Решение № 182 от 17.11.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 182

13.11.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас

I въззивен наказателен състав

На 13.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Захарин П. Захариев

Светлин И. Иванов

Детелина К. Димова

Павлина Д. Костова

Петя П. Кралева (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Частно наказателно дело № 20202100200936 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 16 и сл. от ЗЕЕЗА.

Образувано е по повод внесено в Окръжен съд гр.Бургас по реда на чл.14, ал.4, т.4 от ЗЕЕЗА от прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас искане за екстрадиция на *** гражданин А. Г. /A.G./, роден на ******** г. в гр.К., ***********, в момента на задържането му с документ за самоличност – българска лична карта № ***********, издаден на 09.04.2019 г., валидна до 09.04.2029 г., с цел екстрадицията му в Република Северна Македония.

В проведеното открито съдебно заседание лицето, чието предаване се иска А. Г. , изразява несъгласие за доброволно предаване на Република Северна Македония. Счита, че от момента на осъждането му до настоящия момент е изтекло прекалено дълго време и предаването му в Република Северна Македония е безпредметно, предвид и на обстоятелството, че в момента живее с жена, която е *** гражданка.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас поддържа искането, тъй както е направено. Посочва изрични основания за признаване на искането за екстрадиция и допускане на предаване на исканото лице.

Защитникът на исканото лице – адвокат Попов от Адвокатска 1 колегия Русе намира, че искането на издаващата държава за предаване на А. Г.

, е неоснователно, тъй като липсват безспорни данни, че давността на изпълнение на наказанието не е изтекла.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, съдържанието на екстрадиционната преписка в оригинал и с превод, както и допълнително представените доказателства от компетентния съд на Република Северна Македония, приема за установено следното:

Лицето, чието предаване се иска – А. Г. , е роден на ******** г. в гр.

К., ********, ***, ************ като *** гражданин, притежаващ българска лична карта № ***********, издадена на 09.04.2019 г. и валидна до 09.04.2029 г., с български ЕГН ***********.

От приложената към делото екстрадиционна преписка с вх.№ 4699/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура Бургас е видно, че в прокуратурата е постъпило постановление от ВКП, с което *** гражданин А.

Г . с установена самоличност се иска от компетентния орган на Република Северна Македония за изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода. Заповедта е издадена въз основа на влязла в сила присъда по дело № К.бр.94/12 от 27.09.2013 г. на Основен съд в Неготино и валидна заповед за задържане /арест/ - № КУИКП.2/14, издадена на 03.02.2014 г. от съдия от Основен съд в гр.Неготино, Република Северна Македония.

Настоящата заповед обхваща едно престъпление – „тежки престъпления срещу безопасността на хората и имуществото в движението“ по чл.300, параграф 4, вр.с чл.297, параграф 3, вр. с параграф 1 от Наказателния кодекс на Република Македония, като се сочи, че му е било наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода.

Съдът намира, че издадена заповед съдържа всички необходими съгласно чл.9 от ЗЕЕЗА, респективно чл.8 от Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. (наричано по-долу за краткост само „Рамково решение“), реквизити, досежно формата и съдържанието, предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на заповедта. Същите са в писмена форма и съдържат данни за самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес, телефон и факс на издаващият орган.

Отразени са характерът и правната квалификация на престъпленията, за които е било осъдено исканото лице. Описани са подробно, съобразно изискванията 2 на чл.8, ал.1, буква „д“ от Рамковото решение, респективно на чл.9 от ЗЕЕЗА, обстоятелствата, при които е извършено престъплението, посочено в заповедта, включително време, място и степен на участие на исканото лице.

Изпълнено е и императивното изискване на Рамковото решение и на българския закон за посочване на наложеното на исканото лице наказание, а именно: лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца лишаване от свобода. Заповедта е придружена с превод на български език, съгласно изискванията на чл.37, ал.3 от ЗЕЕЗА.

В настоящото производство съгласно разпоредбата на чл.17, ал.5 от ЗЕЕЗА подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на лицето по ал.8 на същия член и съществува ли някое от основанията за отказ по смисъла на чл.5,6,7,8 от ЗЕЕЗА, както и има ли основания за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта.

Съдът намира, че искането на съдебната власт на Република Северна Македония следва да бъде уважено и *** гражданин А. Г. бъде предаден за изпълнение на наказание лишаване от свобода в издаващата държава.

Налице са всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и на Рамковото решение за предаване на исканото лице.

По отношение на изискванията на чл.5 от ЗЕЕЗА съдът констатира, че същите са изпълнени в цялост. Наложеното наказание лишаване от свобода, за чието изпълнение се иска *** гражданин с издадената заповед за екстрадиция, са за не по-малко от четири месеца, а именно три години и шест месеца лишаване от свобода. Описаните в заповедта престъпления имат своя аналог в българският Наказателен кодекс – чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.“б“, вр.чл.343, ал.1, буква „б“ и „в“, вр.чл.342, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от пет до двадесет години, т.е. налице е предвидената в чл.5 от ЗЕЕЗА двойна наказуемост.

Не са налице нито една от закрепените в разпоредбата на чл.6 от ЗЕЕЗА (чл.3 от Рамковото решение) абсолютни предпоставки за отказ от изпълнение на заповедта. Престъпленията, за които е издадена заповедта за екстрадиция, не са амнистирани в Република България. Няма данни исканото лице Г. да е осъдено за същите престъпления с влязла в сила присъда на български съд или на съд на трета държава членка; да изтърпява или да е изтърпяло наказанието, или присъдата не може да бъде приведена в 3 изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено.

Исканото лице не е малолетно и следователно е наказателно отговорно.

Не са налице процесуалните пречки, визирани в чл.7 от ЗЕЕЗА, които да обосноват факултативни основания, при които съдът на изпълняващата държава може да откаже изпълнението на заповедта. Срещу *** гражданин А.

Г. , не е водено и прекратено преди получаването на заповедта наказателно преследване за деянията, за които е издадена заповедта за екстрадиция. Не е изтекъл давностният срок за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието съгласно българското законодателство. По делото не бяха събрани данни, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в държава, която не е членка на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за някое от престъпленията, за които е издадена заповедта. Не е налице и обстоятелството, визирано в разпоредбата на чл.7 от ЗЕЕЗА, тъй като описаните в заповедта престъпления, не са извършени частично или изцяло на територията на Република България, нито са извършени извън територията на издаващата държава-членка и българското законодателство не допуска наказателно преследване за такива престъпления, извършени извън територията на Република България.

Основен въпрос за вземане на становище по искането за предаване беше дали от момента на влизане на присъдата от Съда в Република Северна Македония до настоящия момент е изтекла или не давността за изпълнение на наложеното наказание. В тази връзка в Окръжен съд Бургас надлежно постъпи допълнителна преписка от искащата държава съгласно която:

Със Заповед № 2/14 от 03.2014 г. на Съдия по изпълнение на наказанията е наредено осъденият А. Г. да бъде съпроводен до наказателнопоправително учреждение Идризово с цел изтърпяване на наказание затвор за срок от три години и шест месеца, наложено му с присъда К.№ 94/04.01.2014 г. на Основен съд Неготино. Лицето не е било открито и са започнали множество оперативно-издирвателни действия, включително е и издадена международна заповед за арест. В следствие на това е установено, че Г. пребивава на територията на Република България, с български задграничен паспорт, завършил е в България *** образование, притежава имущество. В срока на изтичане на давността на международната заповед за арест – 04.12.2018 г. и към 27.12.2018 г. е било установено, че лицето се намира на 4 територията на Република България и притежава *** гражданство.

Следователно са налице данни за извършени множество процесуални действия, които са прекъснали срока на абсолютната давност за изпълнение на наказанието. Давността на това изпълнение настъпва на 04.12.2023 г.

На 02.10.2020 г. Първоинстанционен съд – Кавадарци е бил уведомен с изрично писмо, че при задържане и привеждане в изпълнение на наказанието на А. Г. се дава гаранция, че ще разполага с правото на повторно разглеждане в присъствие на подсъдимия по чл.456, параграф 2 от Закона за наказателните производства на Р Северна Македония.

Ето защо и в заключение следва да се посочи единодушното становище на настоящата съдебна инстанция, че издадената заповед, съответно искането на окръжен прокурор Бургас, са основателни, при което искането за предаване на лицето, следва да бъде допуснато, като по този начин бъде допуснато и изпълнение на заповедта за екстрадиция на издаващата държава на *** гражданин А. Г. .

При привеждане в изпълнение на наказанието следва да се вземе предвид, че лицето А. Г. е задържан за срок до 24 часа, считано от 11:30 часа на 14.07.2020 г. С Определение № 38/17.07.2020 г. по ЧНД № 785/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, спрямо горепосоченото лице е взета мярка „временно задържане“ за срок до 40 дни. С Постановление на ВКП А. Г. е задържан за срок от 72 часа, считано от 00:00 часа на 25.08.2020 г. Към момента лицето е задържано в Ареста към Затвора Бургас, Република България.

Така мотивиран, на основание чл.17, ал.7 от ЗЕЕЗА, Окръжен съд – Бургас

РЕШИ:

ДОПУСКА изпълнение на искане на съдебните власти на Република Северна Македония, чрез Интерпол – Скопие въз основа на дифюжън/телеграма за издирване на МОКП ИНТЕРПОЛ, с контролен № DIF140508004641 и ПРЕДАВА на искащата държава Република Северна Македония А. Г. /A.G./ - роден на ******** г. в гр. К., ********, осъждан, ************ като *** гражданин, притежаващ българска лична карта № 5

***********, издадена на 09.04.2019 г. и валидна до 09.04.2029 г., с български ЕГН ***********, с цел привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда по дело № К.бр.94/12 от 27.09.2013 г. на Основен съд гр.Неготино, Република Северна Македония.

Заверен препис от настоящото решение да се изпрати незабавно на Върховна касационна прокуратура и на Министерството на правосъдието на Република Северна Македония.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок от обявяване на страните пред Апелативен съд - Бургас.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6