Решение № 3380 от 19.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1310/2025
- Вид
- Решение № 3380
- Подписан
- 19.05.2026
- В сила
- 19.05.2026
- Състав
- Красимир Мазгалов, Вергиния Мичева, Йоанна Наскова Станева
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3380 гр. София, 19.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Вергиния Мичева
Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100501310 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20165 от 07.11.2024г., постановено по гр.дело №18227/2024г. по описа на СРС, ГО, 27 с-в е отхвърлен предявения от Т. Д. П., ЕГН:**********, срещу ответника Т.
Д. Д., гр.София, пл.****, иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 10000 леваобезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможността на ответника да докаже твърденията си в сигнал срещу прокурор от СРП, претърпени болка и страдание, загуба на лично време, емоции и нервно напрежение, ведно със законна лихва от 29.11.2021г. до изплащане на вземането.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Жалбоподателят поддържа, че е налице противоправно поведение на ответника, който умишлено не работел и трябвало да носи отговорност за това.
Твърди, че в обжалваното решение не са обсъдени всички събрани по делото доказателства.
Твърди също така, че първоинстанционният съд „лъже“ какво е казала свидетелката Ц.. Не била коментирана и възможността ответникът да разпита ищеца дистанционно, както и че никога не бил призоваван. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на иска.
Въззиваемият ответник в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата. Излага съображения в унисон с мотивите на обжалваното решение. Моли решението на СРС да бъде потвърдено.
С молба от 14.10.2025г. заявява, че оттегля иска си в частта за присъждане на обезщетение над сумата от 5000 лева.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 21.10.2025г., влязло в сила на 23.01.2026г. , след изрично съгласие на ответника по реда на чл.232 от ГПК, производството по делото е прекратено в частта за претендирано обезщетение над 5000 лева до 10000 лева.
1
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Непозволеното увреждане, предмет на нормата на чл. 45 от ЗЗД, е сложен фактически състав, който изисква кумулативното наличие на следните юридически факти: деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. С изключение на вината, която се презумира по силата на закона, останалите елементи подлежат на установяване от ищцата при условията на пълно и главно доказване. В случая от събраните по делото доказателства не се установява кумулативното наличие на всички гореизброени елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, включително и на първо място- противоправност на описаните от ищеца действия на ответника. Не се установява и настъпването на каквито и да било вреди, при което обсъждането на причинно- следствена връзка между вреди и деяние е безпредметно. Съдът е указал по реда на чл.146, ал.2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за осъществено противоправно поведение от страна на ответника, довело до настъпване на вреди, както и за вида на претърпените от него вреди. Въпреки това ищецът не е представил каквито и да било доказателства.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят- ищец няма право на разноски, а въззиваемият ответник не претендира такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20165
№18227/2024г. по описа на СРС, ГО, 27 с-в. от
Решението е окончателно.
2
07.11.2024г., постановено по гр.дело
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3