Решение № 11135 от 28.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11135 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря Б.А П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231110101806 по описа за 2023 година

Б. Н. Н., ЕГН ********** е предявил против [фирма], ЕИК ****** установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № ****/04.12.2019 г., предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона, евентуално заобикаляща закона, евентуално противоречаща на добрите нрави, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лв., част от вземане в общ размер от 300 лв., представляващо платена без основание по нищожната договорна клауза неустойка за непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за паричен заем № ****/04.12.2019 г., съгласно който получил заемна сума в размер на 900 лв. Сочи, че с договора заемателят се задължава в срок три дни от усвояване на сумата да представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция, съобразно уговореното в ОУ. Като при неизпълнение на задължението заемателят дължи на заемодателя неустойка. Счита, че клаузата за неустойка противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. При сключване на договора не били спазени чл. 11 и чл.19, ал. 4 ЗПК. Излага доводи, че с процесната клауза за неустойка кредиторът цели обезпечаване на евентуални вреди от забавено изпълнение, което е недопустимо предвид забраната на чл.33,ал.1 ЗПК. Счита още, че уговорената в договора клауза за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като е уговорена за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от ответника вреди и поради това намира, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Намира и че целият договор за заем е нищожен поради нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 1

ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора не е посочен начинът на изчисление на посочения размер на ГПР и размер на дължимата лихва. Ето защо моли са установяване на нищожността на клаузата и връщане на платената без основание неустойка, за която предявява частичен иск. Претендира разноски.

Ответникът признава за възникналото между страните заемно правоотношение и получения от ищеца заем, но оспорва исковете, като счита, че клаузата за неустойка от договора не е нищожна и не противоречи на добрите нрави и на ЗПК, тъй като е уговорена с цел недопускане на неравновесие между страните при неизпълнение на същественото задължение на заемателя да предостави обезпечение, при условие на което кредиторът е поел риска да предостави заем на конкретното лице с оглед оценката на неговата кредитоспособност. Намира, че ГПР е изчислен съобразно законовите изисквания по методика, описана в договора, като оспорената неустойка не следва да се включва в него, тъй като представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на потребителя, а клаузата не е неравноправна, тъй като е ясна и разбираема. Моли за отхвърляне на претенциите. Моли за разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С протоколно определение от 13.06.2023 г. е допуснато изменение на размера на осъдителната претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като е увеличен размерът на претенцията от 10 лв. на 805.23 лв. Предмет на производството е вземане в размер на 805.23 лв., която сума представлява пълния размер на вземането.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация: чл. 26, ал. 1 ЗЗД – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

С определение от 22.04.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че между страните е сключен договор за паричен заем № ****/04.12.2019 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 900 лв. и, че в негова тежест е възникнало задължение за плащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение в срок.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че сумата в размер на 900 лв. е била изцяло усвоена от зaемателя Б. Н. Н.. По процесния Договор за паричен заем № ****/04.12.2019 г. ищецът е изплатил на ответника сума в общ размер на 1881.64 лв., която е разпределена от заемодателя, както следва: 900 лв.

– погасена главница по договора; 168.08 лв. – погасена договорна лихва съгласно погасителния план към договора; 805.23 лв. – погасена неустойка и 8.33 лв. – платена такса.

Предвид размера на отпуснатия кредит – 900 лв. и срока на договора, годишният процент на разходите е 138.48 %.

2

По исковете по чл. 26 ЗЗД:

За процесния договор приложение намират правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП.

В настоящия случай искането към съда е да се прогласи нищожността на клаузата от договора за кредит, който предвижда, че при непредоставяне на обезпечение в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в ОУ по договора, кредитополучателят дължи неустойка. Не се спори между страните, че с договора е уговорено заемателят да предостави на кредитора обезпечение – банкова гаранция или поръчител, както и, че при непредоставяне на обезпечение заемателят дължи неустойка. Размерът на неустойката се установява от кредитираната ССчЕ – 811.92 лв.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, а според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Клаузите в потребителските договори не са индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от търговеца типизирано, а търговецът ги предлага на неограничен брой потребители, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Неравноправността на клаузата по чл. 143, ал.

2, т. 5 ЗЗП, каквато се релевира от ищцата, се преценява към момента на сключването на договора при вземане предвид дали размерът на неустойката е многократно завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от неизпълнението вреди, което би било в разрез с принципа на добросъвестност и би довело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Съдът намира, че в случая на клаузата предвиждаща неустойка за неосигуряване на обезпечение не държи сметка за вида на неизпълненото задължение и значимостта на това неизпълнение – касае се за неизпълнение на акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение, което неизпълнение не води автоматично до неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя – за връщане на главницата по договора заедно с уговорената възнаградителна лихва. По този начин се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния, което води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, с което се увеличава опасността от негова свръхзадлъжнялост, при положение че от неизпълнението на акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение не произтичат преки вреди за кредитора.

Същевременно размерът на неустойката, която кредитополучателят се задължава да заплати при непредставяне в срок на обезпечение, е необосновано висок – равнява се на 90 % от размера на главницата, като надвишава драстично пет пъти размера на възнаградителната лихва.

Ето защо съдът намира, че в случая е налице специфичното основание за 3 неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – задължение за заплащане на неоправдано висока неустойка, както и общите предпоставки за неравноправност на клауза в потребителски договор съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП – клауза във вреда на потребителя /т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя/, значително неравновесие между правата и задълженията на страните, което е в ущърб на потребителя, и накърнено изискване за добросъвестност. Всичко изложено обуславя извода на съда, че процесната неустоечна клауза е нищожна поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Въпреки изричните указания на съда с определение от 22.04.2023 г., ответникът не сочи доказателства, че процесната клауза е индивидуално уговорена, поради което и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП тя е нищожна.

Предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищцата основания за нищожност на процесната клауза.

По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД:

Искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото /виж решение № 239/ 16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. Доколкото твърденията на ищеца са относно недължимо платена сума, то претенцията е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Установява се по делото, каква сума по договора е заплатена от ищеца. Експертизата не е оспорена от страните. От ССчЕ се установява, че въз основа на нищожната клауза за неустойка е платена сума в размер на 805.23 лв. Доколкото искът за установяване на нищожност на клаузата е основателен, то липсва основание за задържане на сумата.

Искът е основателен в пълния се размер /след изменението е открито съдебно заседание на 13.06.2023 г./ за сумата в размер на 805.23 лв.

Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр.1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва върху увеличената част – виж решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. на I т. о. на ВКС. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения размер от 10 лв. следва да бъде присъдена, считано от 12.01.2023 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда /съобразно диспозитивното начало/ до окончателното плащане, а върху разликата над 10 лв. до пълния размер от 805.23 лв. /или за сумата от 795.23 лв./ – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 12.06.2023 г.

По разноските:

На ищеца ще се присъди за разноски сумата от 400 лв. за заплатена държавна такса и за депозит за ССчЕ по производството.

Относно претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:

По делото е представено пълномощно от Б. Н. Н., с което е упълномощил адв. Б. З. да 4 му „окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба, във връзка със сключен /и договори за кредит“ – л. 7гръб. Представен е и договор за правна защита и съдействие, с който е уговорена правна защита и съдействие по установителен иск по чл. 26 ЗЗД за прогласяване на нищожност с договорено възнаграждение 500 лв. и правна защита и съдействие по осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с договорено възнаграждение 500 лв. Отразено е, че сумата от 1000 лв. е заплатено.

Адвокатът е подписал документа с електронен подпис, като на договора е отразено, че електронният подпис е поставен на 11.01.2023 г. в 09:01 часа и 12 секунди.

От служебна справка ЕИСС се установява, че на 13.01.2023 г. Б. Н. Н. е образувал 9 дела срещу различни небанкови финансови институции с предмет чл. 26 и чл. 55 ЗЗД. По всички тези дела е представен договор за правна защита и съдействие с идентично съдържание, с електронен подпис поставен на 11.01.2023 г. в 09:01 часа и 12 секунди.

Разпечатката съдържа 38 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c45511da-248a-42ec-a335-5e110d994512