Определение № 3335 от 23.09.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3335 гр. Варна, 23.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100502296 по описа за 2021 година

Настоящото производство е въззивно и е образувано по въззивна жалба, депозирана от Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних, чрез процесуален представител, срещу

Решение

№261612/14.05.2021г., постановено по гр.д. №14924/2020г. по описа на ВРС, 47-ми с-в, с което е осъден въззивника да заплати на В. Ж. Р., ЕГН **********, адрес: град Варна, ********, сумата от 10 000 лева, представляващи претърпени от последния неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, психически стрес, емоционален дискомфорт, ограничен жизнени и трудов капацитет от претърпяната средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна подбедрица, настъпили в следствие на пропадане на 08.07.2016 г. около 22.00 часа в град Варна, в междублоковото пространство пред блока на ул. „Студенска“ № 12 – на пътното платно, на трилъчевото разклонение на ул. „Неделчо Кайков“, в необезопасена и необозначена шахта на пътното платно ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД. В жалбата се излага, че решението на съда е незаконосъобразно, тъй като въпреки че ищецът не е ангажирал доказателства за наличие на въпросната шахта, съдът е направил необоснован извод, че такава е имало и нейната поддръжка е била задължение на ответника. Твърди се, че съдът неоснователно не е събрал служебно доказателства за установяване на фактическата обстановка и възражението на ответника, че отговорност за находящите се шахти носи 1 трето за спора лице- „В и К“ гр. Варна. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществените вреди е неоснователно завишено, като липсват изложени от ВРС мотиви за това. Твърди се, че вредите не е установено да са такива, каквито са твърдени в исковата молба, тъй като функцията на крака е възстановена. Твърди се, че съдът не е отчел близките родствени отношения и приятелски такива на ищеца със свидетелите, обуславящи и необективност на показанията на последните. Излага се, че съдът не е събрал доказателства- СПЕ, която да установи влошеното психическо състояние на ищеца. Оспорва се и законосъобразността на решението в частта, с която е присъдена и законна лихва от момента на увредата до подаване на исковата молба. Моли решението да бъде изцяло отменено и искът отхвърлен, в евентуалност да бъде присъдено обезщетение в справедлив размер ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Направени са доказателствени искания да бъде допусната СТЕ, която да установи какъв вид е процесната шахта съгласно Наредба №РД/02-208/17.05.2013г. за проектиране, изграждане, експлоатация на канализационните системи на МРРБ, правилно ли е монтирана и спазени ли са всички изисквания за безопасност съгласно цитираната наредба, чия собственост е процесната шахта.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна В. Ж.

Р., ЕГН **********, чрез процесуален представител, който оспорва жалбата изцяло. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Твърди, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила нито при доклада, нито при събиране на доказателствата. Ответникът не е поискал събиране на доказателства в указаните срокове, поради което и правилно такива не са допуснати, а задължение за служебно събиране на такива съдът няма. Излага, че са събрани релевантни доказателства, установяващи предпоставките за уважаване на претенцията. Излага, че е настъпила преклузия за събиране на посочените във въззивната жалба доказателства.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и е допустима.

2

Формулираният от въззивника в жалбата петитум в условията на евентуалност, ако искането му за изцяло отхвърляне на иска не бъде уважено, е нередовно. В срок първо съдебно заседание въззивникът следва да посочи до какъв размер в евентуалност желае дза бъде намалено обезщетението за неимуществени вреди.

Досежно доказателствените искания:

Въззивникът е поискал назначаване на експертиза за установяване на обстоятелствата- чия собственост е въпросната шахта, правилно ли е монтирана, спазени ли са изискванията за безопасност. Горното доказателствено искане е било направено и пред ВРС в проведеното о.с.з. на 16.04.2021г., като е оставено от ВРС без уважение. Настоящият състав намира, че ВРС не е допуснал процесуално нарушение, като е оставил искането без уважение поради настъпила преклузия. Твърдение, че шахтата може да е собственост на трето за спора лице и то да отговаря за поддръжката й, е наведено още в отговора на исковата молба. Доказателствени искания в тази насока не са направени в отговора на исковата молба. С изчерпателен доклад по чл.140 ГПК, повторен и в първо открито съдебно заседание на 19.02.2021г. ВРС изрично е указал на ответника, че следва да установи правоизключващите си възражения, че шахтата е била собственост на трето за спора лице, като му е указал и че не сочи доказателства за този факт. И в първото съдебно заседание ответникът не е направил доказателствени искания в тази насока. Такова искане е направено едва в последното- трето подред съдебно заседание, поради което и правилно ВРС е преценил, че е настъпила преклузия за събирането му и законосъобразно е оставил искането за допускането на СТЕ без уважение. Предвид горното и пред настоящата инстанция искането на въззивника е преклудирано, като не е налице и хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК. Искането за допускане на СТЕ следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, депозирана от Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних, чрез процесуален представител, срещу Решение №261612/14.05.2021г., постановено по гр.д.

№14924/2020г. по описа на ВРС, 47-ми с-в.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в жалбата искане на Община Варна да бъде допусната СТЕ, която да установи какъв вид е процесната шахта съгласно Наредба №РД/02-20-8/17.05.2013г. за проектиране, изграждане, експлоатация на канализационните системи на МРРБ, правилно ли е монтирана и спазени ли са всички изисквания за безопасност съгласно цитираната наредба, чия собственост е процесната шахта, на осн. чл.266 ал.1 ГПК.

3

УКАЗВА на въззивника Община Варна в срок първо открито съдебно заседание да уточни направеното в евентуалност искане- при частично отмяна на решението до какъв размер да бъде уважен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 20.10.2021г. 09,00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4