Решение № 3394 от 26.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3394 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100110657 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Н. Г. П. срещу С. Б. Н. иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 21 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 предл. първо СК (отм.) и чл. 21, ал. 4 СК. В исковата молба се твърди, че преди брака си с ответницата, сключен на 25.05.1997 г., с лични средства на ищеца и предоставени му от неговите майка и баща, било построено жилище на три нива до степен “груб строеж” с идентификатор ***, находящо се на адрес гр. София, р-н “Кремиковци”, кв. ****. По време на брака с ответницата - на 28.05.2015 г., ищецът се сдобил с нотариален акт за имота.

Навежда се довод, че имотът е обхванат от презумпцията за съпружеска имуществена общност и при твърдение, че ответницата няма принос в придобиването на имота се иска да бъде признато за установено, че имотът принадлежи единствено на ищеца.

Ищецът твърди също така на 04.03.2015 г., по време на брака си с ответницата, по договор за издръжка и гледане неговата майка да му е прехвърлила 4/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се на адрес: гр. София, р-н “Кремиковци”, кв. ****, както и от построените в него кафе-аперитив с идентификатор *** и жилище на две нива в степен на завършеност “груб строеж” с идентификатор ***. Сочи се, че от 2019 г. страните са във фактическа раздяла, довела до прекратен брак по взаимно съгласие на 1

02.02.2021 г. Твърди се, че ответницата няма нито пряко, нито косвено съдействие за придобиване на тези имоти поради влошени отношения между ответницата, ищеца и неговата майка дълго време преди фактическата раздяла. Оспорва ответницата да е полагала каквито и да било грижи за прехвърлителката, а след сключване на договора не е издържала нито семейството им, нито неговата майка. Навежда довод, че при тези обстоятелства липсва съвместен принос за придобиване на собствеността върху прехвърления дял от недвижимите имоти. Иска се да бъде признато за установено, че правото на собственост върху 4/6 идеални части, придобити по силата на договора от 04.03.2015 г., принадлежи изцяло на ищеца - чл. 21 ал. 4 СК.

Ответницата признава, че е била в брак с ищеца за периода от 25.05.1997 г. до 02.02.2021 г., от който имат две деца. След сключения брак всички средства, които основно получавала тя, отивали за довършване на жилището, съответно за ремонти и дострояване на “стара къща”, където живели до 2000 г. Твърди и че за проектите, съответно реализацията им в част електро взели участие нейният баща и негови колеги. Къщата била измазана през периода 2001-2002 г. изцяло с нейни средства. Тя поръчала и платила външни ролетни щори за първи и втори етаж на къщата, четири врати, шест прозореца за сумата от 7487 лв., през 2011 г. изтеглила заем в размер от 18327 лв., а през 2015 г. изтеглила допълнителна сума от 8000 лв. за плащане на разноски за издаване на нотариалните актове. Купила тротоарните плочки и платила за изграждане на барбекю в имота. Твърди да е лишавала себе си и децата си от средства, за да осигури изграждането и довършването на тази сграда като все още изплаща кредита.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца - адв. М., поддържа иска. Претендира разноски.

Представя съображения в писмени бележки.

Процесуалният представител на ответницата - адв. Ш., не изразява становище по съществото на спора в съдебно заседание. Представя списък за разноски и съображения в писмени бележки.

Съдът, след като обсъди основанията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Страните не спорят, че на 25.05.1997 г. са встъпили в граждански брак.

Страните не спорят също така, че процесната сграда с идентификатор *** е изградена до степен “груб строеж” преди встъпването им в брак, която степен на изграждане е установена и с представения по делото Акт обр. 14 от 17.07.1997 г. От заключението на вещото лице съдебнотехническа експертиза се установява, че предпоставка за издаване на този документ е изпълнението на всички елементи, които натоварват конструкцията в това число външни зидове и покрив.

Вещото лице съдебно-техническа експертиза определя като строителна стойност на постройката към 17.07.1997 г. 19324,25 щ.д., а съдебносчетоводната експертиза установява изтеглени от депозитна сметка на ищеца суми в общ размер от 15510 германски марки и доказани документално разходи за материали, равностойни на 8579,61 германски марки.

С нотариален акт 28.05.2015 г. ищецът е признат за собственик на жилище на три етажа, съставляващо самостоятелен обект с идентификатор ***.

Свид. М. - съсед по имот, разказва, че строежът започнал през 1996 г. За строежа събирали материали родителите на ищеца. След като си продали апартамента се пренесли да живеят в къщата, чиято долна част била кафене.

След това изградили и пристройка. Бащата на ищеца след 2000 г. правел санирането на постройката.

Свид. К. сочи ответницата да се е консултирала с нея за теглене на заем за довършване на къщата. Тя споделила със свидетелката, че всичките й доходи се “вкарват в … къща, за да стане годна за живеене”. Свидетелката сочи да познава ответницата преди за се запознае с ищеца, а през 1997 г. е видяла къща без прозорци и измазване. Не видяла кабели, подова настилка или инсталации. Ответницата споделила с нея и че баща й помогнал с изграждането на електроинсталацията, за да се спестят пари.

С нотариален акт № 53 том I рег. № 1794 дело № 49/2015 г., вх.рег. № 10756/04.05.2015 г., вписан с акт № 122 т. XХIII д. 7574/2015 г. писмено е изразено съгласие, че В.И.П. прехвърля на своя син и съсобственик Н. Г. П. собствените си 4/6 идеални части, придобити по време на брака й и по наследство от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, КАФЕАПЕРИТИВ с идентификатор *** и ЖИЛИЩЕ НА ДВЕ 3

НИВА с идентификатор ***, заради издръжката и гледането, полагани досега, както и срещу задължението да я гледа и издържа като й осигури включително и чрез трето лице спокоен живот, какъвто е водила до момента на сключване на договора, при запазено право на пожизнено ползване върху двете сгради.

Свид. В.П. - майка на ищеца, сочи страните да са живели заедно в нейната къща. до 2019 г. в съседен вход. Страните имали две деца - син, роден през 2000 г., а 6 години по-късно се родила и дъщеря им. Ищецът карал децата на детска градина и училище, а свидетелката ги прибирала.

Свидетелката водела децата и на тренировки и готвела през седмицата.

Ответницата готвела понякога събота и неделя, но не й занесла и една паничка. От 2017 г. свидетелката претърпяла различни операции като при отсъствие на сина й получава помощ от наемател в имота.

Свидетелят С.К., който от 2015 г. бил наемател в старата къща, сочи страните да са живеели в новата къща. Ищецът помагал на майка си при нужда, а когато той ходел на почивка, свидетелят се грижел за майката на ищеца. Свидетелят виждал майката на ищеца да готви, чисти и прави зимнина и не е виждал ответницата да ходи в частта на къщата на майката на ищеца.

Предимно пращала децата или ищеца, ако имало нужда да се вземе нещо.

Свидетелят не е виждал ответницата да прави нещо, а само да си чете.

Ищецът или майка му готвели. Ищецът пазарувал и купувал дрехи за децата като не знае ответницата да е пазарувала, да донася нещо. Много пъти им ходел на гости и виждал ответницата да се прибира, да сяда да се нахрани, след което да се качва горе.

Законът изключва доказателствената сила на показанията на лица с възможен частен интерес към предмета или страна по спора доколкото казаното от тях е поставено под съмнение. Макар и свид. П.а да е заинтересована от изхода на спора, а свид. К. да е в договорни отношения с ищеца, по делото липсва каквото и да било доказателство, поставящо под съмнение обективността на споделените наблюдения. Свид. П.а споделя за собственото си впечатление по повод грижите за семейството като с оглед близостта й - доказателствата сочат да е живяла в друга постройка в същия поземлен имот, няма разумна причина да бъдат пренебрегнати. Показанията са логично издържани и се подкрепят от тези на свид. К..

4

Обстоятелството, че свид. К. е в облигационни отношения с ищеца не го определя като заинтересован от изхода по спора. Възложената му наказателна отговорност компенсира лансираното от адв. Ш. желание да угоди на ищеца.

Необоснован е и доводът за непоследователност в неговите показания.

Описаната ситуация, че ищецът прибира масата не е показателна за грижите на ответницата към семейството, но и тази констатация сама по себе си не компрометира останалите споделени наблюдения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Очертаните от ищеца обстоятелства досежно претендираната изключителна собственост върху имот с идентификатор *** подлежат на изследване според закона, действал към момента на твърдяното тяхно проявление. При все че законът утвърждава принципа на съпружеска имуществена общност, изключва от неговия обхват вещи, придобити преди брака или по време на брака, но при условия, които изключват участието на другия съпруг - чл. 20 ал. 1 СК (отм.).

Като абсолютно правото на собственост предполага възможност за еднозначно разграничаване на неговия обект от всички останали. Както е имал повод да посочи Върховният касационен съд в ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС правото на собственост върху самостоятелния обект - сграда, възниква към момента на изграждане на външните стени и покрива.

Страните не спорят, че триетажната жилищна сграда е била изградена в степен груб строеж - с положен покрив, още през 1997 г. Изграждането на постройка в чужд имот води до възникване на самостоятелен обект, но правото на собственост върху изграденото по силата на чл. 92 ЗС възниква за собственика на земята. Безспорното в случая предназначение на пристройката - да бъдат посрещнати жилищните нужди на семейството на ищеца и действия, насочени към реализация на строежа още преди сключване на брака сочи на дарствено намерение. Доколкото обаче не е обективирано в предписаната от закона форма и то преди сключване на брака, само по себе си подобно намерение не е в състояние да породи право на собственост.

По аргумент от чл. 77 вр. чл. 79 ал. 1 ЗС собствеността върху чужд имот се придобива с необезпокоявано владение за период не по-малко от 10 години. Доказателствата позволяват извод, че строежът на триетажното 5 жилище е започнал през 1996 г. и е осъществен при участието на собствениците земята, а от 2001 г. (съгласно признанието на ищеца - л. 166 от гр.д. 16795/21 г.) страните живели заедно в триетажното жилище. По делото нито се твърди, нито се установява ищецът да е обективирал намерение да придобие имота единствено за себе си, за да бъде изследвана подобна хипотеза. След като фактическата власт е упражнявана съвместно и с оглед нормативно установеното предположение в чл. 69 ЗС, неизбежен се явява изводът, че ответницата пряко е участвала при реализация на съществения елемент от фактическия състав на придобивното основание - владение на имота. С изтичане на давностният срок, за което и констативният нотариален акт сочи да е станало по време на брака между страните, няма основание приносът на ответницата да бъде изключен.

Неприложима по отношение на този имот е и трансформацията на имуществото по силата на чл. 21 ал. 1 СК (отм.). Този текст предписва изключително ограничено право на собственост и когато е придобито по време на брака, но изисква това да е станало чрез влагане на лично имущество по смисъла на чл. 20, ал. 1 СК (отм.) при указаното вече съдържание. Както бе посочено вложеното имущество в изграждане на постройката не води до придобиване на правото на собственост върху нея.

Отсъствието на указаната от нормата пряка връзка - вложеното лично имущество да е довело до придобиване на ограниченото вещно право, с което единствено може да бъде свързано съществуването на самостоятелен обект върху чужд имот, препятства изключването на принципа на съпружеската имуществена общност и на това основание.