Решение № 1690 от 29.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1690 гр. Пловдив, 28.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300501896 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „Парсек груп“ООД,ЕИК-*****,гр.***** против решение № 260318/16.05.22г.,постановено по гр.д.№ 8033/20г.по описа на ПдРС,9-ти гр.с.,с което е осъдено „Парсек груп“ООД да заплати на основание чл.79, ал.1 о т ЗЗД във вр.с чл.266,вр. с чл.258 о т ЗЗД и чл.86, ал.1 о т ЗЗД в полза на „С. Транс - 26” ЕООД,ЕИК-*****,със седалище с. *****, сумата от 9344,64лв.с ДДС по фактура № 000000116/31.07.2019г.,ведно с обезщетение за забава в размер от 905,91лв.за периода от 31.07.2019г. до 13.07.2020г. и сумата от 6739,44лв.с ДДС по фактура № 1000000138/14.08.2019г.,ведно с обезщетение за забава в размер на 569,11лв.за периода от 14.09.2019г. до 13.07.2020г.,които вземания са дължими на основание договор за изработка,обективиран в издадените фактури,за извършена услуга с багер,транспорт на баластра,транспорт на земни маси и извозване на земни маси за обект на канализация “ЕВН” на *****, ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.07.2020г.,до окончателното й изплащане ,както и разноските по делото.

Жалбоподателят счита решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по 1 съображения,изложени в жалбата.Моли ПдОС да го отмени и постанови друго,с което да отхвърли предявената претенция като неоснователна.Претендира разноски пред двете инстанции.Не ангажира доказателства във въззивното производство.

Въззиваемата страна- „С. Транс - 26”ЕООД,ЕИК -***** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски във въззивното производство.

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва осъдителното спрямо нея решение страна,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред ПдРС са предявени искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.266,вр. с чл.258 о т ЗЗД и чл.86,ал.1 о т ЗЗД о т „С. Транс - 26” ЕООД против „Парсек груп“ООД.

Твърденията на ищцовото дружество са за наличие на търговски взаимоотношения с ответника,като по възложение на „Парсек груп“ООД осъществил услуга с багер,транспорт на баластра,транспорт на земни маси и извозване на земни маси за обект - канализация “ЕВН” на *****.Извършената работа била приета от ответника без възражения,издадени били и две фактури:ф-ра № 000000116/31.07.2019г.за сумата от 9 344,64 лв.с ДДС,към която били издадени 26 броя товарителници и 15 бр.кантарни бележки за извозваната до обекта баластра,и ф-ра № 1000000138/14.08.2019г. за сумата от 6 739,44лв.с ДДС,към която били издадени 7 броя товарителници и 9 бр.кантарни бележки за извозваната до обекта баластра.Ответното дружество не изпълнило задължението си да заплати сумите по фактурите,дори и след като ищецът му изпратил нотариална покана,получена на 05.10.2019г.

В законоустановения срок по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.Преди първото съдебно заседание същият е подал молба,с която оспорил исковете по основание и размер .Оспорил е наличието на търговски взаимоотношения между двете дружества,както и възникването на валидно облигационно правоотношение,респ.посочените услуги не били предоставени в полза на ответното дружество.Твърди,че представените по делото фактури не са подписани от управителя на ответното дружество,а приложените товарителници не са подписани от представител на дружеството, поради което не установявали наличие на валидно възникнало правоотношение между страните, по което да се дължи плащане.

Районният съд е приел,че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка.Този извод съдът е базирал на писмените доказателства по делото и основно на двете процесни фактури,които носят подписите и на двете страни,като в едната от тях- № 1000000138/14.08.2019г. се е подписал управителя на отв.дружество Б. Б.,а на другата- № 000000116/31.07.2019г.графа „получател“е подписана от 2 представител на ответника, без посочване на неговите имена.

Първостепенният съд е приел,че фактурите като частни диспозитивни документи се ползват с формална доказателствена сила по см.на чл.180 от ГПК и изявлението на ответника изхожда от лицето,сочено за негов автор,въпреки че подписите,положени от управителя на ответника по отношение на посочените фактури,са оспорени от ответника по чл.193,ал.1 от ГПК,тъй като това оспорване е направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба,извън преклузивния за това срок по чл.193,ал.1 о т ГПК.В този смисъл ПдРС е съобразил и практиката на ВКС,обективирана в решение № 107/13.07.2016г.по т.д.№ 764/2015г.,ТK, в което се приема, че съдът следва да съобразява (да обсъжда и да зачита доказателствената сила) на писмени доказателства,приложени към исковата молба и приети по делото, които са оспорени от ответната страна, но оспорването е направено след изтичане на преклузивния срок по чл.367,ал.1 от ГПК.

По делото са представени фактури и товарителници,касаещи други обекти и работа на ищцовото дружество на такива на ответното,поради което районният съд е приел за установено,че страните са в трайни търговски правоотношения във връзка с други предоставени услуги, които не са предмет на правния спор.

По делото е изготвена и приета неоспорена от страните ССЕ,от заключението на която е видно,че процесните фактури са били осчетоводени в счетоводството на ищеца „С. транс – 26“ ЕООД, като е отразено непогасено салдо от 16 084,08лв. Вещото лице е установило, че фактура № 0000000116/31.07.2019г. е намерила счетоводно отражение и в счетоводството на ответника.Тя е включена в дневника за продажбите по ЗДДС за м.07.2019г.при „Парсек Груп“ ЕООД,като дружеството е ползвало данъчен кредит по тази фактура.Същата фактура е отразена като незаплатена и салдото по сметка на клиенти „С. транс – 26“ ЕООД към м. 09.2021г. е за сумата от 9 344,64 лв. От друга страна вещото лице е установило,че другата ф-ра № 1000000138/14.08.2019г. не е осчетоводен а в счетоводството на ответното дружество и то не е ползвало данъчен кредит по нея.

Разпитани са трима свидетели по делото.От показанията на свидетеля на ищеца К.

К.,заемал длъжността „*****“ при „С. транс – 26“ ЕООД преди две години,се установява,че ищцовото дружество е работило на обекти на „Парсек Груп“ ЕООД,като м у е била възложена работа за обект на ***** от страна на П. П.,„*****“ при ответника.Работата се изразявала във възстановяване на канализацията,която била пропаднала. Свидетелят работил един месец на обекта.Имало пропадания,което наложило да се слага пръст,минавали валяци да валират,отнемали и слагали камъни и пръст – в това основно се състояла работата с багера.Според този свидетел всеки ден предавали работата си на „Парсек Груп“ ЕООД и всеки ден П. П.,(който бил ***** при ответника,приемал работата и им казвал какво да правят),се подписвал. Свидетелят заявява,че при приемане на работата не е имало възражения и забележки.

Свидетелката П. П. е служител при ответника „Парсек Груп“ ЕООД .Същата заявява,че знае „С. транс – 26“ ЕООД да е работил за „Парсек Груп“ ЕООД за повече от един обекти.Познава управителя на „С. Транс“ ЕООД. Посочва,че знае ищцовото дружество да е 3 работило на обект на ***** при пропадналия път на канализацията на ЕВН,като работата се състояла в подсигуряване на канализация – услуги с багер и транспорт,изкопаване на земна маса.Свидетелката не е сигурна,че ***** на обекта е била З. Л.Заявява,че П. П. е контролирал до някъде нещата на обекта, във връзка с общите работници на дружеството.

В производството е разпитана и свидетелката на ответника З. Л.негов служител в периода юни 2017г.до края на 2020г.–с прекъсване,на длъжност „***** “.Не си спомня кой е правил изкопа и кой е доставял баластра и инертен материал за обекта,като посочва,че е била ***** при изграждането на канализацията на ЕВН,а не при пропадане на пътя.

Въз основа на събраните доказателства районният съд е стигнал до следните правни изводи:

Процесния договор за изработка попада под приложното поле на ТЗ,доколкото учредените от него договорни правоотношения са възникнали между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл.286, ал.1 от ТЗ.Съдът е аргументирал извода си за възникнало между страните правоотношение по договор за изработка с представените по делото доказателства,и на първо място с представените фактури.Позовал се е на цитирана практика на ВКС,в която се приема,че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните,доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност,начин на плащане,наименованията на страните и време и място на издаване.Посочено е,че само по себе си,отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.

В този смисъл и предвид изводите на ССЕ,че ответното дружество е осчетоводило фактура № 0000000116/31.07.2019г., съдът е приел,че по този начин същото е признало възникналото правоотношение и дължимостта на сумата от 9 344,64лв.По отношение на фра № 1000000138/14.08.2019г.,която не е осчетоводена от страна на ответника, ПдРС излага мотиви, ч е установяването на обстоятелството,че посочените в тази фактура облагаеми доставки са възложени от ответника е видно от това,че последната носи подпис на управителя на ответното дружество и след като този подпис не е оспорен в преклузивните за това срокове по чл.193,ал.1 от ГПК,то той се ползва с формална доказателствена стойност.

Съдът се е позовал и на показанията на свидетелката П.,според която ищецът е осъществявал дейност по поръчка на ответника на обект на ***** при пропадналия път на канализацията на ЕВН,като работата се е състояла в подсигуряване на канализация – услуги с багер и транспорт,изкопаване на земна маса.

Първоинстанционният съд също така е приел,че възложената работа е осъществена съобразно поръчката на възложителя и е надлежно приета без възражения,което обстоятелство се установявало от представените по делото доказателства – издадени от ищцовото дружество товарителници,носещи подпис на лице, посочено като представител на възложителя - ответник.

4

На следващо място ПдРС е изложил подробни мотиви и защо ответното дружество следва да се счита обвързано от осъществените действия по силата на презумпцията,установена в разпоредбата на чл.301 о т ТЗ,като е приел,че осъществената работа е приета без възражения от страна на възложителя.

Така в полза на изпълнителя възникнало правото по чл.266,ал.1 от ЗЗД за получаване на възнаграждения по процесните два неформални договора за изработка за сумата от 9 344,64 лв. с ДДС по фактура № 000000116/31.07.2019г.и за сумата от 6 739,44лв. с ДДС по фактура № 1000000138/14.08.2019г.Настъпил е и падежът за заплащане на установената цена,посочен в двете издадени от изпълнителя

– ищец фактури.Ответникът,върху когото лежи доказателствената тежест,не бил доказал да е погасил възникналите от процесния договор за изработка парични задължения,поради което районният съд е уважил иска по чл.79 от ЗЗД в пълния му предявен размер.Уважил е и акцесорната претенция за мораторни лихви,като служебно е определил размера на претенцията с помощта на онлайн калкулатор.

Настоящата инстанция намира мотивите на ПдРС за подробни,обективни,обосновани и почиващи на събраните по делото доказателства,поради което и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.