Определение № 33601 от 16.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33601 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110152223 по описа за 2025 година

Производството е по чл.124 и сл. ГПК.

Въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба, вх. № 377881/18.11.2025г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото един от тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове. Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане не е автоматична последица от предявяване на съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане (иск), който се разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и според съдебната практика законната лихва се присъжда , само ако е изрично поискана от ищеца- б.с.). Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена претенция не се изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването й. По настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е сред изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред , което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 – чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния случай в исковата молба няма 1 предявено искане за разглеждане на делото по реда на т.нар. бързо поризводство по чл.310 и сл. ГПК.

Преписите от исковата молба и от приложенията към нея са връчени редовно на ответника видно от приложената призовка. В установения едномесечен срок ответникът е представил отговор на исковата молба.

СРС,68 състав следва да се произнесе по доказателствените искания на ищеца , предявени с исковата молба , и на ответника, предявени с отговора на исковата молба, както и по останалите въпроси , изброени в чл. 140,ал.1 и ал.3 ГПК с определение по чл.140 ГПК , а не с разпореждане по чл.312 ,ал.1 ГПК.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съгласно чл. 146,ал.1 ГПК във връзка с чл.312, ал.1, т.2 ГПК :

1) обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146,ал.1,т.1 ГПК):

В исковата молба пълномощникът на ищцата С. А. Й. твърди , че заповед № 88/01.10.2025г. на директора на Ф”, с която на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ поради дисциплинарно уволнение е прекратено трудовото й правоотношение за длъжността „завеждащ административна служба” , е незаконосъобразна по следните причини : неспазване на т.нар. предварителна закрила по чл.333,ал.1,т.2 КТ поради липса на предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на ищцата , което според нея е било необходимо, тъй като към датата на връчването на процесната уволнителна заповед тя е била трудоустроена с Експертно решение № 2121/119 от 13.08.2015г.; неспазване на т.нар. предварителна закрила по чл.333,ал.3 КТ поради липса на предварително съгласие на съответния синдикален орган на синдикалната организация при Ф”, което според ищцата е било необходимо, тъй като към датата на връчването на процесната уволнителна заповед тя е била секретар – касиер на тази синдикална организация ; ненадлежно формално изпълнение на процедурата по чл.193,ал.1 КТ , тъй като искането на ответника за обяснения е касаело неконкретизирани обстоятелства и е бил предоставен тенденциозно кратък срок за представянето им ; немотивираност по смисъла на чл.195,ал.1 КТ, защото „описанието на нито едно от твърдените нарушения в оспорваната заповед не съдържа всички посочени реквизити” по чл.195,ал.1 К; неспазване на сроковете по чл.194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”; нарушение на правилото на чл.189,ал.2 КТ , тъй като за част от дисциплинарните нарушения , осъществени през месеците юни и юли 2025г. , посочени в оспорваната уволнителна заповед , вече е било наложено дисципринарно наказание „предупреждение за уволнение” на ищцата със заповед № 535/26.08.2025г. на директора на ответното училище , по оспорването на която заповед е образувано отделно съдебно производство; неспазване на критериите по 2 чл.189,ал.1 КТ при налагането на дисциплинарното наказание „уволнение”, доколкото не е съобразена тежестта на вменените нарушения и липсата на последици за работодателя, и неосъществяване на посочените в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения, тъй като описаните от работодателя деяния не представляват нарушения на трудовата дисциплина като : подаването на жалби пред държавни органи срещу работодателя ; публикуването на снимки; съхраняването на досиета на напуснали служители в определеното за това място в ответното училище (наречено от робатодателя „гардероб”) , изготвянето на проекти за документи (заповеди) с неточности, състяване на ведомости за заплати по списък, предоставен от главния счетоводител, а друга част от описаните в оспорваната заповед деяния , не са осъществени от ищцата , като : уговорявяне от ищцата на служител да премълчи за допуснат пропуск при начисляване на ДТВ , отказ да предаде паролата за служебния компютър , която е дадена от ищцата на служители на фирмата , оторизирана да работи с данни на служители в учелището.

Искането на ищцата към съда е да отмени заповед

№ 88/01.10.2025г. на директора на Ф”, с която на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ поради дисциплинарно уволнение е прекратено трудовото й правоотношение (чл.344,ал.1,т.1 КТ), да я възстанови на заеманата преди уволнението „завеждащ административна служба” (чл.344,ал.1,т.2 КТ), и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа след уволнението през периода от 02.10.2025г. до 02.04.2026г. в размер на 16 769,16 лв (чл.225,ал.1 КТ), заедно със законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответната страна Ф ” оспорва изцяло предявените искове според изричното изявление на представителя му в депозирания в срок отговор на исковата молба. Посочва се , че преди издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение е била изпълнена процедурата по чл.193,ал.1 КТ , като от ищцата са били изискани обяснения за нарушенията й и тя е предоставила такива обяснения на 17.09.2025г. и на 30.09.2025г. , като те са били „приети и обсотйно анализирани” от работодателя. Сочат се доводи за спазването на сроковете по чл.194 КТ при налагане на процесното дисциплинарно наказание „уволнение” , както и за мотивираност на оспорваната заповед за дисциплинарно уволнение, доколкото в текста й се съдържат всички реквизити по чл.195,ал.1 КТ. Твърди се , че преди дисципинарното уволнине на ищцата робатодотелят е получил предварително разрешение по чл.333,ал.1,т.2 КТ за това с изх. № 2.20.22.017 от 26.09.2025г. от ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” и мнение от ТЕЛК , удостоверено в Експертно решение на ТЕЛК (Допълнителен лист № 1 към ЕР № 0623/28.08.2025г. , според което „заболяването на ищцата е дефинитевно и не предполага риск от влошаване при прилигане на дисциплинарно наказание”. Според ответната страна налице е и предварително съгласие по чл.333,ал.3 КТ на съответния синдикален орган на синдикалната организация в Ф” , което е обективирано в писмена резолюция за информираност за случая с ищцата и за липса на особено мнение. Оспорва се и твърдението на ищцата за нарушаване на чл.189,ал.2 КТ, като се подчертава , че с процесната заповед № 88/01.10.2025г. се санкционират „нови самостоятелни факти – 3 умишлено възпрепятстване на дейността (задържане на парола и ключове), системни грешки в документи и неправомерно разгласяване на лични данни на трети лица , извършени и окончателно установени през м. септември 2025г. ”, а посочените в тази заповед деяния , осъществени през месец юли 2025г. са различни от тези , посочени в предходната заповед № 535/26.08.20225г. , и касаят не етични нарушения („викане и обиди”), а административни пропуски , като „неправомерно съхранение на служебно досие в личен гардероб”. Обосновава се становище за осъществяване от ищцата на описаните в процесната заповед дисциплинарни нарушения , както и за тяхната тежест , обосноваваща налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” при спазване на критериите по чл.189,ал.1 КТ , тъй като според ответната страна тези нарушения представляват :

„неправомерно задържане на служебни ресурси” чрез „фактическо налагане” от ищцата на „противоправен контрол върху информационните активи и имуществото на училището”, осъществен чрез „задържането на ключове и пароли за достъп” , което е „активен акт на блокиране на жизненоважни институционални процеси – от изплащането на заплати до осигуряване на ученически стипендии”; „злоупотреба с право” по чл.8,ал.1 КТ и „грубо нарушение на трудовото задължение за лоялност” ; нерегламентирано съхранение на задължителна училищна документация (трудово досие на напуснал служител) в гардероб с лични вещи ; „липса на професионална прецизност и виновно неизпълнение на критерии за качество” чрез изготвянето на проекти за документи (уволнителни заповеди) с грешки;

„нарушаване на финансовата дисциплина” чрез неначисляване на ДТВ на служител;

„неправомерно разгласяване на лични данни и поверителна информация” чрез предоставяне фиш за заплата на служител на трето лице и оставянето на фиш за заплата на общодостъпно място (портиерна), като се подчертава , че от всички тези виновно извършени нарушения за работодателя са настъпили „вредни последици” – „липса на отчетност”, „административен хаос” и „неправомерно съхранение на документи”, които са били основната причина за издаването на заповед № Р103-396/11.08.2025г. на началника на РУО София – град и за наложените с тази заповед предписания от контролния орган.

2)правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл.146, ал.1,т.2 ГПК) :

При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по чл. 344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.

Ответникът не предявява насрещни права срещу ищеца. Възраженията му целят да обосноват наличието и законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца.

3)права и обстоятелства , които се признават (чл.146,ал.1, т.3 ГПК) :

Ответникът не оспорва съществуването , съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца.

Никоя от страните не признава изрично по смисъла на чл.175 ГПК други правнорелевантни факти

4

4)обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл.146,ал.1,т.4 ГПК във връзка с чл.155 ГПК и чл.154,ал.2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти , които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК , нито факти , за които да съществуват законови прумпции (чл.154,ал.2 ГПК).

5)разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл.146,ал.1, т.5 ГПК):

Ищецът следва да установи съществуването на трудово правоотношение с ответника и неговото съдържание (изпълнявана длъжност, размер на уговореното трудово възнаграждение и др.), както и прекратяването на трудовото правоотношение, а също и предявените с исковата молба основания за незаконосъобразност на оспорваната заповед за дисципилнарно уволнение, както и оставането без работа след уволнението и размера на това обезщетение.