Решение № 463 от 04.04.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело № 20211000502542 по описа за 2021 година

Въззивното производството е образувано по жалба на В. И. С., Б. К. Б., П. Р.

Б. и М. П. Б. срещу решение № 262943/ 11.05.2021г. на СГС, ГК, 2ри състав, постановено по гр.д. № 17187/18г., с което са отхвърлени исковете им по чл.108 от ЗС.

Жалбоподателите твърдят, че атакуваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ и те са собственици на спорния имот. Неправилен и незаконосъобразен е изводът, че ответникът го е владял без прекъсване за периода от 22.06.2005г. до 22.06.2010г., че е добросъвестен владелец, тъй като нотариалният акт от 22.06.2005г. е годен да го направи собственик, макар че праводателят му не е бил такъв. Към момента на сделката, с която И. Б. е придобил имота, жалбоподателите са били упражнили правата си пред съда чрез установителен иск срещу Държавата и Столична община, които не са зачитали настъпилата по силата на закона – чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ, реституция в тяхна полза. Исковата молба е вписана на 02.07.2001г., а с решение от 27.09.2011г. по гр.д. № 1689/07г. на 1

СГС, IV а състав, е прието, че те са собственици на имот с пл. № 632, който е идентичен с процесния. Този съдебен акт е влязъл в сила на 23.03.2012г. и е отбелязан по вписаната искова молба. За ответника е съществувала обективна възможност да се информира за вписаната искова молба и наличието на реституционни претенции върху имота от тяхна страна. Това опровергава извода, че ответникът е добросъвестен владелец. Въззивниците сочат, че И.

Б. никога не е придобил собствеността върху спорния имот на 22.06.2005г., защото е договарял с несобственик.

Такъв извод е направен от първоинстанционния съд в обжалвания съдебен акт. В хода на производството не са събрани доказателства за това как и кога ответникът е установил владение върху имота и дали този факт е доведен до знанието на жалбоподателите, за да бъде считано за явно. Установено е, че в различни периоди имотът е бил с ограда и достъпът до него е бил ограничен, както и че в различни моменти тя е липсвала. Ползвал се е за съхраняване на строителни материали и техника, като според св. Д за времето от 2007г. до 2013г. имотът е бил стопанисван от негови работници, които са поставили ограда едва през 2013г. Затова през 2012г. жалбоподателите са заварили имота свободен, празен и неограден. Едва през месец юли 2013г. ответникът е поставил ограда и им е отказал достъп до него. Първоинстанционният съд не е обсъдил правният ефект на решението от 27.09.2011г., постановено по гр.д.

№ 1689/07г. на СГС.

Затова молят въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В депозиран писмен отговор И.Б. и в съдебно заседание чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата. Излага доводи за неоснователността й. Сочи, че ищците са установили правото си на собственост върху имота, но той им противопоставя осъществено от него добросъвестно владение. Счита, че неправилно в решението е прието, че правото им на собственост е по наследство и реституция по чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ. Съдът е допуснал процесуално нарушение като не е зачел направеното от него оспорване, че те са собственици на процесния имот на основание наследство и реституция. Съдът не е разпределил доказателствената тежест, поради което е останала недоказана активната легитимация на ищците.

2

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.108 от ЗС. В исковата молба ищците В. И.

С., Б. К. Б., П. Р. Б. и М. П. Б. твърдят, че с договор за покупко- продажба от 03.08.1921г., обективиран в нот. акт № 147, т.9, д. № 1790/1921г. на Първи нотариус при Софийски окръжен съд общият им наследодател Р. П. Б. е закупил нива от 5, 2 дка в местността „Чифлишки път“ в землището на с.

Драгалевци. През 1949г. са отчуждени по 1/3 ид.ч. от нивата, собственост на Л. И. З. и Р. Б. във връзка със строителството на ВЕЦ Симеоново. С решение от 05.10.1967г. по гр.д. № 1946/67г. на СРС, Благоевски район, водено между Р. Р. Б. и СГНС, съдът е обявил за окончателен разделителен протокол, с който определя реална част от имота за наследника Р. Р. Б. и която 1/3 ид.ч. не е била засегната от извършеното одържавяване. Определеният реален дял е извън предмета на настоящия спор. През 1997г. е отказано на наследниците на П.Б. и Л. З. да се възстанови собствеността върху имота и той да се деактува като държавна собственост. Ищците са потърсили правата си по съдебен ред и по заведеното дело е постановено решение от 27.09.2011г. по гр. д. № 1689/07г. на СГС, с което е установено по отношение на Държавата и Столична община, че те като наследници на Р. Б. притежават правото на собственост върху описани в диспозитива имоти на основание чл.1, ал.1 от ЗВСОНИ, попадащи в площта на закупената нива. Един от възстановените имоти е процесният с пл. № 632, УПИ VII-632 по плана на гр. София, м.

„Витоша ВЕЦ Симеоново“ с площ от 860 кв.м. при граници: от изток- имот с пл. № 633, от юг- имот с пл. № 634, от запад- имот с пл. № 631 и от север – ул.

„Могилата“. Горното съдебно решение е влязло в сила на 23.03.2012г. и е вписано в имотния регистър. Въз основа на него е издадена заповед № РД-57052/ 22.05.2014г. на Областният управител на Област София, с която се нарежда да се отпишат от актовите книги за държавна собственост реституираните имоти. През 2012г. са оградили имота с ограда от колове и бодлива тел. Поставили са заключваща порта. През същата година в тяхно отсъствие неизвестно лице е извършило самоуправни действия като е премахнало изцяло поставената ограда. Падали са сигнал в СРП, но е отказано образуване на досъдебно производство. В постановлението на прокуратурата е записано, че премахването на оградата е извършено от „Гея 3

Инвест“ ООД като в имота е имало струпани строителни материали. През месец юли 2013г. ответникът е оградил имота с метална мрежа без тяхно знание като го е заключил. Отново са сезирали прокуратурата, където срещу И. Б. е образувана прокурорска преписка № 31916/13г. и във връзка с нея са разбрали, че той претендира правото на собственост върху процесния имот и го счита за свой. Позовал се е на нотариален акт за покупко- продажба № 101/22.06.2005г., т.3, рег. № 11474 по д. № 474/05г., вписан в Службата по вписванията. Към настоящият момент процесният имот продължава да се владее от ответника и това е без основание. Отказал е да им предаде фактическата власт и не ги допуска в него. Ищците твърдят, че към 22.06.2005г. праводателят му Л. К. не е била собственик на продадения имот и не е могла да му прехвърли права. Тя е удостоверила правото си на собственост с нот. акт № 43/14.03.1986г. за замяна от ТПС комисия.

Ответникът и неговият праводател не са могли да придобият правото на собственост върху процесния имот и на основание придобивна давност. До промяната през 1990г. на чл.86 от ЗС е предвидена забрана да се придобива по давност вещ социалистическа /държавна / собственост. След изменението на тази разпоредба на 17.04.1990г. също не е имало възможност да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменение на ЗС от 1996г. е предвидена възможност да се придобива по давност само имоти, които са частна държавна собственост. След това е въведен мораториум за придобиване по давност на такъв вид имоти, който е в сила до 31.12.2022г. Затова ищците молят съда да признае по отношение на ответника, че те са собственици на имот пл. № 632, УПИ VII-632 по плана на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ Симеоново“ с площ от 860 кв.м. при граници: от изток- имот с пл. № 633, от юг- имот с пл. № 634, от запад- имот с пл. № 631 и от север – ул. „Могилата“ и с идентификатор *** по кадастрална карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-739/21.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК и да осъди ответника да им предаде владението върху него.

Молят съда на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени нот. акт за покупко- продажба № 101/22.06.2005г., т.3, рег. № 11474 по д. № 474/05г. Претендират разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете. Счита ги за неоснователни. Излага, че процесният имот е негова собственост на основание нот. акт № № 101/22.06.2005г., т.3, рег. № 4

11474 по д. № 474/05г. Праводателят му се легитимира като собственик с нот. акт № 184/08.07.2002г. Още при придобиването на имота през 2005г. той е бил ограден от всички страни с ограда от бетонни колове и бодлива тел. В тези граници той го е владял спокойно и необезпокоявано от закупуването на имота през 2005г. до предявяване на иска от ищците по настоящото дело.

Ответникът твърди, че ясно и недвусмислено е манифестирал своето право на собственост. Той е възлагал поправянето на оградата пред 2013г., която е била повредена от извършваните в съседен имот строителни работи. През 2008г. е получил обезщетение от лице, което неправомерно е разрушило оградата. „Гея Инвест“ ООД я е възстановило и му е заплатило парична сума като обезщетение за неправомерно ползване на имота. Това установява, че той е упражнявал фактическа власт върху имота и е полагал грижи за него, владял го е и го владее към настоящия момент. След придобиването му през 2005г. го е декларирал и е заплащал местни данъци и такси. Ответникът излага, че е придобил правото на собственост въз основана на договор за покпуко- продажба. При условията на евентуалност прави възражение за придобивна давност въз основа на добросъвестно владение за периода 2005г.до 21.12.2018г. Поддържа, че решението от 27.09.2011г. на СГС не може да му бъде противопоставено, тъй като той не е универсален и частен правоприемник на страните по делото, нито е необходим другар. Оспорва, че ищците са придобили имота по реституция. Твърди, че нотариалният акт от 22.06.2005г. не може да бъде отменен по реда на чл.537, ал.2 от ГПК.

Не се спори, а и видно от нот. акт № 147/03.08.1921г. е, че Р. Б. е закупил една нива от 5, 2 дка в м. „Чифлишки път“, землището на с.

Драгалевци при съседи: В. Ц., река, С. С. И..

Не се спори, че той е починал на 25.09.1941г. и е оставил като законни наследници син П. Р. Б., съпруга С. Р. Б., починала на 13.06.1942г. и дъщеря Л. Р. З.- удостоверение за наследници от 10.10.2018г. Не се спори, че ищците са наследници на Р. П. Б..

От наследниците П. Р. Б. и Л. Р. З. по реда на ЗОЕГПНС са отчуждени по 1/3 ид.ч. от всеки един от тях от нива от 5,2 дка. в м. „Чифлишки път“, с.

Драгалевци. За отчуждените части от имота са съставени Акт за завземане на недвижим имот за държавен с № 2077/20.09.1949г. и № 752/20.09.1949г.

С решение от 05.10.1967г. по гр.д. № 1946/67г. на СРС, Благоевски 5 район е обявен за окончателен разделителен протокол за делба като на Р. Р.

Б. се отрежда дял първи, а на СГНС- дял втори.

С решение от 10.07.1967г. на СРС, Благоевски район по гр.д. № 1946/67г. е допусната делба между на Р. Р. Б. и СГНС. От делото за делба са приложени заключение на вещо лице, проект за разделителен протокол и скица, на която са изобразени графично двата делбени дяла.

Не се спори, че с решение от 27.09.2011г., постановено по гр.д. № 1689/2007г. на СГС, IV а състав е признато за установено, че ищците по настоящото дело са признати за собственици по отношение на Държавата и Столична община на три недвижими имота, сред които и процесния.

Решението е влязло в сила на 23.03.2012г. Въз основа на него е издадена заповед № РД-57-052/22.05.2014г. на Областни управител на Област София за деактуване на имотите по съдебния акт от актовите книги за държавна собственост. Отписването им е установено и с удостоверение от 05.06.2014г. на Областния управител.