Протокол № 370 от 19.12.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 216/2022
- Вид
- Протокол № 370
- Подписан
- 19.12.2022
- В сила
- 19.12.2022
- Състав
- Даниела Петрова Костова, Дарина Стоянова Маркова, Георги Николов Грънчев
Цитирани разпоредби
- чл.213а · Наказателен кодекс
- чл.281, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.286 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.291 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.317 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 370 гр. Варна, 19.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Даниела П. Костова
Членове:
Дарина Ст. Маркова
Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора Н. Л. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела П. Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223000600216 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор АРНАУДОВА.
Подсъдимият Д. К. Д., уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от адв.С. А. В. от АК – ПЛОВДИВ, редовно упълномощен.
Подсъдимата Й. А. В., уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от адв.Е. И. М. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен.
АДВ.В.: – Да се даде ход на делото.
АДВ.М.: – Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото.
ПОДС.Д.: – Да се даде ход на делото.
ПОДС.В.: – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Страните заявиха, че нямат искания за извършване на допълнителни следствени действия.
На основание чл.317 вр.чл.286 ал.2 от НПК съдебното следствие е обявено за приключено в предходно съдебно заседание, поради което и с 1 оглед становищата на страните в днешното съдебно заседание на основание чл.317 вр.чл.291 ал.1 от НПК съдът пристъпи към изслушване на СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така депозирания протест от Окръжна прокуратура - Варна в рамките на деянието по чл.213а от НК.
Настоящото производство е трето по ред пред Апелативна инстанция като три съдебни състава от тази инстанция са имали възможност да изяснят и са изяснили, считам в пълнотата фактологията по настоящия казус, отдалечен във времето.
Аз няма да се спирам в детайли на тази фактология, като считам, че каквото е имало да е казано по това производство вече е казано в съдебната зала и в пледоариите при всяко едно от разглежданията на делата.
Действително Вашия състав положи усилия да разпита за пореден път най-важните свидетели и подсъдимите по производството и логично, т.к. от момента на инцидента до настоящия момент са минали повече от 9 години, е нормално тези свидетели да не могат да възпроизведат фактологията така каквато са я възприели непосредствено след нощта на 16.06.2013 година. В крайна сметка техните показания, както и обясненията бяха прочетени и приобщени по съответния надлежен ред.
Очевидно в случая се касае за две взаимно изключващи се версии, лансирани от страните в процеса, публичното обвинение, което застава зад показанията на пострадалия от деянието и свидетелите негови познати, които са били на една и съща маса в заведението непосредствено преди инцидента.
И от друга страна обясненията на подсъдимите, които Ви моля да разгледате с нужната критичност, т.к. те са изправени пред Вас именно като подсъдими по това производство и техни близки приятели, които също до някъде се опитаха в производството в двете му инстанции да подкрепят версията на подсъдимите.
Отново ще обърна внимание на тази втора група, а именно твърденията на подсъдимите и техните роднини и приятели. Техните версии на подсъдимата и на подсъдимия Д. търпят различни промени от момента на привличането им в качеството на обвиняем та дори и до последните им обяснения дадени пред Вас. И това е нормално до колкото те при излагане на всички доказателства така да се каже на „масата“ в съдебната фаза установява, че тяхната версия дадена на ДП не е логична и я променят като реално лицето Мишо се превръща в подсъдимата В..
Реално пред Вас подсъдимият Д., обяснявайки цветно по негов си начин фактологията по делото реално описва фактите, които са описани и в обвинителния акт до естествено желанието му да накара свидетеля Р. да се разпореди със свое имущество. Но останалите факти, а именно по нанасяне на телесни увреждания, по грубо безпардонно отношение към свидетеля Р. на 2 масата, по заканите, заплахите, удара, както той се изрази един задвратник му е завъртял и да се постави на мястото на свидетеля Р., който дори и да е имал някакви финансови отношения с подсъдимата В. в изненада на рождения си ден нали получава удара, както си стои на масата и се е опитвал да празнува и от там нататък при заобикалянето на тази маса от непознати лица, големи момчета от компанията на подсъдимия, които са го принудили, накарали да напусне мястото, на което е бил, да излезе навън и от там вече фактологията е ясна на всички.
Защитната версия на подсъдимия затова, че реално той по негови твърдения не е бил в един автомобил с пострадалия, така както от първия момент твърди Р. считам за защитна такава. Тази лансирана версия от Д. Д. е подкрепена от момичето, с което той е съжителствал тогава към онзи момент и от което момиче, тази жена, от която има дете, но и тези нейни твърдения, в рамките на разглеждане на производството пред няколко инстанции и пред Окръжен съд и пред Апелативен съд търпят промени. Когато я разпитвахме пред друг състав на Апелативен съд тя обясняваше как е била накарана от подсъдимия да излезе, да вземе автомобила му, да тръгне след някаква кола, да я следва и да прави снимки.
В последствие се оказа, вече пред този състав, че всъщност тя не е била сама в колата, а подсъдимият е бил с нея и той е показвал маршрута. А на ДП пък свидетелката Р. В. обяснява, че въобще не е присъствала на подобен инцидент, че не ползва мобилни карти, че не ги е давала на никого, а се установи, че тези мобилни телефони, номерата, се ползват именно от нейния съжител към онзи момент - подсъдимия Д..
Всички тези нюанси в крайна сметка се отричат в последствие от подсъдимите и тези свидетели за да бъдат изгладени, за да бъде тази версия изчистена и за да й бъде предаден вид на достоверна такава.
От друга страна стоят показанията на пострадалия, който от първия до последния момент поддържа това, което е твърдял и на ДП и пред съдебните състави.
Да, действително той обясняваше пред Вас, че не може да си спомни детайли, като отдава това на някакво тежко боледуване в болница, но е нормално детайлите да не се помнят и затова е налице института за прочитане и приобщаване на тези показания по реда предвиден в НПК и това бе сторено от съдебния състав.
На ДП този човек е разпитван най-малко над шест или седем пъти. В нито един от разпитите няма противоречи показания.
Една единствена дума има, заради, която и ВКС е върнал настоящото дело според мен и това е думата „такси“, която личи в единия от разпитите му в съдебното следствие, на която защитата отдава такова голямо значение.
Т.е. ако един човек през цялото време прикрива една лъжа неволно тази лъжа, в един момент отдалечена във времето може да бъде изпусната в една обстановка, например в съдебната зала, с едно притеснение, когато зад 3 свидетеля, зад гърба му стоят двамата подсъдими, техните защитници например.
В тази връзка съдът положи усилията, прочетени бяха показанията му, попитахме го и той категорично отрече въобще да е казвал съзнателно да се е качвал, да е признавал съзнателно, че той се е качвал някога в таксиметров автомобил.
Действително е възможно този човек да е имал финансови отношения, такива каквито той заяви пред Вас. Може да е имал и други отношения с подсъдимата, но отново посочвам, че не това е начина за уреждане на финансовите отношения с нанасяне на телесни повреди, които са елемент от принудата, защото такова обвинение няма как реално да се поддържа за нанасянето на такава телесна повреда, с оглед предходните актове на съда, но реално всичката тази физическа агресия и вербална агресия е била с цел да бъде този човек принуден да се премести от мястото където е бил, да се разпореди със своето имущество. След като е нямал пари в брой той е направил опит да поиска, но естествено такава голяма сума няма как да бъде дадена от когото и да било. И той казва аз не съм дължал такава сума, аз и 7000 лева не съм дължал. В първия момент те ми казаха, че дължа 7000 лева, след това тази сума нарасна на 10 000 лева.
Всички тези действия на подсъдимите са елемент от състава на чл.213 от НК.
Пак са връщам на думата „такси“. Таксито за първи път се появява в показанията на свидетеля Р. в момента след провеждане, така както той обяснява пред съдебния състав на Апелативен съд малко преди провеждане на разпита му пред съдия на ДП в сградата на Окръжен съд когато той бил притиснат от подсъдимия Д. и от негов защитник да каже при разпита си пред съдия, да влезе вътре и е бил убеждаван, че всичко „уредено“ и, че той само трябва да влезе и да каже, че се е качил в един таксиметров автомобил с подсъдимата В.. Това не е само в неговите твърдения, защото предполагам какво ще твърди защитата, че такова нещо няма, но този разпит е фиксиран в ДП, но има и други доказателства събрани на ДП, че този човек - свидетеля Р. е бил викан няколкократно, уговаряни са му срещи с близки на подсъдимия в различни заведения, на различни места и е бил убеждаван да си промени показанията за да няма такива съществени последици за подсъдимия Д., естествено и за подсъдимата В..
Има данни и за това, че той е искал защита от прокуратурата, има много разпити, но няма да ги цитирам.
Считам, че и показанията на свидетелката Р. С., приобщени и тези от ДП на нейния приятел, към настоящия момент съпруг сочат, че това лице е било изкарано принудително от заведението, той дори да не е дърпан физически очевидно с нежелание е излязъл от това заведение.
Установява се, че той е върнат от същите хора, пак от разпита на С., той е върнат в заведението и като са се върнали са се върнали и подсъдимия Д. и 4 негови лица от обкръжението му. Състоянието на пострадалия с разрез, нараняване от ухото към брадичката и с кръв, всичко това сочи на осъществено спрямо него деяние от общ характер, за каквото и двамата подсъдими имат обвинение по чл.213а от НК.
Моля да отмените присъдата на Окръжен съд – Варна, която е оправдателна изцяло, като считам, че Окръжен съд едностранно е отхвърлил тези доказателства, на които наблегнах и е дал вяра и е кредитирал единствено и само на обясненията на подсъдимите, с всичките непълноти в тях и Ви моля да ги признаете за виновни, като отчетете отдалечеността на деянието във времето, като отчетете и предходните съдебни актове и в рамките на това наложите наказание и на двамата подсъдими.
Моля в този смисъл за Вашето решение.
АДВ.В.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз от своя страна ще Ви моля да потвърдите оправдателната присъда, постановена по НОХД № 1462/2017 година на Варненския окръжен съд, с която подзащитния ми е оправдан.
Считам, че протеста е неоснователен, обвинението срещу подсъдимия Д.
Д. не е доказано по несъмнен начин, каквото е и изискването на чл.303 ал.2 от НПК.
На първо място по делото няма спор затова, че на 16.06.2013 година в заведение „Балканска скара“ са били както подсъдимият, така и „пострадалия“, така и други групи лица между които А.Г. и Р. С., които са приятели на пострадалия, както персонала на заведението и хора, които са били на масата на подзащитния ми, хора, които са били на друга маса и са вечеряли съвсем отделно от тях.
Няма спор, относно факта как в заведението се е появила подсъдимата.
Няма и спор, относно ставането на подзащитния ми след като свидетеля по делото Р.С., известен на пострадалия като Р.П. е индивидуализирал пострадалия като лицето измамил подзащитния ми, как той става вече след като за това е дал обяснения, след като повикал другата подсъдима в заведението, т.к. изпитвал основателно, според него съмнение, че двамата измамници са, че и подсъдимата участва в измамата и, че тя също е измамница, както и пострадалия, наблюдавайки ги от страни изведнъж той става, т.к. егото и самочувствието му са наранени, плесва го зад врата и му казва „ставай, излизай от тука и си ми върнете копията на документите“. Този факт е възприет от свидетелите П.Г., който е управител на заведението „Балканска скара“, който подчертава неприятен на пострадалото лице и не познава до този момент подсъдимия Д. Д., това ставане е възприето от свидетелите А. С. - барманка, до която се е намирала в непосредствена близост масата на пострадалото лице, както и сервитьора Е. Й.. Никой от тези свидетели очевидци не е възприело някакви действия от страна на подзащитния ми по отношение на пострадалото лице, а именно, че там са присъствали, станали са други лица, с ножове, както твърди пострадалия, едва ли не насила влачейки го по земята са го били извели от заведението.