумата се дължи заедно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от 08.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.