Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 74 от 15.09.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 301/2021
Вид
Решение № 74
Подписан
15.09.2021
В сила
15.09.2021
Състав
Янко Димитров Янков, Георги Николов Грънчев, Светослава Николаева Колева

Цитирани разпоредби

  • чл.36 и 37 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.36 и 37 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.40 ал.1 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.40 ал.2 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.48 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест
  • чл.52 · Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Варна , 15.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Янко Д. Янков

Светослава Н. Колева

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Владимир Чавдаров Станков (АП-Варна) като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20213000600301 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.48 ЗЕЕЗА.

С решение №196/30.08.2021г. по чнд №937/2021г. Варненски окръжен съд е допуснал изпълнението на Европейска заповед за арест №210/28.05.2021г., издадена от съдия при наказателен съд в гр.Ръдъуци /Radauti/,

Република Румъния, и предаване на Р.А. Щ. - гражданин на Федерална Република Германия, на румънските съдебни власти за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от две години и седем месеца.

Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от адв.А.А. в качеството му на защитник на Р.А. Щ., в която се навежда довод за незаконосъобразност на съдебния акт. Отправя се към настоящата инстанция искане за неговата отмяна и постановяване на отказ за изпълнението на европейската заповед за арест, с която се иска предаването на Щ..

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Изтъква се като 1 довод незаконосъобразност на съдебния акт и се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да бъде отказано изпълнението на Европейската заповед за арест.

Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Варненският апелативен съд след като извърши проверка правилността на атакуваното решение и като взе предвид подадената жалба, както и становищата на страните, констатира:

Жалбата е неоснователна.

В рамките на настоящото производство въззивният съд следва да извърши проверка спазени ли са законовите изисквания при постановяването на контролирания съдебен акт, и в частност – налице ли са условията за предаване на германския гражданин Р.А. Щ. по чл.36 и 37 ЗЕЕЗА, и дали съществуват основания за отказ по чл.39 и 40 от същия закон.

По отношение изискванията на чл.36 и 37от Закона – с присъда №185/24.03.2021г. на Съда в гр.Ръдъуци / Radauti/, влязла в сила на 21.04.2021г., Р.А. Щ. е бил признат за виновен в това, че 24.10.2019г. около 15.00 часа в окръг Сучава управлявал автомобил Volvo V40 с фалшиви регистрационни табели, представил на полицейските служители фалшиво свидетелство за управление на МПС; - на 16.04.2020г. отново управлявал същия автомобил с фалшиви регистрационни табели и фалшиви документи, при което съдът приел, че той е осъществил състави на престъпления, както следва : - по 334 от Наказателния кодекс на Република Румъния – управление на нерегистрирано превозно средство; - чл.335 – управление на моторно средство без свидетелство за управление; - чл.320 и чл.48 – фалшифициране на официални документи в съучастие; - чл.323 – използване на фалшиви документи.

Така описани действията на исканото лице съставляват престъпления и по българското законодателство – съучастието в изготвяне на неистински официални документи /и в частност свидетелство за правоуправление/ е наказуемо по чл.308 ал.2 от Наказателния кодекс на Република България с лишаване от свобода до осем години, а използването на табела с 2 регистрационен номер издадена за друго МПС – по чл.345 с лишаване от свобода до една година или глоба. Управлението пък на МПС с отнето свидетелство за правоуправление /предвид твърдението в заповедта за арест/ съставлява престъпление по чл.343в ал.3 от българския наказателен закон, което са наказва с лишаване от свобода до три години и глоба. С оглед изложеното очевидно е, че условията на чл.36 от ЗЕЕЗА са налице. Спазени са и формата и съдържанието на изпратената Европейската заповед за арест, изискуеми от разпоредбите на чл.8 от РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (2002/584/ПВР), и на чл.37 Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. В тази връзка неоснователна е жалбата на защитата – в издадената заповед /б.“д“ – Престъпления/ са посочени детайлно фактическите обстоятелства, при които са извършени престъпленията.

Основания за отказ – такива не съществуват.Видно от доказателствата по делото не са налице нито абсолютните основания за отказ по чл.39 от ЗЕЕЗА /или което и да било от тях/ , нито факултативните по чл.40 ал.1 от ЗЕЕЗА. Тук следва да се обърне внимание, че извършените от Щ. престъпления не попадат под юрисдикцията на българските съдебни органи, а самият той не е български гражданин – по тези причини част от предвидените основания за отказ не са относими към настоящия казус, а останалите пък не са налични.

Липсват и предвидените от текста на чл.52 от ЗЕЕЗА хипотези за отлагане изпълнението или за условно изпълнение на заповедта.

Що се касае за задочното осъждане на лицето – това действително е така, но в тази насока с оглед постановената задочно присъда, румънските съдебни власти са дали изискуемите от разпоредбата на чл.40 ал.2 ЗЕЕЗА гаранции /последните са включени в получената ЕЗА/.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че липсват каквито и да било пречки от правно естество за предаване на Р.А. Щ. на молещата държава – Република Румъния, за изтърпяване на наложеното му наказание от две години и седем месеца лишаване от свобода. Което пък означава, че атакуваният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен и като такъв 3 следва да бъде и потвърден. Включително и в частта му по отношение взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ – доколкото и въззивният съд счита, че лицето следва да бъде предадено, то очевидно не се налага изменение на тази мярка.

Поради това и на основание чл.48 ЗЕЕЗА Варненският апелативен съд РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение

№196/30.08.2021г. по чнд

№20213100200937/2021г. на Варненски окръжен съд, с което е допуснато изпълнение на Европейска заповед за арест №210/28.05.2021г., издадена от съдия при наказателен съд в гр.Ръдъуци /Radauti/,

Република Румъния, и предаване на Р.А. Щ. / Stuckner Reginaldo-Andres/ - гражданин на Федерална Република Германия, на румънските съдебни власти за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от две години и седем месеца, наложено му с присъда №185/24.03.2021г. на Съда в гр.Ръдъуци / Radauti/, Република Румъния.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Задържане под стража“, взета по отношение на Р.А. Щ., до привеждане на присъдата в изпълнение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4